Студентски дебюти

Битката за Мосул – край или ново начало

„Скъпи сънародници в Ниневия, звънците на победата удариха и операцията за освобождаване на Мосул започна. Днес обявявам началото на тези героични операции, които ще ви освободят от насилието и тероризма на ИДИЛ. По Божията воля, скоро ще се срещнем на земята на Мосул, където всички заедно ще празнуваме освобождението и свободата ви“. Това са думите на премиера на Ирак Хайдер Ал-Абади, с които той даде старт на офанзивата за освобождаване на Мосул на 16 октомври.

„Скъпи сънародници в Ниневия, звънците на победата удариха и операцията за освобождаване на Мосул започна. Днес обявявам началото на тези героични операции, които ще ви освободят от насилието и тероризма на ИДИЛ. По Божията воля, скоро ще се срещнем на земята на Мосул, където всички заедно ще празнуваме освобождението и свободата ви“. Това са думите на премиера на Ирак Хайдер Ал-Абади, с които той даде старт на офанзивата за освобождаване на Мосул на 16 октомври. Посланието му звучи героично, с много хъс, наистина. Ако възжеланото освобождение се случи, за нас остава въпросът ще роди ли то стабилност в тази част от страната, в която се пресичат множество интереси.
Никой няма да оспори важността на Мосул за присъствието на ИДИЛ в Ирак. Той е вторият по големина град в страната и най-големият град под контрола на Ислямска Държава – ислямистите го виждат като своя столица, там Ал-Багдади обявява началото на своя халифат. Мосул има не само символично значение, това е и последният голям финансов и индустриален център на ИДИЛ в Ирак. Макар след дългите месеци на неспирни въздушни удари от страна на САЩ градът да е загубил огромна част от потенциала си, петролните кладенци около него продължават да финансират дейността на ислямистите, а милионното му население е принудено да плаща постоянно растящи данъци. Ако Ислямска Държава изгуби Мосул, тя ще се окаже без много от приходите си, но също и без много от Ирак. Малка и ограничена територия означава по-малко пари от населението, по-малко петрол, по-малко място за живеене и трениране на войските. Има две алтернативи, които могат да последват от такъв тежък удар срещу т.н. „ислямска държава“. Добрият вариант е тя постепенно да изгуби силите си, да спре да бъде заплаха за света и евентуално да бъде унищожена. По-лошият вариант е ИДИЛ да се активизира още повече не чрез директни военни действия, а чрез терористични атаки срещу Европа. На този етап е твърде рано да се каже кой от двата варианта е по-вероятен и тепърва предстои да видим как една загуба на Мосул би се отразила на ислямистите.
Изтласкването на ИДИЛ обаче може да се окаже по-лесната част от разплитането на възела „Мосул“. Следващият проблем е с групата „съюзници“ – военни сили с различни цели, вярвания и желания, които са готови да се нахвърлят едни върху други. Тук са иракската армия и нейните американски съюзници, които освен с логистична подкрепа, асистират и с въздушни удари и ограничени наземни войски, тук са и кюрдските пешмерги, сунитите, шиитските милиции, а разбира се, съвсем наблизо до тук е Турция. Какво цели всяка от тези сили? В най-общ план – да поеме максимален контрол над Мосул и околността. Коалицията изглежда е убедена, че „ислямска държава“ няма да се опита да защитава града сериозно, а по-скоро символично. Това на свой ред позволява на коалиционните партньори да се боричкат помежду си. Добре знаем, че именно този сблъсък на разнопосочни интереси е определящ за конфликтите в целия регион и в немалка степен обуславя съществуването на самата „ислямска държава“.
В битката за Мосул на първо място изпъкват интересите на правителството на Ирак и техните съюзници от САЩ, които искат да възвърнат контрола си върху цялата територия на страната. Най-вече тяхна отговорност, и то официално призната, е да гарантират стабилността в региона и да тушират подклажданите от толкова много посоки напрежения. И в тази огромна каша премиерът Хайдер Ал-Абади сякаш прави всичко възможно, за да разпръсне партньорите си около града, така че да предотврати сблъсък между тях. Шиитските милиции и кюрдските пешмерги са изпратени на север, запад и изток от града, с цел да контролират изходните пунктове и да „задушат“ ИДИЛ, а най-вече да стоят настрани. Но какво правят кюрдите с тази свобода? Окупират региона и заявяват, че ще допускат през граничните пунктове само други кюрди, като в крайна сметка разширяват собствената си територия. Шиитските милиции се оказват съюзник, който предизвиква множество проблеми. Саудитска Арабия и Турция предупреждават, че ако милициите бъдат допуснати до Мосул, резултатът ще стане ужасяващо кървав, и за бойците на ИДИЛ, и за сунитското население. Нека цитираме Адел ал-Джубейр, външен министър на Саудитска Арабия: „Обявяваме се против всякакво участие на шиитските милиции. Когато те влязоха във Фалуджа, извършиха масови зверства, включително масов гроб за 400 души…. Ако влязат в Мосул, който е много по-голям от Фалуджа, очаквам отрицателните последствия да са огромни, а ако има масови убийства, да се радикализират още хора и да дадат нови попълнения за армията на ДАЕШ.“
Сунитите пък са тези, на които иракската армия разчита най-много на място, но са разделени на две групи, които изпитват вековна ненавист една към друга. Едната страна е водена от бившия губернатор на града, чиято фамилия го управлява от османско време, а другата страна се оглавява от хората, които искат да заменят старите управници с нови – от своите среди. Турция също се старае да се намеси в конфликта по ред причини – една от тях е историческата претенция към региона. Анкара едва ли ще се опита да го вземе със сила, но ще направи всичко възможно да разпространи влиянието си след неговото освобождение. Турските танкове и войски са се разположили недалеч от града и предлагат своята подкрепа под претекст, че шиитските милиции ще се опитат да нахлуят на север, за да увеличат обсега на Иран. Милициите, разбира се, не са очаровани от възможността турската армия да нахлуе, но не са единствени. Председателят на Иракския парламент също изрази несъгласие с амбициите на Турция и предупреди, че ако турските войски влязат в Мосул, ще бъдат посрещнати от ударите на иракската армия.
Мосул е едно от парчетата, които оформят пъзела на политическите битки в Близкия Изток. Градът съвсем явно се превръща в терен на сблъсъци за влияние между двете най-големи регионални сили – Иран, който използва шиитските милиции и Турция, която работи с местното кюрдско население. Влиянието, което Иран се опитва да наложи в региона, директно подпомага режима на Асад в Сирия и същевременно нанася тежки удари срещу интересите на Анкара. САЩ се намира между тези две регионални сили и търси печеливш ход – от една страна да намали зависимостта на правителството на Ирак от Иран, като предлага военна и логистична подкрепа, а от друга – да намери форма как да изтласка турските военни части в региона. Сблъсъкът на толкова политически, религиозни, етнически, териториални, исторически интереси, допълнително подклаждани от наличието на огромни петролни залежи, предразполагат към продължаване на конфликта, дори и след евентуалната победа над този ключов форпост на „ислямска държава“. ИДИЛ се оказва симптом на един систематичен проблем, от който страдат страните в региона – маргинализацията и потискането на всичките различни малцинства, а в случаите на Ирак и Сирия – мнозинства. Елиминирането й и липсата на промени в политиката подготвя път не само към една своеобразна междусъюзническа война, но и към създаване на нова заплаха от тип ИДИЛ. Успешният край на битката за Мосул може и да е началото на края за нея, но е също така и началото на нова серия проблеми.

Битката за Мосул – край или ново начало

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top