Коментари

Досада без край

Суетата на политиците е сред най-отблъскващите неща, с които те имат възможността да ни заливат. При това без край, ако няма достатъчно медии, които да ни спестят досадата и неприятните емоции. Българските примери са толкова много, че трудно могат да бъдат изброени набързо. Вляво, партията-майка заедно със съответните й бизнес и ченгесарски мрежи ни спестяват доста нерви. Например, типажи като Жан Виденов или Нора Ананиева си вършат отделените им роли и не ни досаждат особено със своите мъдри мисли, спомени и съвети. Дори титан като Красимир Премянов прави това рядко и по разни кабеларки, доколкото човек въобще може да си причинява още подобни „предавания“.  Вдясно, положението е доста по-неприятно. В моята лична класация водят Стефан Софиянски и Петър Стоянов. Каквото и смислено е имало да кажат, то отдавна е било казано. Не спира да впечатлява способността на Софиянски да представя валутния борд като някаква велика иновация, едва ли не измислена от него в 12 без 5, която е спасила веднъж завинаги клетата нация. Или пък способността на Стоянов всяка година да разказва с един и същи плам една и съща случка с връщането на мандата и да напомня държавнически, че трябва повече да се обичаме.

Моментните ми фаворити обаче са Тони Блеър и Хилъри Клинтън. При Блеър нещата избуяха в последно време. След като напусна „Даунинг стрийт“, той се отдаде на правене на пари и горе-долу успя да вземе по някой долар от всеки уважаващ себе си автократ, който има да „пере имидж“. Работата му на „тихия фронт“ и ниското одобрение, с което напусна британската политика сякаш предвещаваха спокойно оттегляне в полето на частния живот и публично отсъствие. Но, не би. И неговото его се оказа твърде голямо. Разбираемо, след приключване на разследванията около войната в Ирак, той трябваше да излезе и да си каже, повтори, неговата версия за нещата. Междувременно се оказа, че е изкарал доста пари, дори за неговите стандарти и ограничи своята дейност като така се опита да си върне правото на повторно активно публично присъствие. През последните месеци се опитва да се представи като единствения останал опонент на Брекзит и през седмица излиза с най-различни и все по-странни идеи и предложения. Последното дори включва разкарване на доста граждани на ЕС, затягане на режима на достъп и прочее неща, които обаче не се връзват никак с фаталното му решение да пусне всички източно-европейци след 2004 година и после да не направи нищо, когато тяхната бройка се оказа в пъти повече от очакваното.

Хилъри Клинтън пък не спира да обяснява, че края на света наближава. При това непрестанно и все повече, откакто тя не е в американската и световната политика, за да предотврати най-лошото. Тези дни обясни, че на практика краят е зад ъгъла. Няма по-неприятна картина от лош губещ в политиката и тя ще влезе в hall of fame на безкрайно мрънкащите такива. При това го прави с такава ярост и дистанция с реалността, че сигурно и мнозина от нейните симпатизанти вече извръщат глава. Клинтън редува хейт по Тръмп с хейт по Сандърс, очевидци твърдят, че в момента вторият е по-актуален. Нейната неспособност да разпознае и признае собствените си грешки е впечатляваща, особено на фона на тежките политически провали, с които бе претрупана кампанията й. Като например това, че след първичните избори дори не посети всички важни щати в ‘rust belt’, които загуби. Обиколката на различните литературни фестивали с нейните мемоари е тъжна гледка.

Достойното политическо оттегляне изисква поне две неща. Първото е смирение и усет за момент и история у самия политик. Да кажем, че подобно очакване е твърде оптимистично и нереалистично. Второто е съществуването на достатъчно публични филтри, които да преценят кога остатъчната полезност и опит на същите тези политици са необратимо отминали. Очевидно и тук нещата не са много добре. Защото те винаги ще имат противници, които ще им осигуряват още възможности за самоунижение. Или пък ще има книги за продаване. Крайният резултат е тежката досада и неприязън, с която повечето хора гледат на тях. Независимо какво са успели да направят за своите общества и нации. Когато е било тяхното време.

Досада без край

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top