Статии

Във вашето лице

Показаният среден пръст от един телевизионен водещ бе всъщност подарък за недоволните в българското общество, за тези, които са наглед на ръба на търпението си от ставащото у нас. Доскоро мислехме, че подобни внезапни изпускания, или пък неудържима наглост, ще бъдат отключващите събития на недоволството. Социалният взрив „Пеевски-шеф-на-ДАНС“ се превърна в норма и очакване на аналитичното въображение за избуяващ протест, малко парадоксално това се случи в мислите на двете страни от тогавашното противостоене. Поредиците от средни пръсти през последните години стават все по-интензивни, но, при отсъствието на драматично повторение ала Пеевски, реакциите стават все по-притъпени и разпръснати. Настъплението на архитектите на овладяната държава се изразява все повече в пълзящото преминаване към много по-цялостен проект на активно и вкоренено завършване на това отвличане, отколкото в простото удържане на конкретни структури и области на управление и стопанска дейност. В ход е много по-завършена програма за деевропеизация на страната на политическо, институционално и културно ниво.

С активно законотворчество и фронтално институционално овладяване се усилва централизиран контрол върху българската държава. Холограмното правителство не е никаква пречка пред закони за доразпределяне на остатъчните КТБ-ски активи, които ускоряват концентрацията на собственост в ръцете на все по-малък кръг хора. Естественото и полезно разпръскване на собственост и предприемаческа динамика изчезва по нашите земи, остатъчни чужди икономически субекти са оставени да функционират по силата на продължаващата необходимост от евро легитимност, отсъствието на която може да разклати все по-ориенталската по същност местна реалност. През закони и управленски решения се правят трансфери на собственост. През закон за медиите се осъществява опит за ограничаване на източниците на медийно финансиране, отглас от миналогодишните напъни за забрана върху европейската и американска подкрепа за магистратските организации. Новият анти-корупционен институционален Левиатан ще концентрира в себе си повече репресивен капацитет, отколкото бе възможно през досегашните мрежи от разпръснати структури. Държавната банка за развитие бе поверена на един от доайените на регулаторната пародия около КТБ, а приватизацията на общинската банка на столицата бе откровена пародия, проведена под шумните комични прокламации на финансовия министър за членство в еврозоната. Списъкът може да бъде продължен, но ясно илюстрира настъпателното преобръщане на защитните и относително разпокъсани опити за контрол в далеч по-цялостна, интегрирана и дълбочинна стратегия за окончателно овладяване на българските ресурси и структури. Различни фактори улесняват това усилие.

Имплозията на институциите има особено неприятен ефект върху гражданската активност. Дълги години търсехме и намирахме известни основания да твърдим, че не просто гражданите са все по-настъпателни, но и се организират по-добре и създават по-компетентни структури и платформи за влияние, започват да се доближават до центъра на властта и да влияят върху политики и управление. Успяват постепенно да агрегират цели и интереси, започват да мислят по-системно и да влияят върху публични политики и политически динамики. Интересни и показателни примери в това отношение имаше в областите на здравеопазването, образованието, регионалното развитие. Задълбочаващата се институционална имплозия обаче сякаш пресича тези тенденции и започва да генерира движение в обратната посока. Вместо поглед и натиск за секторни и системни промени, активните граждани се заемат да овладяват парчетата хаос, които хвърчат към тях. Например, вместо да настояват и участват в цялостна промяна на здравната система, те се борят с отделни заболявания и търсят спасение от конкретните административни безумия и внимание за отделни пациенти. Вместо да се занимават с устойчиви промени в образованието, родители се борят с биещи учителки, безхаберни директори или неработещи системи за преференции при записване. Вместо с цялостни урбанистични системи, гражданите са занимават с откъртени павета, лоши ремонти и изтъркани пешеходни пътеки. Това не са дейностите на гражданско общество в съвременна европейска държава, а поредици от индивидуални спасителни акции на разпадащи се публични системи.

