%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%81%d1%82-%d0%b2%d0%b8%d0%ba%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f
Студентски дебюти

Българското председателство: Ще се справим ли?

След провала ни за избор на генерален секретар на ООН, пред България стои ново предизвикателство – българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) през 2018 г. Това е един чудесен шанс да се възползваме от възможността, която ни дават правилата на ЕС. За никого не е тайна, че имиджа на България е силно опетнен и затова е важно да работим за неговото изчистване. Това няма как да се случи без да има активност както вътре в страната ни, така и извън нея – на европейско  и световно ниво. Всичко това поражда серия от въпроси, свързани с начина, по който България ще се справи с тази нелека задача: на първо място е притеснението дали ще успеем да осъществим посредничество между държавите, които имат свои лични интереси. На второ е въпросът дали ще се справим с прокарването на дневен ред и на трето, но не на последно място, стои важният въпрос дали ще се справим с тази отговорност или ще повторим грешката с ООН?

Председателството дава големи възможности и е съвсем нормално отговорността, която стои пред нас да е огромна. Това не е само дипломатическа и политическа отговорност, но и стратегическа възможност за България, която може да постави на европейския дневен ред своите приоритети и да защити позицията си по важни въпроси, които засягат не само нея, но и цялата европейска общност. Всяка една държава-членка поема тази роля за период от шест месеца, а основната ѝ задача е да осигури приемственост на програмата на Съвета. От 2007 г. се въвеждат, т.н. тройни председателства, три държави-членки работят в тясно сътрудничество помежду си. България попада в тройка заедно с Естония и Австрия. Въпреки че трябва да работят в сътрудничество, държавите от „тройката“ имат и свои приоритети, които се стремят да осъществяват.

Дебатите около председателството, а и самата процедура на подготовката бяха стартирани през 2015 г. Обикновено, за да се извърши една цялостна и в същото време добра подготовка за председателството е необходимо повече време. Самата подготовка е доста сложна. В началото се сформират тематични групи, които подготвят различните аспекти на председателството и имат междуведомствен характер. Освен това не трябва да забравяме, че голямото предизвикателство се състои в подготовката на кадри, които ще имат важни административни функции. Те ще бъдат обучени на различни умения –  комуникативни, управленски, засилването на езиковите им знания и т.н. Всичко това са разходи, които са част от централния бюджет и затова са свързани с министерството на финансите, което от своя страна определя коя политика изисква по-големи разходи. Именно затова България трябва да направи председателство, което да е съобразено с нейната икономика и развитие, но в същото време да е добро и стабилно. Самият бюджет зависи от различни фактори като стабилност и големина на държавата-членка и затова основен въпрос е доколко ще успеем да се справим финансово.

Друг също толкова важен въпрос е за какво отиват тези разходи. Кунева предостави информация за част от тях като спомена, че в страната ни няма подходящи места, където да се провеждат срещите, които няма да са никак малко. Точно затова има решение, с което да се ремонтират няколко сгради, в които ще се случи самото председателство – Националния дворец на културата, Резиденция „Бояна“ и вътрешния партиен дом. Същевременно е много важно финансите, с които разполага страната ни да се разпределят много точно, за да не ощетим една политика за сметка на друга. Всички тези неща изискват много усилия, време и умения, за да се организира и всичко да се прецени както трябва, за да не се изложим накрая, нещо, което напоследък умеем доста добре. Не е необичайно, че голяма част от българските граждани не знаят за самото председателство, а да не говорим и за това, че в момента тече подготовка за него. Тук голяма вина имат и медиите, в които само бегло се споменава за този важен ангажимент на страната ни.

До средата на август подготовката ни изоставаше и затова премиерът в оставка Бойко Борисов пое функцията на координатор. Тази рокада отново бе изненада за всички. Мотивът за неочакваната промяна беше свързан с ускоряването на процеса на подготовка. Меглена Кунева, която до този момент ръководеше плана за подготовката, бе избрана за отговорник на логистиката и екипа на самото председателство. Това отново преобърна нещата, защото, въпреки че бяха запазени функциите на Националния център по подготовката, всички тематични групи бяха закрити. На 14 ноември беше взето решение за приемане на новия план за подготовка на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018г. Този план има осем части, които включват – екип на Председателството; логистика; инфраструктура и сграден фонд; сигурност; финансиране; комуникационна стратегия; културна програма и приоритети и програма на Председателството. Всяка една от частите имат своите координатори, които ще следят за тяхното изпълнение, но в същото време ще предоставят информация за напредъка и начина на осъществяване на плана.

Всъщност едно е да участваш в събитията на ЕС, но съвсем различно е когато ти ги ръководиш. През тези шест месеца, когато България ще поеме председателството тя ще има ангажимент да ръководи различни работни групи, комитети, както и заседанията на Съвета. Затова българските експерти и специалисти трябва да бъдат напълно подготвени. Нещата, които трябва да правят изискват много големи умения, защото те не само трябва да създадат дневен ред, но и същевременно трябва да предлагат и да сближават позициите на страните, които са доста различни. Точно затова подготовката изисква много време, но и изключително много усилия. Не трябва да се допускат грешки, защото през този период страната ни ще бъде гледана под лупа не само от европейска гледна точка, но и от световна. Тя ще има възможността да прокара идеите си, но и да работи за по-доброто развитие на различните политики на самия съюз. Основните приоритети са дефинирани по ясен механизъм, т.е. взимат се всички предпоставки за развитие на различни сектори, българската политика, нейните интереси също се взимат под внимание. За България главните приоритети са няколко и са засегнати в плана за изпълнение на подготовката на страната ни: енергийния пазар, миграционна криза, както и икономическото развитие. Именно затова темите върху, които ще се фокусира триото са свързани със сигурността, както и върху тероризмът, охраната на границите, отношенията на ЕС със съседите, Източното партньорство, инструментите за стимулиране на икономиката, които осигуряват растеж и заетост. Всеки един от приоритетите ни трябва да бъде ясен, стабилен и да дава по-широко поле на изява за страната ни. Тази изява ще помогне не само за подобряване на имиджа ни, но и ще ни позволи да научим нови неща, които да използваме и занапред.

