Статии

Европейските защитни системи

През последните години много повече внимание се отделяше на това дали ЕС реагира своевременно на застигащите го кризи, отколкото как точно го прави, какво точно създава със своите решения и нови политики. Това има своето очевидно обяснение, притеснителното ежедневие на икономически и имигрантски проблеми изисква бързи реакции, а тяхното забавяне моментално предизвиква недоволство, разочарование и политически проблеми. Някои от предприетите мерки бяха относително добре подредени (например, тези в икономическата и финансова сфера), докато други продължават да са доста разхвърляни и несвързани (например, тези по въпросите на имиграцията и бежанците). Независимо от това, вече съществува съгласие, че не просто най-лошото е отминало, но и че повторението на подобни кризи далеч няма да доведе до такива дълбоки сътресения. Далеч по-трудно е обаче да се открие дали има някаква обща логика или посока на многото решения от последните няколко години. Какъв съюз очертават те, има ли някакъв лайтмотив, който може да бъде открит зад тях? Търсенето на този отговор ще ни даде доста ясна и важна картина на самото бъдеще на съюза и способността му да решава проблемите на самите европейци.

Най-общо и с някои условности, общата организираща идея на последните политически решения е по посока на създаване на поредица от защитни механизми и системи вътре в съюза. Подобна логика на развитие може и да не е от порядъка на исторически високите ценностни цели на организацията, може да не отговаря на желанията и очакванията на най-амбициозните й поддръжници, но със сигурност се опитва да реагира на много пропускливи и незавършени политики, които съществуват от дълго време. Как всъщност изглежда тази логика погледната през отделните сектори? Тя е най-видима в областта на сигурността, правосъдието и вътрешните работи. На първо място, в тяхното нарастващо взаимно преплитане, защото дълго време много от проблемите на сигурността бяха държани настрана от темите за правосъдието и вътрешните работи. Тази историческа предпазливост е вече в историята и все по-често развитията в правосъдието например са обвързани с целите на повишената сигурност. На второ място е по-очевидната динамика и амбиция в развитието на много от секторните политики, свързани с имиграцията, бежанците и информационните обмени. Например, създаването на обща гранична полиция и нарастващата роля на „Европол“ имат защитна мотивация и целят да създават и развиват общо-европейски механизми. Все по-често се чуват гласове за разширяване на правомощията на току-що създадената европейска прокуратура към теми на сигурността, например в борбата с тероризма.

Подобно развитие е видимо и по отношение на бежанците в Европа. Започва ограничаване на възможностите за тяхното движение между отделните държави, нарастват възможностите и финансовите средства за по-бързото връщане на хората с отхвърлени молби за убежище, на практика се върви към европейска система за връщане, затягат се условия за предоставяне на убежище, намаляват възможностите за присъединяване на роднини, все по-често ще бъдат физически задържани хората, подлежащи на връщане и т.н. Списъкът с подобни защитни мерки може да бъде продължен. Непрестанно нараства и координацията и засилването на връзките между отделните информационни системи, което също позволява по-бърза и адекватна реакция на различни рискове. Целият дебат за имиграцията в ЕС е по-скоро ориентиран към рестриктивните му елементи, а не върху по-нататъшното му отваряне. Въобще, сърцевината на политическите дебати в тези ключови секторни политики, които претърпяха законодателен и институционален бум е в подобна тоналност. Работи се върху създаването на работещи мрежи и механизми за защита със съответното нарастване на финансовия ресурс в идната 7-годишва финансова рамка на съюза.

Много от предприетите действия в областта на икономиката, еврозоната и регулацията също са мотивирани от защитна логика. Така е например при „спасителните фондове“ в еврозоната, с които нарасна значително контрола върху отделните страни-членки и най-вече тези, които получиха „спасителни пакети“. Самата ЕК получи нови правомощия да надзирава и контролира различни аспекти на икономическите политики на държавите, макар те да са все още лишени от силни механизми за санкции. Но и тук, идеята е да бъде упражняван превантивен контрол, за да могат да бъдат решавани различни икономически трудности, които впоследствие могат да доведат до кризи и сривове на отделни страни. Голяма част от елементите на изграждащия се банков съюз е свързан с нови нива и механизми на контрол, които също са мотивирани от избягване на повторения на стари регулаторни грешки и натрупвания на проблеми. Дори някои от промените в законодателството на единния пазар вече се правят със защитни мотивации, поне за лобиращите участници. Такъв е случая с промените в директивата за изпращаните работници, която от гледна точка на старите страни-членки има откровено защитни функции по отношение на различни техни сектори, които са засегнати от по-ниската цена на труда на идващите от изток.

Тази политическа нагласа е още по-впечатляваща на фона на тези идеи и политики, които постепенно отидоха на по-заден план или са просто замразени. Например, такъв е случая с разширяването и задълбочаването на единния европейски пазар, който все повече става маргинален спрямо вниманието на повечето политици. Темата се избягва, много хора в старите страни-членки се притесняват от процеса и малцина са склонни да инвестират политически капитал в една от големите идеи на съюза от предходните десетилетия. Доскоро се считаше, че поне дигиталните услуги ще могат да получат повече подкрепа, за да може „стария континент“ да започне да намалява своето изоставане, но и това изглежда все по-малко вероятно. Друга динамична политика, която е на практика замразена е разширяването на самия ЕС. Идеята, че неговото отваряне към нови страни и общества е печеливша и за двете страни, създава пазарни възможности и носи стабилност и перспективи за самите граждани и общества не присъства в почти никакви съществени политически дискусии и портите на организацията изглеждат затворени за дълго време. Други динамични и отворени политики като създаване на единни пространства в образованието, иновации и изследванията остават периферни, нямат финансова основа и няма да бъдат в сърцевината на дебатите за бъдещето на организацията. Дори в проекта за енергиен съюз, който набра известна инерция през последните години има вътрешна асиметрия в полза на сигурността и защитната логика. Много повече се говори за енергийна сигурност, запаси, взаимосвързаност с оглед подкрепа при кризисни ситуации, отколкото за либерализация, възможности за фирмите, намаляване на разходите и други.

Мнозина продължават да са с впечатлението, че случващото се в съюза през последните години е просто хаотична, паническа реакция на поредицата от кризи. По-задълбоченият поглед обаче ясно показва, че ЕС се движи по посока на създаване на защитни системи дори доста преди бежанската криза отпреди две-три години. Може би най-силното доказателство в тази посока е фокуса на законодателната активност на ЕК през последното десетилетие. Там е видимо непрестанно нарастване на вниманието към правосъдие и вътрешни работи, макар основната част от законодателната работа на съюза да е традиционно фиксирана върху селско стопанство, единен пазар, околна среда, регионални въпроси и други. Политическото внимание на съюза също все повече е насочено към подобни теми или техните връзки с тероризма, полицейско и съдебно сътрудничество, обмен на информация или борба с нелегалната имиграция. Последните кризи допълнително изостриха вниманието в тази посока. Този политически фокус със сигурност е мотивиран и от продължаващото недоверие на твърде много европейци към техния съюз. Изброените вече мерки със сигурност могат да бъдат полезни в овладяването на кризите и да внесат повече спокойствие, но едва ли могат да гарантират дългосрочно просперитета на Европа. За това ще са необходими по-амбициозни политически идеи и проекти.

Европейските защитни системи

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top