Нарастващата парализа и фрагментация на гражданското действие е свързана и с пълното овладяване на медийната публичност. И тук последните месеци илюстрират наглед безспирния ход на „правилните сили“. Сред последните им трофеи са овладяването на националната телевизия, пълния контрол върху ТВ „Европа“ и разбиването на BiT. Овладяно бе дори списание „Правен свят“, което беше поле на смислени и задълбочени анализи. Пълното затваряне на свободната публичност не просто свива полето на възможното представяне и артикулиране на критика и алтернативи. То обезсилва възможното по-общо политическо въображение, което ражда и мобилизира недоволство и опозиция. Контролът върху образите пречи на самото виждане на потенциални или реални съмишленици, съучастници в някаква промяна, на усет за по-широката общност и сила, която дава увереност и перспектива на по-мащабно гражданско и политическо усилие. Това не означава, че от публичността изчезват всички образи на недоволство. Напротив, в рамките на по-общата парализа, тя няма проблем да отразява нарастващо битовите премеждия и недоволства, в които сме пленени. Те дори й носят легитимността на „нормална демократичност“. Казано иначе, от множеството протести срещу презастрояване или бутнати пешеходци няма да се оформи обобщена енергия за по-системна промяна. Най-много просто някакво мимолетно изригване на гняв.

Начините на използване на социалните медии допълнително подпомагат политическата безпътица. Те наглед компенсират чувството на социална безпомощност, щедро изкушават с повърхностната възможност за заместваща виртуална общност с всичките й условности. Но в крайна сметка оставят надеждата за организиране на промяна по средата на пътя. Оставят своите изкушени изнемощели от изгубената енергия на фалшивото обещание за промяна на опонента и за подреждане на собствените редици. „Фейсбук“ убива абстрактното и общото и го замества с конкретното, драматичното и индивидуалното. Създава енергия около видимото, осезаемото, графичното, еднозначно безобразното, която се отлага в бурно, краткосрочно, почти истерично недоволство, търсещо бързо възмездие и така допълнително „разпарчетосва“ целите и времевия хоризонт. Моментните успехи носят несъразмерно удовлетворение, в което потъва трудността на дългосрочното усилие и неговата непосилна инфраструктура от хора, структури и трайност. Гражданското общество в социалните медии пребивава в гражданска война, от която излизат единствено уморени и разкървавени умове. Те далеч не са сред очевидните печеливши от това състояние на нещата.

Дори едно по-активно гражданско общество обаче не може да спаси бездарно и овладяно политическо представителство. В крайна сметка, политическа трансформация не може да бъде осъществена през гражданско участие, колкото и интензивно и добре организирано да бъде то. Не може и да се очаква от по-активните и будните да се превърнат в професионални граждани, които пребивават в непрестанната канонада по безобразия и проблеми, пръснати из цялото ни общество. Това не е реалистично и просто няма как да се случи. На чисто политическия терен, значителни части от „демократичното пространство“ бяха лесно и бързо пазарувани, а други като ДБГ си останаха синкава политическа обвивка с продажен царски манталитет и набързо станаха част от общата схема. По-смислените парчета пък показаха добре познатата липса на отговорност и отсъствие на разбиране за собствената им роля, когато имаха възможност да участват в управлението. Евро-атлантическите имитации на ГЕРБ са все по-неубедителни, но удържат някаква физиономия единствено на фона на все по-ревизионистичната и полетяла назад във времето БСП. Новите брокери „патриоти“ с лекота могат да станат част от ревизионистични анти-европейски мнозинства. ДПС е ясно. Непрестанно се замислят нови ГМО-та, с които да продължи имитацията на политически плурализъм.

Отвъд партиите, подпомаганото истерично хиперболизиране на въпроси, които имат потенциал да разделят и без това крехката общност от хора на активно отношение към европеизацията на страната допълнително затруднява по-широката социална и политическа промяна. За съжаление, и двете страни в тази общност страстно се включват в тази динамика и отварят все по-широка пропаст помежду си, която сега не знаят как да преодолеят. Крайният резултат от всичко това е отсъствието на убедителни субекти, които имат интегритета, способността и влиянието да поддържа и прилагат дълбочинна програма за европеизация на страната. В цялата тази картина, средният пръст е вече в самото наше ежедневие, а не в жеста на обслужващия персонал на статуквото.

Във вашето лице

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top