Статии

Генерално фиаско

Новият президент и неговите покровители се опитват да поемат на ръчно управление държавата в малкото оставащи дни на това злополучно служебно правителство. Планирано като „плавен преход“ към управление на БСП и Ко. сега трябва бързичко да бъде свършена доста работа преди сегашните изпълняващи длъжността да приключат своите 15 минути слава. Ако някой е успял да запомни имената им. Неговият предшественик Георги Първанов мечтаеше за президентска република и направи достатъчно, в крайна сметка неуспешни, опити. Румен Радев няма неговия замах, организационни способности и влияние и трудно ще дублира подобен напън. Затова и последните му управленски изпълнения са повече в жанра „слон в стъкларски магазин“. Пък и той не е инсталиран там с тази цел, поне по първоначален замисъл. Скоростта на поредното свързано с БСП фиаско не е особена изненада. Заедно с перманентната политическа превъзбуда на Корнелия Нинова, която й коства изборите, те чудесно илюстрират тяхната банална предвидимост и повтаряемост.

В рамките на няколко седмици президент и правителство успяха да сътворят толкова политически, институционални и управленски гафове, че за всички стана ясно кой се е завърнал във властта, пряко или през мрежи. Радев се увлече в своите игри и принуди своето вице да започне да се дистанцира от него преди да са изминали дори 100-те дни толеранс. Ако някой е очаквал елегантно прехвърляне на чувството за ред и йерархия на един бивш военен към новите правомощия и позиция, със сигурност е останал излъган. Неговото излъчване и поведение започва да е арогантно и се разминава радикално с очакванията на мнозина за предпазлива и търпелива навигация на сложната политическа и институционална среда. Вторичен остава въпросът за точния баланс между собствено самозабравяне и ретранслиране на различни интереси, подредени зад него. Пък и изборът на теми на активност достатъчно бързо ще ги оголи. Всъщност, това започва да се случва. Справка, дълбокото мълчание и, по всяка вероятност, бездействие по европейския сблъсък с „Газпром“, от който страната може да има много и дългосрочни политически и икономически ползи.

Може би най-същественото измерение на фиаското е политико-институционалното. Законотворчеството из коридорите на президентството и унижението на целия Министерски съвет около отмяната на наредбата за бежанците най-точно илюстрират отношението на Радев и неговия екип към конституционния ред в страната и основните му принципи и механизми. Пренасянето на армейски подходи в стил „строй се, преброй се“ със сигурност не е в арсенала на съвременната демокрация, колкото и изкривена да е тя по нашите земи. Тяхното комбиниране с политическата култура и история на неговите политически спонсори не предвещава институционална стабилност особено, ако те успеят да се промъкнат в изпълнителната власт. Няколкодневните опити за отричане и маскиране на проблема също бяха жалки, но така и не предизвикаха достатъчен политически и обществен натиск за оставки. Подкрепата от страна на Радев на вълните от уволнения и напускането на конституционната територия по отношение на законодателната активност завършват картината на президент, който твърдо е решил, че конституция и институции няма да бъдат особена преграда за неговите желания.

Идеята за уседналост на национални избори удари по може би основния прерогатив и ангажимент на президента, единството на нацията. Тя е не просто фалшиво решение на хиперболизиран проблем, но илюстрира склонността на президента безпардонно да прескача различни механизми и принципи на съвременната демокрация. Неочакваният хъс по темата вече основателно предизвиква съмнения за връзки с ДПС. Най-големият провал обаче е пълното неразбиране на начините на съществуване на нациите в съвременния свят, трудността по поддържането на националната общност в подобна среда, крехкостта на връзките, които я крепят. Да се опиташ да унищожиш политическите връзки на нашите сънародници зад граница е обаче не просто неразумно, а дълбоко политически безотговорно. Достатъчно фактори вътре в страната тласкат все повече българи към напускане. Вместо публичната власт да търси трескаво тези политики и отношение, които позволяват укрепване на тези връзки, Радев де факто заяви пълната безполезност и дистанция с нашата диаспора. Тази безотговорност ще остави петно върху цялостното му политическо присъствие.

Продължават и опитите за пълзяща външнополитическа ревизия, макар засега неговите способности и смелост да не позволяват голямо разгръщане. Кухата реторика ала Гоце трайно се завръща в президентската институция и линията на бездействие ще бъде основния инструмент на проблематизиране на външнополитическата позиция на страната. Без подкрепа от изпълнителната власт, Радев трудно обаче може и да я промени. Ако искаше да създаде цялостен по-активен модел на поведение, той досега със сигурност трябваше да инициира много по-задълбочен дебат за бъдещите политики и поведение на България във време на активно преструктуриране в ЕС. Нищо подобно не се случва. Напротив, външната политика на служебното правителство е особено незабележима. Нещо повече, ситуацията му предостави чудесна и важна възможност да защити националните интереси във финализиращия се диалог между ЕК и „Газпром“. Страната ни има безпрецедентна възможност да излезе от клопката на руския газов захват през инструментите на европейската политика и в момента страната ни би трябвало да е готова с аргументи в тази посока. Разбира се, нищо подобно не се чува и вижда. Но пък за нещо подобно се иска смелост и независимост, каквито бившият летец очевидно и очаквано не притежава.

Конструирането на служебния кабинет достатъчно ясно показа намеренията на Радев и неговите покровители. Начело с премиера бяха върнати множество типични за „царските години“ типажи. Тяхната основна характеристика е политическата безгръбначност и биографично благоприличие, което е най-подходящата фасада за ненатрапчивата готовност за изпълнение на всякакви управленски поръчки. Затова и не е никаква изненада, че точно професор по право демонстрира такова унизително отношение към законите и конституцията. Външният министър е друго лице от тези години и надлежно прекара краткия си мандат в почти пълна нелегалност. На повечето останали няма да запомним и имената. Погледнати около елипсовидната маса на министерски съвет общото усещане е за безлични и унили фигури, напомнящи лицата от късния соц. На политическия терен бяха пуснати и различни „булдози“ като Илко Семерджиев, чиято основна цел беше да подгони и направи предизборно представление срещу своя предшественик. Удобни изпълнители на една позната и посредствена политическа пиеска.

Генерално фиаско

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top