Статии

Аналогова дипломация

Задаващото се председателство на ЕС трябваше да е кулминация на възможностите на съвременната българска дипломация и платформа за осъществяване на различни важни за страната цели. Вероятността това да се случи обаче постоянно намалява и отсега можем да кажем, че основната задача си остава избягването на някакви големи гафове и провали, с които да подкопаем допълнително и без това скромния ни външнополитически капитал. Моментната мобилизация няма как да компенсира отсъствието на ясна идентичност и теми на българската дипломация и слабото й регионално и европейско позициониране. Слабо реформирана, системно недофинансирана и лишена от политическа визия и подкрепа на най-високо държавно ниво, тя продължава да прилича повече на своя отколешен соц предшественик, отколкото на модерна система за формулиране и представителство на национални интереси. Вероятността идващото евро председателство да я извади от нейното аналогово битие е почти нулева.

Проблемът с нашата дипломация съвсем не започва с настоящата фрапантна битовизация на бъдещото председателство. Вярно е, че гледката на скандалите около НДК е не просто отблъскваща и откровено пародийна, но подобни неща няма как да са причина за външнополитическото ни състояние. Реалността е, че целокупната ни политическа „класа“ се сепна за председателството едва преди няколко месеца, а това време е напълно недостатъчно за провеждането на нещо запомнящо се. Нещо повече, в европейската дипломация възможности като председателството са завършек, кулминация на вече добре структурирани, ясно оформени и убедителни политики с широка популярност. С други думи, в тези шест месеца не толкова изведнъж се слагат „теми на масата“ и в дневния ред, а се завършват и институционализират такива. В тези седмици и месеци държавите-членки начело на организацията не се сещат тепърва за какво искат да говорят на своите партньори и колеги, а се опитват трайно да моделират решения, политики, възприятия за важност на дадена тема. Полша и Естония са вече учебникарски примери в това отношение. Първата с темата за източната политика на съюза, а втората с въпроси като дигиталния пазар и икономиката на бъдещето.

Чисто политически, страната ни продължава да е напълно безлична в рамките на европейската сцена. Нито една от темите, по които от нас се очакваше дълбок и траен ангажимент не се състоя. Области като черноморско сътрудничество, разширяване и западни Балкани биват постоянно декларирани като приоритетни, след което никакви съществени ходове и инициативи не следват. По отношение на първата имаше известна дипломатическа активност при управленията на Соломон Паси и Ивайло Калфин, след което всякакви събития бяха напълно инцидентни. Още по-странна е парализата по въпросите на юго-източна Европа, където нашите интереси са съвсем непосредствени. Извън няколко бланкетни идеи вътре в някои от регионалните формати за сътрудничество, на практика ние нямаме съществено политическо и социално присъствие и инициативи. По идентичен начин е позиционирана страната и вътре в самия ЕС. Различни изследвания неколкократно вече потвърждават отсъствието на възприятия към страната ни като носител на идеи. Много рядко ни и търсят за подкрепа на чужди идеи. Освен да говорят често и напоително за евро фондове, политици и висши администратори рядко правят нещо друго. В този смисъл, задаващото се председателство просто няма как да послужи за придвижване или поне частично институционализиране на някакви наши идеи за развитието на съюза и неговите политики.

Причините за продължаващите проблеми в нашата дипломация са често коментирани, но най-вече тези, които засягат общата концептуална дезориентация, конкретните виждания на отделни министри или пък цялостния по-широк контекст, в който трябва да се променя българското позициониране. Заедно с тях обаче съществуват други, които са не по-малко съществени и задържат дипломацията ни в аналогово време. Отсъствието на дълбока генерационна промяна е особено важно, тъй като стопира не просто навлизането на нови поколения, но и трансформацията на цялостната институционална култура. Външното ни министерство продължава да е сред най-самозатворените управленски системи и големите изисквания далеч не са основната причина за това. Запазено е и неоснователното пренебрежение към другите държавни институции, което непрестанно пречи на функционалната ефективност. Почти непокътнати са и остарелите разбирания за дипломация, което пък не позволява създаването на почти никакви работещи партньорства с различните нови участници във все по-сложните мрежи на съвременните международни отношения – неправителствени организации, бизнес, лидери на мнение, хора от културните индустрии и други. Ротационната система за изпращане на служители зад граница работи хаотично и често оставя „непокрити“ цели ключови дирекции, няма и добра, постоянна експертна администрация, което е особено необходимо за държави с ниско качество на управление. Почти отсъства качествена аналитична работа, а където я има, тя е индивидуален, а не системен продукт.

В подобен контекст не е учудваща липсата на съществени идеи и инициативи, които да позволяват на страната да защитава по-добре своите интереси. Промяна в подобна сложна система е възможна и при политическа и финансова подкрепа от „най-високите етажи на властта“, особено на ниво министър-председател. Като цяло такава подкрепа е рядкост и това е видно и от окаяното бюджетно състояние на българската дипломация, която от години непрестанно редуцира бюджети. Обществените нагласи също не са особено ласкави и така се затваря кръгът на една публична система, която изостава непрестанно спрямо своите партньори и конкуренти. Нищо от поведението на сегашния външен министър и правителство не подсказва съществена промяна. Видимо е, че „поддържането на посоката“ ще е неговия максимум, както и, разбира се, прословутото вече евро председателство. Речта на Екатерина Захариева за приоритетите на нейното управление бе напълно традиционна и е механично подреждане на подадените от съответните дирекции предложения. Възможностите около подписването на договора за добросъседство с Македония е резултат от вътрешно-политически размествания при съседите и няма съществена връзка със собственото ни външнополитическо поведение. Няма никакви видими размествания и промени по вече изброените параметри, които са необходими за някаква по-съществена трансформация. Очаква ни повече от същото.

Аналогова дипломация

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top