Статии

Внимавай какво пишеш! Особено в Китай

Вие може и да не сте чували за бразилския футболист на „Челси“, Робърт Кенеди Нунеш Насименто, но в Китай той е вече твърде известен. Преди няколко седмици по време на турне в далечната страна, той успя да вбеси всички след като пусна две видеа с обидни коментари за нея в социалните мрежи. Едното бе на задрямал местен полицай с добавка „Събуди се Китай, идиот такъв“, а другото е просто снимка на футболиста с остра обида към страната. Реакцията бе мигновена и Кенеди бе принуден бързо да се извини. Играчът бе освиркан по време на приятелска среща в Пекин, но нещата съвсем не спряха дотук. Местните вестници започнаха да отправят заплахи към самия клуб и открито подсказаха на запалянковците да не се прехласват толкова към отбор, чийто футболисти се подиграват със страната. “China Daily” дори обявиха „синия отбор“ за колективна персона нон-грата. За да приключат нещата максимално бързо, „Челси“ не просто официално се извиниха, но и набързо изпратиха съгрешилия обратно в Лондон.

В повечето случаи нещата щяха да приключат дотук. Но Китай не е повечето случаи. Веднага след инцидента се активизира и английската футболна асоциация, която поиска допълнителна информация от клуба и намекна, че може да инициира наказателна процедура срещу отбора от западен Лондон. В случая, асоциацията далеч не се опитва просто да съхрани репутацията на английските отбори. Случката заплашва финансовите интереси на един от най-доходоносните износни продукти на страната, Висшата лига. Китай е на практика най-важния пазар за английския футбол и наскоро получи специален 6-годишен пакет телевизионни права, вместо обикновените три-годишни. Сегашният договор изтича през 2019 година, а новият ще донесе над 700 милиона долара само за първите три години. За сравнение, целият шест-годишен договор за САЩ е на стойност един милиард. Отвъд правата, Азия е все по-важна и за приходите на клубовете от продажби на различни техни стоки. „Челси“ има сериозно присъствие в Сингапур и все повече в Япония, където има и подписани големи договори за спонсорство и реклама. Китайците пък са пръснати из целия континент и затова отборът на руския олигарх бе принуден да реагира бързо, за да не си създаде по-големи проблеми.

От поне десетилетие, Китай трайно заема централно място в западното колективно въображение и очакванията му за бъдещето. Прословутият „възход на останалите“ и изместването на икономическата активност на изток се приемат като неотменими факти на настоящето и ключови индикатори за бъдещето. Появата на огромна средна класа в тези части на света не просто прихваща вниманието на западните компании, но поставя Азия в центъра на новите модели на развитие на много държави. Тази тенденция се засили веднага след „голямата рецесия“ от 2007-2008 година и много държави изготвиха цели стратегии за отношенията си с азиатските държави. Съвсем очаквано, подобно изместване на фокуса върху динамичните азиатски икономики имаше и своите политически последствия. Сред най-фрапантните е постепенното отшумяване на всякакви критики към различните нарушения на фундаментални права в страната и нарастващото нежелание въобще да се говори за системни алтернативи на сегашния китайски режим. Ако допреди десетина години поне от време на време можеха да се чуят различни гласове за ползите на демократичната и пазарна система или пък за либералната система на защита на индивидуалните права, сега това е изключение. Вече няма много желаещи да популяризират тези неща или пък да критикуват това, което виждат и с това да си навлекат недоволството на китайците.

Поведението на Германия и Великобритания чудесно илюстрира този процес. Например, за германците търговията и инвестициите в Китай са от ключово значение за дългосрочното позициониране на страната в глобалната икономика. Това е валидно не просто за утвърдени сектори като машиностроене или автомобилостроене, но и за индустриите, които обслужват увеличаващата се средна класа в страната като „бяла и черна“ техника и различни видове храни и услуги. Самият експортен модел на федералната република в значителна степен вече се крепи на присъствието на страната на азиатските пазари. Затова и не е случайно, че нейната външна политика все по-рядко се фокусира върху теми, които дразнят китайците. Например, канцлерът Ангела Меркел от време на време споменава темата за човешките права, но по доста омекотен и все по-малко публичен начин. Да кажем, като не засяга тези въпроси по време официалните пресконференции. В поведението на британците през последните години има много сходни елементи. Правителството на Дейвид Камерън организира едно от най-помпозните посещения на държавни глави в своята история. Визитата на Си Дзинпин преди две години бе изпъстрена със знакови жестове, множество сделки и взаимни уверения за стратегическо партньорство. Очаквано, всякакви неудобни за китайската страна въпроси бяха елегантно подминати.

В този контекст, поведението на „Челси“ и английската футболна федерация не е никаква изненада. Успоредно с намаляващата толерантност към мненията на чужденците върви и процеса на агресивна експанзия на контрола върху онлайн мненията на собствените граждани. Властите са особено притеснени от способността на социалните медии да развиват и ескалират различни теми и потенциално да генерират вълни от недоволство. Тази политика се мотивира с настояването за собствен, китайски „път на дигитално развитие“. Към него е вързана и идеята за „кибер суверенитет“. Едно от основните линии в това отношение е драстичното ограничаване на използването на „виртуалните частни мрежи“, с които частично се заобикалят множество блокирани сайтове Gmail, Google, Twitter или Facebook. VPN-ните обаче са много важни и за чуждестранните компании, които редовно ги използват за информация и комуникация. Сега обаче властите стартираха нова вълна от ограничения и ще преследват законово тяхното използване. Например, само преди дни „Апъл“ бе принуден да премахне от своите магазини всички апликации, които позволяват заобикаляне на т.н. „великата защитна стена“. Отдавна се знае за армиите от хора, които следят мрежите и за секунди идентифицират и премахват съобщения с определени хаштагове или думи. Въобще, в Китай човек определено трябва доста да внимава какво пише.

Последните вълни от нарастващ контрол върху виртуалното пространство и възможността за изразяване на мнения и позиции могат обаче да създадат доста проблеми на китайската икономика. Подобни ограничения не просто създават нови проблеми за чуждите инвеститори, но и забавят развитието на ключови сектори на икономиката на бъдещето. Големите китайски компании, които искат да увеличават присъствието си на западните пазари също рано или късно ще се изправят пред проблеми в резултат на тази политика на ограничения у дома. Засега обаче китайското ръководство не изглежда особено притеснено и разчита на продължаващата привлекателност на страната, за която непрестанно получава потвърждение. Случаят с „Челси“ е точно такъв, макар и доста маловажен. На който пък всичко това не му харесва, той винаги може да си вземе самолета и да напусне страната. Поне към момента китайците не мислят, че много хора ще изберат този вариант.

Внимавай какво пишеш! Особено в Китай

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top