Трябва да подчертаем фактът, че ротационното председателство се измести за всички страни след референдума във Великобритания, което още повече затруднява подготовката на България, която доста изостава. Всъщност след Brexit, настъпиха две съществени промени – една от тях е това изтегляне, а друга е смяната на тройката, с която България трябва да си партнира в председателството. Първоначалната тройка включваше Великобритания-Естония- България. Всичко това изискваше да се променят първоначалните приоритети, защото ако за Великобритания една политика е приоритет, то за Австрия тя може да не е. Това, на което трябва да обърнем внимание е, че и в трите държави ще има правителствени смени, което още повече ще затрудни подготовката. Важно е тези смени да не се отразят негативно върху самото председателство. Всяко едно отклонение на една от държавите в тройката би повлияло и на останалите две. Това е момент, в който трябва да се поставят доста високи задачи и пред трите държави, за да може да се справим успешно.

Това не са единствените предизвикателства, които стоят пред българското председателство. Да, Brexit ще бъде важна тема. Очакванията са, че преговорите за излизане на Великобритания от съюза ще продължат около 2 години, което неминуемо ще съвпадне с българското председателство. Страната ни ще играе водеща роля в този процес. Тъй като Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП) вече създадоха работни групи, които да работят по тази задача, България също ще трябва да създаде работна група, която да работи в сътрудничество с тези на ЕК и ЕП. Това на свой ред означава, че създадените работни групи ще бъдат заети с договарянето на техническите детайли, които ще бъдат в своя завършек. Оттук следва изводът, че България ще води диалога между ЕС и Великобритания. Освен това ще трябва да взема сериозни решения и ще поставя условия от името на ЕС. Основният приоритет на България в тази ситуация е свързан със запазването на целостта на съюза. Това беше обявено от Министерски съвет и е съвсем очаквана позиция. След като ще поемем толкова важен пост, то ще трябва да следваме позициите и приоритетите на ЕС, независимо от това дали сме съгласни с някои неща. Да, България ще трябва да отстоява своите принципи, но те трябва да бъдат базирани на европейското законодателство. Преди да бъде сменена от Борисов, Кунева обяви, че българските държавни служители, които ще работят в групите свързани с председателството няма да бъдат обучавани за това как трябва да се водят самите преговори, какви дейности и документи трябва да бъдат подготвени и пр. Това също е проблем, защото има вероятност неподготвеността да ни изиграе лоша шега. Това не са обикновени преговори. Това е процедура, която никога досега не се е правила и е възможно тази неподготвеност да провали не само самите преговори, но и като цяло ще е минус за самото председателство. Разбираемо е, че няма достатъчно ресурси с които да се обучат повече хора, но за специфичните проблеми, какъвто е този, е необходимо да бъдем доста по-подготвени.

Друго препятствие, което стои пред страната ни е изготвянето на новата многогодишна финансова рамка на съюза. Тази рамка определя таваните за общите годишни бюджети на ЕС. В нея се определят средствата може да използва самия съюз и колко ще отидат за определени политики. С други думи, това е бюджета на съюза за следващите седем годи, след 2020 г. Разговорите за него ще започнат именно в периода на българското председателство, което означава, че България отново ще има водеща роля при определянето на новия бюджет. Ако не се постигне споразумение по тази финансова рамка има опасност за нормалното функциониране на самия съюз. Тук единството, което трябва да постигне страната ни е много важно, все пак това е и основния ни приоритет – да се постигне единство в ЕС.

Не на последно място трябва да отбележим и засилващата се миграционна криза, която е една от основните теми  в съюза. Ставаме свидетели на ужасяващи събития и затова решението на този въпрос изисква много умения и категорични действия. Това е въпрос, който засяга и България. Тук е мястото, където страната ни да покаже ясната си позиция спрямо нарастването на бежанския поток и тероризма, който застрашава не само гражданите на Европа, но и на целия свят.

Към настоящия момент е важна, че все пак има известна динамика на процеса на подготовка. Може да е с по-бавни темпове, но поне я има и знаем, че има органи, които са се заели с нелеката задача да осъществят този процес. Това е важно, защото България ще бъде в центъра на внимание от страна на Европа. Тук трябва да се наблегне върху това дали ще успеем да направим разлика между приоритетите, които са част от националния ни интерес и приоритетите на ЕС. Друг важен аспект, на който трябва да обърнем внимание са проблемите, които съществуват вътре в страната ни. Не трябва да допуснем тези проблеми от вътрешно политически да се превърнат във външно политически, т.е. тези проблеми не трябва да се разрешават чрез председателството, защото ако го направим, то това ще е отново един провал. Знаем, че страната ни няма много опит в тези неща, а и малкото, което имаме не е успешно. Поради тази причина това председателство отваря нови врати за страната ни. Това е шанс да се повиши административния капацитет на българската държавна администрация, да се научим на много неща – да ръководим заседания, да комуникираме, да водим диалог с Европейския парламент и др. Ползите за България са много, но от нея зависи как ще успее да ги оползотвори.

Българското председателство: Ще се справим ли?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top