Статии

Вестниците, понеделник и ползите от песимизма

Позната психоложка я посъветвала да се бори с тъгата и чувството за безсилие, като на първо място си наложи да не чете правителствени вестници. Доста старомоден съвет, мисля си, кой сега чете вестници?

Проблемът обаче е там, че Ани работи в магазин, чийто собственик отказва да плаща за интернет. И единствената й разтуха и източник на информация са вестниците. Сутрин си купувала по два-три, изчитала ги от начало до край, после пак ги преглеждала – да види дали случайно не е пропуснала нещо. Като бивша коректорка, при това много печена, започнала да се дразни най-вече от правописните грешки. „Гледай – казва и сочи към заглавие в някакъв стар брой: „Владеещ езикЪТ на глухонемите орангутан почина на 39 години“. Нямат ли кьорав коректор?!“

Нямат, а ако имат, наистина ще да е кьорав. Разказвам й вица, че в тия вестници на сто журналисти били оставили само по един, който не е кьорав, за да им диктува какво да пишат. Тя обаче се разплаква, не й издържат нервите. Освен това през последните две седмици не прочела нито един вестник, но тъгата и чувството за безсилие още не я били напуснали. Пробвала да запълни липсата на вестниците с книги, само дето още повече се депресирала. Не можела да се съсредоточи, това първо. Въпреки че успяла да преполови „Сто години самота“, усетила, че очите й се пълнят със сълзи на този диалог:

„ – Какъв ден е днес?

Аурелиано му отвърна, че е вторник.

– Така си мислех и аз – рече Хосе-Аркадио Буендия. – Но изведнъж разбрах, че продължава да е понеделник, както вчера. Виж небето, виж стените, виж бегониите. И днес е понеделник!“

И на мен, да си призная, ми става много мъчно. Но гледам да я подкрепя: стига с тая самота, казвам й, чети хумористична литература. Предлагам и конкретно заглавие – поредицата „Какви уводни статии бих писал, ако бях главен редактор на правителствен вестник“ от Ярослав Хашек. Първата, доколкото си спомням на момента, е с чудесното заглавие „Навсякъде е хубаво, но най-добре си е у нас“.

После вкъщи проверих и наистина ме ободри, даже още с въведението:

„Неразбрана и незабелязана си остава тази истина. Да се твърди обратното, е един лош навик, който особено в последно време се е наложил в нашата република. Въпреки че не искаме, а и не можем да говорим за абсолютно благоденствие на гражданите в нашата република, необходимо е най-енергично да запушим устата на ония кресльовци, които са загубили уважение към държавното ни устройство и са се разкрещели по целия свят, че у нас било лошо.“

Приготвих книгата и на следващата сутрин направо летя да й я занеса. Но заварвам следната картинка: Ани опънала един брой на правителствен вестник на щанда и чете с усмивка. В очите й забелязвам не сълзи, а искри на оптимизъм. И започва да разказва…

Значи, по света действително е хубаво, но не чак толкова, колкото у нас. Например правата на британците в ЕС щели да бъдат ограничени, а Тръмп заплашил Северна Корея с ответен удар, ако режимът изстреля ракети срещу американския остров Гуам. В Турция пък задържали руски гражданин, планирал да свали самолет на САЩ. Докато в Перу се опасявали, че Венецуела върви към гражданска война, украинските власти обискирали офисите на критични към тях сайт и радиостанция. За сметка на това лидерът на кенийската опозиция съобщил за изборни измами, а в китайската провинция Съчуан имало силно земетресение.

Това хубаво, прекъсвам я, ама кажи как вървят работите тук. И Ани  продължава…

До края на мандата на третия кабинет „Борисов“ учителите ще взимат средно чисти 1600 – 1700 лева, а директорите на училища – около 2000 лева. Освен това ще правим обща лотария с Македония. Реколтата от жито е 6 милиона тона, което представлявало рекорд. Можело да се похвалим и с рекорд по непълнолетни родилки. А след като малко по-горе станало дума за тонове, гаранцията на депутата от ГЕРБ Живко Мартинов за онези прословути 4 тона суджук била намалена двойно заради имотното му състояние и цената на пастърмата. КЗК обаче глобила три фирми за фалшиво сирене. В това време президентът не наложил вето на Закона за съдебната власт, с което принципно се съгласил с лесното отстраняване на магистрати. И най-хубавото: премиерът Бойко Борисов лично разпоредил проверка на заведението, което таксувало клиенти с 20 лв. за празен стол. На първа, трета, пета, седма и последна страница има негови снимки…

Вероятно Ани пропусна още куп положителни новини, като например забраната за люпене на семки на територията на пловдивския район „Тракия“. Но по-притеснителното за мен е, че хем забелязвам известен оптимизъм, хем не ми изглежда никак добре.

