Статии

България на три пердета

По някое време в държавата останаха към 127 души. Но не можело така приблизително, за целите на Евростат трябвало да се знае точното число, затова се насрочи всенародно преброяване. След като бе проведено, то породи два проблема. Първият беше сравнително лесен за решаване. Оказа се, че тези, които на предпоследното преброяване бяха малцинство, при това последното вече са мнозинство. Наложи се вместо „ний, малцинството“ да привикнат да казват „вий, малцинството“ и с това темата общо взето приключи.

Втория проблем обаче се оказа сложен – попълнените анкетни карти наистина бяха 127, но на една от тях беше отметнато квадратчето „трети пол“. И тук централната преброителна комисия се затрудни – ако няма трети пол, да броят или да не броят този жител? Той съществува ли или не съществува? Под прозорците на комисията течеше протест, чийто водещ крещеше „Колко са половете?“, а участниците скандираха: Еднооо, двеее, триии! Паралелно във времето и успоредно в пространството до него течеше контрапротест: „Вървят ли двама, то трети няма!“ Взе се решение да се преброят участниците в двете събития и така да се реши тази дилема. Преброиха се, 63 в протеста и 63 в контрапротеста. Въпросният жител не участваше поради конфликт на интереси.

Решиха да го напишат половин бройка и така да удовлетворят едновременно и християн-консервативните, и либералните ценности. Но преброителният софтуер не беше пригоден за половинки. И тогава, в този миг на административно отчаяние, някой се сети, че  жителят с джендъра е от Северозападна България. Тия не бяха ли поискали регионът им да се присъедини към Румъния, защото не си падали по корупционния имидж? Ето го решението – ще шътнат региона на румънците, а заедно с него и човека със социалната роля. По-добре без Северозападна България , отколкото с Истанбулска конвенция! Тъй и направиха.

Така населението падна до 126. За зла чест един от тях също живееше в Северозападна България, но не искал да е румънец, защото бил традиционен мъж. Посъветваха го да отиде в Хасково, където по сведения на ЕСГРАОН вече живееха само две жени, хем да внесе ред в града, хем да си избере една от двете. Ред мъжът трябваше да внесе, защото двете жени бяха в тежък конфликт по повод тоалетите на Деси Радева. Едната смяташе, че с елегантността си Деси удря г-жа Макрон в земята, другата беше на точно обратното мнение. След като се обиждаха, разприятеляваха и блокираха една друга, накрая Фейсбук им запорира профилите и те пренесоха фешън конфликта в реалната действителност – всички площади и улици на Хасково бяха на разположение за техните кавги, клетви, ругатни и други аргументи. Очакваше се този мъж да укроти поне едната с любовта си. И той действително си хареса русата, но тя се оказа соросоид и го изхвърли от леглото още преди да си е събул гащите, защото на бицепса си имаше татуиран сърп и чук. Човекът се насочи към кестенявата, тя беше геополитически неутрална, но пък беше против превръщането на пилона до Чинията на Бузлуджа в 70-метров Исус Христос, скараха се по тази тема, както и по въпроса за ползата от киноа, чия и други здравословни фуражи  и мъжът се пресели в Чирпан.

Във всеки град, в който имаше повече от един жител кипяха такива конфликти, само в Банско беше спокойно, защото десният лифт беше за дясно гласуващите, левият за левите поддръжници, а тия от центъра, център ляво и център дясно на общественото пространство се возеха и на двата лифта, защото ги мързеше да правят протести и да се борят за трети лифт. Еколози в Банско вече не стъпваха, на всеки гост на града се падаха по 7 984 легла, така че слоганът на Банско бе променен на „Елате да чуете бяла тишина“, но никой не го възприе като оригинален, защото размерът на пенсиите бе затрил поколенията, които помнят песента със същото име на Георги Минчев.

