Студентски дебюти

Европредседателството – ремонт на инфраструктура или ремонт на политика

На 5 юни в София се проведе форум на тема „Европа отново на път“ с участието на бивши и настоящи премиери, министри, евродепутати, заети в подготовката на българското европредседателство чиновници и специалисти. Дълги часове те обсъждаха какво правим с българските приоритети за въпросното председателство и с вариантите за бъдещето на ЕС от „Бялата книга“. А какво правим реално?

България ще заеме мястото на председател на Съвета на Европейския съюз след малко повече от половин година, на 1 януари 2018 г. На пръв поглед мястото ни ще бъде предимно в поредната манифестация на европейски символи и послания и „свежи“ средства за обновление на НДК и бившия Партиен дом, където ще преминат заседанията на европейските лидери и висши администратори. Големите ни проекти са свързани с ремонтите на НДК, на зала „Света София“ в бившия Партиен дом, на Дом 2 от резиденция “Бояна”, на бул. „България“ и бул. „Брюксел“ към летището. Оказа се, че дори скандално скъпият сайт на европредседателството за 35 хиляди лева не е направен като хората (като европейците) и са отделени 103 хил. лв за нов интернет портал. В НДК ще се проведат 95% от събитията през тази половин година, което наложи специално отпускане на 17 млн. лева с 1,2 млн. „резерв“. В крайна сметка и това не стигна и бяха поискани още 3 млн. лева. За сигурност са предоставени 10 млн. лева, а за пресцентъра – близо 2 млн. Поръчката тръгна въпреки множеството ѝ обжалвания.

„Дворецът на културата“ дори не е най-фрапиращата част от ремонтите – новият вид на залата „Света София“ в бившия Партиен дом излиза 21 млн. евро, но тя самата няма да е готова навреме за европейското председателство и въпреки това ремонтът ще мине под финансовата му егида. За „Дом 2“ на резиденция „Бояна“ ще отидат близо 7 млн. лева като там ще се случат малка част от срещите. Инфраструктурата също е стабилно застъпена. Ще бъдат разпределени 13 млн. лева за ремонт на бул. „България“, който свързва НДК и Бояна и ще служи за основен маршрут на евроелита в течение на шест месеца. Бул. „Брюксел“ и правителственият ВИП на аерогарата се ремонтират спешно съответно от Столична община и Министерството на транспорта. Можем да влезем в още детайли, които са широко дискутирани в медиите от различни организации, пък и от инициаторите на всички тези действия. Но и без детайли остава подозрението, че ремонтите са акцентът на цялото внимание, а не какво ще се случва в самите сгради. Изпъкнаха, разбира се, темите за средствата, които ще отидат за подготовката, липсата на координация и закъснението по приетите точки от програмата за провеждането на председателството, както и постоянното дърпане на чергата от различните министри кой точно да води хорото и ще разпределя средствата. От друга страна сред част от обществото се утаява горчивият привкус на „пир по време на чума“. Питайте случаен минувач и много е вероятно да ви обясни, че отново става въпрос за „едните пари“ от ЕС за някакво продължително събитие в България, от което надали ще спечелим нещо като държава. И за съжаление, участващите пряко в тези процеси сякаш държат да го потвърдят и не дават възможност за дебат нито по политиките, над които България ще упражнява влияние, нито по конкретното съдържание на дневния ред, който България ще постави.

Европредседателството на България се появи като водеща тема за политиците през 2014 г. – същата година на евроизбори, в които европейските партийни семейства се надпреварваха да обещават чудеса от храброст, ако техният кандидат, Шулц или Юнкер, спечели. Чудесата от храброст все още ги чакаме, но оттогава изтече доста вода. Същевременно подготовката за председателството тъпчеше на нулево ниво. Политиците ни постепенно осъзнаха, че последната останала социнфраструктура ще трябва да се използва и ремонтира. Чиновниците не напреднаха много в новите си роли. Институциите си подаваха топката в недоумение кой за какво отговаря. И би било разбираемо, ако цялата суматоха се дължи на преговорите за Брекзит, които доведоха до изтеглянето на председателството на България с 6 месеца или на политическите сътресения от последните 4 години. Но за ротационното председателство се знае още от 2007 г., когато редът за ротация на настоящите и бъдещи държави-членки е изготвен и публикуван в тамошния европейски „Държавен вестник“. Не разкриваме някаква тайна: 10 години знание и 3 години подготовка са абсолютно недостатъчни за българските правителства да влязат в ритъм.

