Студентски дебюти

Евровизия или как отново се оказахме на кръстопът между Изтока и Запада

Всяка година песенният конкурс Евровизия търпи критики, че е повече политически и по-малко песенен. Миналата година победител стана песента “1944” на украинската представителка Джамала, която предизвика сериозен дебат относно откритата политизация на конкурса със своето антируско. Тази година в текстовете на песните липсва подобна символна претовареност, но домакините сякаш всячески се опитват да компенсират това.

Евровизия 2017 се проведе в Киев, а представителите на страните участнички се появиха на обновения Евромайдан. Най-голямата сензация в медиите около конкурса не бе някоя от песните, нито скандалът с хърватския хомофоб, представящ страната на форум, носещ слогана “Celebrate diversity”. Тазгодишното издание ще остане в историята с това, че украинците отказаха да допуснат руския представител на територията на страната. Напрежението между правителствата на Русия и Украйна се пренесе на сцената поради факта, че законодателството на домакините не позволява на хора, посещавали Крим без изричното съгласие на украинските власти, да влизат на територията на страната. Законът е приет още през април 2014 г. и според него руският представител трябва да се счита за заплаха пред националната сигурност на Украйна.

В създалата се сложна международна обстановка Русия се опитва да се възползва от всеки шанс поне малко да потуши антируските страсти (и санкции) и да извлече някакви позитиви. И затова руският участник в конкурса беше добре преценен – Юлия Самойлова, млада руска певица с ангелски глас и… инвалиден стол. И така, украинците бяха поставени пред сложната дилема да приемат тази провокация и да пренебрегнат собственото си законодателство или да се изложат пред международната общност, настоявайки, че тази девойка застрашава сигурността им от инвалидния си стол.

Многократно сме виждали как в геополитически план България бива раздвоена между Запад и Изток, между Европейския съюз и Русия. Невъзможността да изчистим веднъж завинаги тези си позиции и да консолидираме вътрешните настроения по някакъв начин ни изигра лоша шега и на иначе “песенния” конкурс – и то не защото ние се разединихме около кандидатурата си, а понеже тази наша геополитическа раздвоеност позволи на други да спекулират с нея.

Българският представител на Евровизия 2017 Кристиан Костов, роден в Москва в началото на това хилядолетие, имаше всички шансове да победи благодарение на песента и таланта си. Но не с това стана известен в средите около конкурса. Цялата драма около отпадането на Русия накара хората да погледнат на Кристиан като на заместващ, втори руски кандидат, а руската медийна машина го нарече “руски патриот” – надеждите на Руската федерация за победа заживяха отново в лицето на това момче. Това, разбира се, го изстреля право в топ 3 на букмейкърските прогнози (макар и поради изцяло погрешни и неприемливи в контекста на конкурса причини).

Другият сериозен фактор около популярността на българското участие е фактът, че дни преди втория полуфинал се появи информация, че Кристиан Костов, също като Юлия Самойлова, е взел участие в музикален форум на 1 юни 2014 г. във вече анексирания Кримски полуостров след приемането на Закона за защита на правата и свободите на гражданите и на правния режим на временно окупираната територия на Украйна от 27 април 2014 г. В медийния фарс около създалата се ситуация се включи дори офисът на Министерството на външните работи на Руската федерация в град Ростов на Дон с опит да нагнети страстите, а всички големи европейски медии загрижено следяха дали ще бъдем дисквалифицирани, или не. Когато стана ясно, че българското участие продължава, веднага започна спекулация относно двойните стандарти спрямо представителите на България и Русия.

Но дали в случая има двоен стандарт?

Както споменахме вече, въпросният закон е приет на 15 април 2014 г. и влиза в сила на 27 април 2014 г. От тази дата влизането в окупираната украинска територия без изричното съгласие на украинските власти бива забранено. Но в периода до 6 юни 2014 г. все още няма законова регулация относно реда по придобиване на въпросното съгласие, така че в този период се оказва, че няма легален начин да се влезе в Крим, което е пробойна в законодателството на Украйна, която обаче помага на домакините да се измъкнат от още една неловка ситуация. От друга страна, дори и да бяха влезли в сила тези регулации, на 1 юни 2014 г. Кристиан Костов е на 14 години – той е малолетен и не подлежи на наказателна отговорност.

В крайна сметка помогна или попречи цялата тази история на българския представител на Евровизия 2017? Нито едното, нито другото. Той бе допуснат до състезанието, а песента успя да стигне до второто място в конкурса, останала на 143 точки от абсолютния фаворит на жури и публика Салвадор Собрал от Португалия. Но негативите останаха за страната ни, която за пореден път остави впечатление, че е разкрачена между Изтока и Запада.

 

Евровизия или как отново се оказахме на кръстопът между Изтока и Запада

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top