Статии

Борисов превързва бъдещи рани

В българския политически живот се наблюдава странна закономерност: всеки и всичко, което изглежда просто, се оказва сложно, докато сложното в крайна сметка се свежда до просто. Това се отнася и за двамата участници в този непряк диалог – Корнелия Нинова и Бойко Борисов. Накратко спорът се свежда до следните твърдения: Борисов заявява, че е издигнал кандидатурата на Цецка Цачева  за президент, за да загуби ГЕРБ изборите в името на демократичното разпределение на властта в страната, а Нинова смята, че нищо такова няма, ами егото на Борисов не може да преживее загубата и си измисля легенди, без да си дава сметка, че по този начин обижда всички наред, като се почне със самата Цецка Цачева и се свърши с целокупния български народ.

И двете изявления са бяла лъжа, тоест истина, но не цялата истина. Никой не се съмнява в размера на егото на Бойко Борисов и в това, че той преживя тежко поражението на президентските избори. Само че да ги съживява ни в клин, ни в ръкав толкова месеци по-късно, очевидно се дължи на нещо по-дразнещо го от юлските горещини. Защо отново, защо сега и защо изобщо Борисов се връща към своята загуба, която иска да представи като своя тайна победа?

Прословутото его на Борисов затова е прословуто, защото работи предварително, никога след събитията. В навечерието на президентските избори Бойко Борисов имаше два кахъра. Първият: Кого да предложи за президент, така че ако го изберат, да не го засенчи? Вторият: Кого да предложи за президент, така че ако не го изберат, да му поднесе на тепсия предсрочни избори, които ще удължат премиерстването му? Но и едновременно с това да не му се разсърди. И дума да не продума напреко. А да продължава да му изпълнява волята безпрекословно. Кого? Вие да виждате някой по-подходящ за целта от Цецка Цачева? Томислав Дончев може би щеше да спечели президентските избори – дотук добре, но пък можеше да засенчи Борисов. ГЕРБ нямаше толкова много варианти, колкото се правеше, че има. И само Цецка Цачева се оказа толкова еластична, че покри всички изисквания на егото на Бойко Борисов при всички възможни варианти. Единствено бюлетината с името на  Цецка Цачева имаше два печеливши края. Това е то егото ти да е прословуто – да може да предвижда, да успява да печели и при загуба, да ти осигурява полза при всяко положение.

Цачева донесе на Борисов изгода номер две – загубата й стана повод за оставка на правителството, за предсрочни избори и съответно за удължаване на мандата на Борисов като премиер. Какво не му дава мира на Борисов, та в разгара на лятото се върна към този епизод от миналата есен: „Загубихме президентските избори, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията“. Да речеш, че не е вярно, вярно е. Половината желание на Борисов беше изборите да се спечелят от по-слаб от него кандидат, другата половина беше да ги загуби, за да спечели следващите парламентарни. Какво при това сбъднато желание не дава мира на премиера и го кара да се връща отново и отново в миналата година? И защо точно сега?

Права е лидерката на БСП Корнелия Нинова – отговорът на този въпрос трябва да се търси при егото на Бойко Борисов, само че верният отговор се намира на по-различно място от това, което посочи Нинова. Не старата рана превързва Борисов с това изявление. Както вече казахме, неговото его е затова прословуто, защото умее да предвижда бъдещи рани. И да ги профилактира. А това, което се задава откъм бъдещето е много, много застрашително за Борисов – президентът хем не е от неговата партия, хем е на път да го засенчи. Ако се вярва на рейтингите, това вече се е случило. Във всички измервания на популярността на институциите през тази година президентството води.

Бойко Борисов не е сред захласнатите по социологически резултати. Хора като него си имат собствена социология и той самият неведнъж го е казвал. Той се ориентира по инстинкт, по интуиция, по детайли и по думи, които са встрани от анкетните карти и социологическите диаграми.

Ние много често не успяваме да се ориентираме в дебрите на българското политическо мислене, защото не си даваме сметка за двете неща – че там всичко е лично и че нещата са на много по-ниско равнище, отколкото предполагаме. Уж знаем, че на високо у нас са често хора с манталитет от ниските етажи на знанието и съзнанието, но чак толкова ниски равнища не допускаме. Някак не ни идва наум, че реплика, в която са забъркани всички основни понятия от демокрацията, като „избори“, „разделение на властите“ и т.н., произхожда от далеч по-прозаична, чак неудобна за споменаване дилема като „анцуга срещу потника“.

Ето, казахме го, колкото и срамно да звучи. На вас ви звучи срамно. Само че представете си, че сте як батка, който е решил да покаже, че макар и да ходи с анцуг и помпа мускули, и той душа носи и тази душа се умилява пред магнолии. Да съчетаваш скандалното с възвишеното, грубостта с нежността, лириката с трилъра, перченето със смирението, заканите с умиленията, наказанията с щедростта, суджука с кръвното и т.н. други несъвместимости е патент на Бойко Борисов. Те са почвата, в която така буйно расте и дава плодове неговият популизъм. Те са причините за неговите потъвания, но и ресурсът за неговите изплувания. Те са общо взето всичкото му.

И ето го това всичко, застрашено от човек, който се осмелява да се покаже не просто по анцуг, а с цял кат дрехи (че и обувки!) по-малко. Кажи-речи по организъм. Това вече е застрашително. Социологическите мерения може да лъжат, но снимката не лъже – тук съчетанието от мускули и семейно щастие, босота и благотворителност, потник и деца от народа е с една стъпка по-напред, че и по-интересно като съчетание за нападение от разни интелектуалстващи, които само разпалват страстта за защита и почит от народонаселението. В процентите Бойко Борисов може и да се съмнява, но тук той черно на бяло вижда и може да прецени, че е надцакан. Вие не вярвате, че нещата е възможно да са толкова прости?! По-добре повярвайте – точно толкова прости са тези хо…, неща. Тези двамата няма да тръгнат да се състезават с програми, идеи и каузи, защото кой се интересува от програми, идеи и каузи, но състезателят с потник винаги ще е една крачка пред състезателя с анцуг. То някак и с международната им ориентация се свързва – потникът на Путин, анцугът на Рейгън.

Какво можеш да направиш с един човек, който е тръгнал да те изпреварва? Можеш да се сбиеш, а можеш и да се отъркаш о рейтинга му. Това е думата, Нинова, не е красива, но е тази: Бойко Борисов не лиже раната си от загубените през есента президентски избори, той се отърква в рейтинга на президентството, като казва, че има заслуга за него – и то каква заслуга, постигната с примирение, с жертвоготовност, на която са способни само най-силните.

Още една причина има Борисов да си припише заслуги за избора на президент. Малко взе да му натежава международната служба. В Европа е хвален и харесван, но това е опасно за престижа му в България. Балансът взе да става критичен. Той за света ли мисли или за „клета майка България“? Разбира се, че мисли и за България – след като е загубил нарочно президентските избори в името на България…

У нас никога простото не е съвсем просто и сложното е по-скоро просто. В този случай е по-сложно, отколкото си го обяснява Корнелия Нинова, и по-просто, отколкото го заявява Бойко Борисов.

Борисов превързва бъдещи рани

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top