В един момент дойде голяма новина – по един показател държавата вече не е на последно място в Европа, въздухът се пречисти. Нямаше какво да го замърсява. Другата добра новина беше, че телевизиите размениха всичките си водещи, за да осигурят разнообразие  и плурализъм. Всички настояваха да отпадне изискването по един въпрос да се канят гости с различни гледни точки поради демографски затруднения. Редакторите едва намираха един събеседник, камо ли двама. Трудно се намираха опозиционни двойки, Владимир Каролев и Мика Зайкова даже ги закопчаха с телбод, та като идва единият по трудови спорове направо да води и другия. Обаче Каролев беше закопчан и с Асен Генов по екологични теми, та тогава на Мика Зайкова ѝ се налагаше да присъства безмълвно и да си доспива в студиото. Този проблем си беше направо нищо в сравнение с това, че не се намери втора участничка в конкурса за „Мис България“ и журито остана без финансово стимулиране на естетическите си вкусове. Възможностите за избор навсякъде намаляваше – сиренето беше само „Лакрима“, обществените търгове се печелеха само от една фирма, щото кой знае колко други вече нямаше, а и смееха ли, а търговската верига остана една, „Лафка“.

Само кандидатите за министри бяха повече от министерствата, особено след като започнаха да съкращават и бройката на министерствата. Първо се закри министерството на финансите, защото левът беше заменен с билетчета от Националната лотария. Монетите останаха в обращение, тъй като служеха да се търкат билетчетата. После се закри министерството на отбраната, което внесе спокойствие, защото спряха споровете какъв самолет да се купи. Вместо министерство бе инсталиран един стационарен телефон, на който да се обаждат държави, ако решат да ни обявят война, а на секретаря на телефона се въртеше запис „Предаваме се, предаваме се, предаваме се“. Практично и евтино. След това се закри министерството на здравеопазването, защото всички болници бяха фалирали и вече нямаше какво да управлява. По едно време се реши да се закрие министерството на правосъдието и тогава внезапно се установи, че него и без това го е нямало. Мнозинството, което преди това беше малцинство, нарочи образователното министерство за закриване, но малцинството, което преди това беше мнозинство, се застъпи за грамотността и а-ха този образователен проблем да прерасне в етнически. Тук се намеси гарантът за етническия мир и рече, че работите трябва да стават яваш-яваш. Министерството на вътрешните работи пое функциите на всички органи за борба с корупцията, в смисъл, че като убиеха някой бизнесмен, техните разследвания съвпадаха с планираната и неосъществена ревизия на приватизацията. Министерството на външните работи се финансираше от някои алтернативни представители на икономиката и политиката на държавите от Западните Балкани, както и от един югоизточен съсед, така че за него нямаше проблеми. Финансово облекчение внесе и проф. Божидар Димитров, който пое експертното обслужване на няколко министерства на доброволни начала.

В този момент – чудо!чудо! – населението нарасна, роди се едно дете. Започна всенароден спор как да бъде кръстено момченцето. Работата се запъна, защото баба Ванга не се беше изказвала по въпроса. Едни държаха на Кубрат, други на Аспарух, Цецка Цачева на Борис Три. На живо Божидар Димитров даваше консултации по телефона, като обясняваше приноса на отделните канове и ханове. По друга телевизия маг Пройчо отчиташе с махалце енергиите на предлаганите имена. По трета се очакваше директно включване на врачката на Берлускони със съществото Уилсон от планетата Ванфин. По четвърта телевизия откриха в чест на новия жител ново предаване за Националната лотария, в което като водещи се изреждаха актьорите от „Откаднат живот“. През това време майката на новороденото, която искаше да емигрират в Англия, настояваше да го кръстят Патрик, с ударение на А. Бащата обаче го теглеше Франция и държеше името да е Патрик с ударение на И. В този момент се обади братовчедка от Испания и каза, че идващата пролет брането на череши щяло да се плаща много добре, а в града, в който тя живее, българите станали повече от испанците. Кръстиха го Педро.

България на три пердета

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top