Студентски дебюти

Борбата с радикализацията в Европа – кой я води и с какви мерки?

Дневният ред на „стария континент“ изглежда е безвъзвратно променен – в последните 3 години в Европа жертви на т.нар. „ислямски тероризъм“ са станали 439 цивилни и 11 служители на органите на реда. Само през 2017 г. видяхме как под ударите на терора падат Истанбул, Лондон, Петербург, Стокхолм, Манчестър, а едва преди няколко дни – пак Лондон. Това са 23 терористични акта, извършени от бойци на ИДИЛ, АКАП, талибаните, но и от „вълци единаци“ – хора, родени и отраснали в европейски страни, действащи самостоятелно под негативното влияние на радикалната идеология. Тенденцията, която наблюдаваме, е покрусяваща – броят на извършените атентати сякаш расте с всеки изминал ден, а за съжаление с него и ефективността на атаките нараства. В такива моменти почваме да се чудим дали ние ще сме следващите, има ли спасение срещу тази заплаха, достатъчно ли е подписването на декларации срещу тероризма и свързания с насилие екстремизъм, какви реални мерки се вземат? Отговори до голяма степен липсват или биват давани от крайно десни националистически или популистки формации.

По данни на ЕК над 4000 европейски граждани са заминали за Близкия Изток, за да вземат пряко участие в сирийския конфликт, а тези от тях, които се завръщат на родна земя биват заподозрени в тероризъм. ЕС твърдо вярва в изкореняване на тероризма още при източника. Ето защо предотвратяването на терористични атаки чрез адресиране проблемите на радикализацията и разширяването влиянието на терористични мрежи върху европейски граждани е приоритет за ЕС, както е посочено в действащата стратегия за вътрешна сигурност на ЕС. Радикализацията и набирането на бойци, фундаментализмът и стигането до крайности обаче далеч не са характерни черти само на една определена вяра, политическа идеология или на управляващ режим. Погрешно е да смятаме, че думата радикализация се отнася само към ислямския екстремизъм, тя, както и тероризмът, има много лица и произтича от всевъзможни фактори. Това се вижда най-добре от факта, че Европа е била подложена на различни видове тероризъм в своята история, породени от националистически, сепаратистки, религиозни подбуди. На „стария континент“ са действали ИРА, ЕТА, „червените бригади“, Баадер-Майнхоф – това е период на показни убийства и отвличания на знакови фигури в обществото, на смесване на радикализъм, национализъм и възмущение от Виетнамската война. Този период на „новото ляво“ се счита за част от третата вълна на тероризма, а данните сочат, че между 70-те и 90-те години в западна Европа жертви на този вид тероризъм стават над 5400 души в 11 531 терористични нападения. Абсолютният брой на жертвите за тези 20 години е поразяващ, но това, което наистина трябва да ни стресне е, че в рамките на четвъртата вълна ислямският тероризъм в Европа статистически взема по-голям брой жертви в по-малък брой атаки.

Важно е да се подчертае, че по-голямата част от европейците, независимо от техните вяра или политически убеждения, отхвърлят и осъждат терористичните действия и идеологията зад тях. Всъщност, дори по-голямата част от тези, които се отъждествяват с каузата на съвременния тероризъм не биха предприели терористични действия. Но все пак има и такива, които биха, затова и ключът в борбата с тероризма е превенцията, непозволяване хората изначално да попаднат под влиянието на радикалната реторика. А това би било възможно най-вече чрез съсредоточаване изцяло върху гаранцията за зачитане на основните права, насърчаване на интеграцията и културния диалог и борба с дискриминацията. Превенцията на радикализация, която може да доведе до актове на тероризъм би била най-успешно осъществена на нивото, което е най-близо до най-уязвимите лица. Това изисква тясно сътрудничество с местните власти и гражданското общество. Това е и една от основните причини противодействието на радикализацията и навлизането влиянието на терористичните идеологии да се извършва най-вече на национално ниво. Въпреки това, ЕС може да предостави важна рамка, за да помогне за координиране на националните политики, обмен на информация и определяне на добри практики. Затова и през 2007 г. е създадена длъжността координатор на ЕС за борбата с тероризма, който да следи за изпълнението на всички документи, директиви, стратегии, а и да действа като връзка между европейските институции по въпросите на тероризма и радикализацията. Другата му особено важна роля е, че отговаря за комуникацията по тези проблеми между страните-членки, но и между ЕС и трети страни.