Да се върнем към самия процес. Правителството „Борисов-2“ повери подготовката на председателството в опитните ръце на Меглена Кунева – известна и като бивш главен преговарящ на България с ЕС, и като министър по европейските въпроси при царя, и като първи еврокомисар на България. От времето на нейния последен престой в изпълнителната власт се разбра, че администрацията като цяло има проблеми с бъдещите си европейски отговорности, езиковата бариера е сериозна, ремонтите закъсняват, а липсата на централизиран орган и разхвърлянето на дейности по министерства не спомага за общата кохезия (особено когато се набъркват министри от различни партии с техните си собствени цели и кроежи). Челният ни брюкселски опит се разгърна в плана за подготовка на българското председателство в ЕС, който въпреки подробното си разписване не позволява най-важното – да разбере широката публика какви са нашите приоритети по времето на председателството и как ще ги постигнем.
И ако някой се пита защо ѝ е на широката публика да бъде запозната, то отговорът би бил: това е идеален момент да се докаже, че европейските теми са близки до българските интереси, че могат да се преливат едни в други и да станат вътрешни и повод за дискусии. А такива дискусии извън специализираната аудитория на практика  липсват, независимо че скоро едва ли ще ни се удаде такава благоприятна възможност да събудим интерес към своето място в „обединена Европа“.

Нека все пак ги потърсим тези приоритети на България. В последните месеци чрез изявите си служебният вицепремиер Деница Златева успя да ги опише в няколко общи полета, но без достатъчно конкретика – конкурентноспособност (младежка безработица и др.), реформи, свързани със социално онеправдани групи (реформи в образованието и социалните системи), имиграция и сигурност (защита на външната граница и европейската система за даване на убежище), енергиен съюз (интерконектори и диверсификация), ЕС в глобалния свят (Западните Балкани). За конкретните български приоритети не се говори много, а и често твърде общо. За енергийния съюз и интерконекторите се приказва от години, поне от времето на заблудата за евтин газ от Катар, който засега надали може да бъде извозен с друго освен с камили. Останалите приоритети звучат прекалено глобално и трудно допускат превод на всекидневен език. Пътеката, по която вървим, е административна, без ясна политическа маркировка.
По време на нашето председателство се очертават не само преговорите по Брекзит, но и тези относно бъдещето на ЕС в рамките на сценариите на Юнкер. 2017-а е и година на сериозни европейски предизвикателства, свързани с изборите в Холандия, Франция, Великобритания и Германия. И да приемем, че проевропейските сили държат инициативата, положението далеч не розовее. Дори и проевропейският Макрон има пристрастия към няколкото скорости на Европа, и по-специално онази скорост, фаворизираща еврозоната като ядро на Съюза.

Ако България акцентира на проевропейската тенденция може да се превърне в център на регионалната стабилност и активен субект на европейската интеграция в Западните Балкани. А какъв по-добър пример за етнически мир и стабилност от България в сравнение в последните събития в Македония! България ще трябва да защити диаспорите си не само във Великобритания, но и във всички близки страни, а използването на европредседателството е повече от добра идея. И би било хубаво, ако такъв се окаже „нашият“ сценарий, нареден до онези на Юнкер. Алтернативният „наш“ сценарий е добре познат и предугаждан от мнозина – да се запишем в историята на европейските председателства с една добре изнесена церемония без ясно политическо значение. Не звучи вдъхновяващо, но и то не е даденост. Зависи докъде ще го докараме с ремонтите.

Европредседателството – ремонт на инфраструктура или ремонт на политика

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top