Става дума как върви търговията, нали сега е продавачка. Лаконична е: „Никак“. Собственикът на магазина даже я обвинил, че носи персонална вина за това. Казал й го директно, макар самият да виждал, че всичко наоколо е разкопано. Точно отпред оправят паветата и минават тежки камиони, а ей там ровят от „Софийска вода“. Безкрайни ремонти, казва отчаяно, безкрайни понеделници. Навсякъде дупки и мъгла от прахоляк.

Спомняме си времената, когато работехме заедно в един всекидневник. Дали не беше същото, каквото е сега? Стигаме до съгласие, че не беше чак толкова хубаво, но все пак… Преди журналистите не пишеха книги за премиера и президента, нямаха възможност да се изявят според „Тържествения комплект“ на Остап. На повечето им се налагаше да се обременяват и с правилата на граматиката, а и властта като че не жънеше успехи всеки ден. Може, разбира се, и да е жънела, но мнозинството журналисти се държаха бетер хашековите кресльовци, които са се разкрещели по целия свят, че у нас било лошо.

Питам Ани дали е казала на психоложката, че терапията засега не дава кой знае какъв резултат. А тя ми обяснява, че онази пак не паднала по гръб. Почнала да й разправя, че е убеден противник на позитивното мислене, а правителствените вестници захранвали населението с фалшив оптимизъм. Дала и примери:

Ако Ани продължава да чете, че е създадена коалиция „Черно море“ между бизнеса и правителството с цел построяването на едноименна магистрала между Бургас и Варна, тя може действително да повярва, че такава някога ще има. А след като още я няма, значи да се предполага, че в бъдеще ще я има, прави Ани пълен глупак. Защо ли? Защото й създава погрешно впечатление и когато Ани след година тръгне да пътува между Бургас и Варна и види, че там липсва магистрала, ще се натъжи и ще се почувства още по-безсилна.

Е, сефте, отбелязвам, а по-добре ли е да си песимист?

По-добре било, защото повечето песимисти имали склонност да преувеличават предизвикателствата, които им предстоят. Затова чертаели в главата си планове как да ги преодолеят. Ако вземем пак примера с магистралата, Ани в качеството си на песимист ще знае, че няма, нито ще има магистрала, а ако е построена наскоро, следователно вече е в шестмесечен ремонт. Така ще намери начин как да стигне от Бургас до Варна, вместо да разчита на коалицията – ще тръгне с каруца, за да не си разбие колата, пеша или с плуване по море.

И най-важното: човек, който мислел положително в резултат на прочетените положителни новини, в един момент се изолирал от реалността и губел способността си да се справя с живота. Вярно, в България той е много хубав, но хубавото не означаво да си създаваме илюзии, че ще става още по-хубаво. Сегашното хубаво било напълно достатъчно, за да бъдем едни жизнерадостни и уверени в бъдещето песимисти…

Иначе човек наистина се напряга, това е неоспоримо. Очакваш ремонтът по булеварда да приключи в срок? Стига бе, отпусни тая клета душа! Мислиш си, че по отношение на Живко Суджука и многобройни други бахури и пастърми ще се въздаде справедливост? Недей така, не се измъчвай с напразни надежди! Вярваш, че като КЗК е глобила три фирми за фалшиво сирене, няма да ядеш гадории с палмово масло? Неспасяем случай си, направо идиот!

Липсват ми аргументи да възразя, кимам в знак на съгласие. И ми става едно хубаво, та хубаво, даже се хващам как не се ядосвам за нищо на връщане у дома. Нито на дупките, нито на маранята, примесена с мъгла от прахоляк, дори от вестниците вече не се дразня…

Но дано само Ани да ги спре и успее да се измъкне от мрежите на позитивната нагласа. Защото тя може и да си въобразява, че четенето на вестници няма нищо общо с тъгата и чувството за безсилие, но не е така, не е. Хайде, веднъж седмично бива, а в кой ден – дори няма значение. Все ще е понеделник и все така хубаво.

Вестниците, понеделник и ползите от песимизма

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top