Съгласно стратегията за вътрешна сигурност на ЕС, европейската комисия насърчава действия за подпомагане на общностите и основните групи, които се занимават с превенция на радикализацията и попадането под влиянието на терористични мрежи. С тази цел например е създадена мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията, която свързва ключови групи от хора, които участват в борбата с агресивната радикализация в целия ЕС. По този начин изследователите, социалните работници, религиозните лидери, младежките лидери, полицаите и други работещи на терен в уязвимите общности са в състояние да обменят идеи, опит и добри практики за това как да се противопоставят на фундаменталистка, радикална реторика, както и на опитите за рекрутиране. Комисията подкрепя научните изследвания и проучвания, търсещи повече отговори относно процеса на радикализация, ключовите фактори на влияние, идеологиите и механизмите на рекрутирането. Тя също така създаде европейска мрежа от експерти по въпросите на радикализацията с цел да предостави платформа за обсъждане на явлението радикализация и да помогне на ЕС и на ангажираните на национално ниво в събирането на експертиза и определянето и обмена на добри практики в областта на превенцията.

Комисията също подкрепя научните изследвания в областта на методите използвани за противодействие на разпространението на терористична пропаганда, особено в интернет. Това се допълва от насърчаване на публично-частното партньорство и диалог между правоприлагащите органи и доставчиците на интернет услуги, за да се намали незаконното съдържание в Интернет, както и това свързано с тероризъм и фундаменталистки идеи. В допълнение, комисията действа по подобряване на техническите ресурси на право-охранителните органи и ноу-хау по отношение на инструментите и методологиите за откриване на нелегално съдържание онлайн. По програмата за превенция и борба с престъпността, ЕК е предоставила помощ на правителствени и неправителствени актьори в рамките на целия ЕС относно разработването на сътрудничество и действия за справяне с предизвикателствата и за укрепване на индивидуалната и обществената устойчивост срещу радикализацията.

На ниво Европейски съюз има изградена стратегия за борба с тероризма от 2005 г., както и обновена Стратегия за борба с радикализацията и набирането на терористи от 2014 г., които да изготвят обща рамка на разбирането на ЕС за радикализацията и тероризма и общи стандарти в противопоставянето им в четири основни стълба: превенция, защита, преследване и реакция. Освен това в комюнике до европейския съвет, европейския парламент, европейския икономически и социалeн комитет и комитета за регионите по темата за справяне с радикализацията, която води до насилие и тероризъм, комисията очертава действия в седем конкретни области, в които сътрудничеството на равнище ЕС може да има добавена стойност:

  • Борба с терористичната пропаганда и незаконната реч на омразата онлайн;
  • Борба с радикализацията в затворите;
  • Насърчаване на приобщаващото образование и популяризиране на общите ценности на ЕС;
  • Насърчаване на изграждането на приобщаващо, отворено и устойчиво общество и достигане до младите хора;
  • Укрепване на международното сътрудничество;
  • Стимулиране на изследванията, набиране на доказателства, наблюдение и мрежи;
  • Акцент върху аспектите на сигурността.

Предизвикателството на борбата с радикализацията и набирането на терористи е преди всичко отговорност на държавите-членки. Проблемите на радикализацията и рекрутирането и методите за превенция и противопоставяне варират значително от една държава-членка в друга, но има редица общи елементи, пораждащи широко съгласие, че европейските страни трябва да работят заедно, за да се справят с тези предизвикателства, както и да включват в тази борба и други представители на широкия кръг от заинтересовани страни като гражданското общество, частния сектор и други организации. Затова и държавите-членки следва да координират своите политики, да обменят информация и опит по отношение на усилията за справяне с предизвикателствата на радикализацията и набирането на терористи както на национално, така и на европейско ниво, да институционализират добрите практики и да си сътрудничат в разработването на нови идеи. Колкото до ролята на ЕС – налице е необходимият инструментариум за вземане на конкретни мерки, затова работата на създадените длъжности и мрежи трябва да стане по-активна и те да придобият реални правомощия, вместо сегашните съвещателни функции и издаването на препоръки.

……………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Борбата с радикализацията в Европа – кой я води и с какви мерки?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top