Статии

Един за всички, всички за един!

„Още ли се помайваш?“ – крещи по телефона г-н Б. с радостна превъзбуда.

И то си е за радост! Административният съд София-град отмени отказа на президентската администрация да разсекрети стенограмата за КТБ и истината какво се е обсъждало на консултациите при Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г. най-сетне може да изплува. Въпросът е повече от сериозен – на консултациите е обсъждана ситуацията с банката преди тя да фалира, хиляди изгорели вложители се вълнуват. А трите отказа – два от предишния и един от настоящия президент, бяха постановени с мотивите, че стенограмата съдържа елементи на професионална тайна и няма надделяващ обществен интерес.

За съжаление обаче, съдебното решение срещу несъстоятелността им не е окончателно и може да се обжалва пред ВАС. За което Плевнелиев побърза да посъветва своя приемник, обяснявайки пламенно: „Принципът е, че при държавния глава всички, включително политици, шефове на националната банка, други критични за държавата институции трябва да имат правото да говорят спокойно и да бъдат сигурни, че някои от аргументите и отговорните държавни разговори ще останат в рамките на институцията. Когато това правило се разбие, оттам нататък ние принизяваме тази институция.“ Затова и не всичко, „до последната запетайка“, трябвало да става публично, обяви видният радетел за прозрачност – аргумент, с който видният радетел за промяна Румен Радев най-вероятно ще се съгласи…

Историята тръгна малко объркано, тъй че нека ви представя г-н Б.:

Верният читател на „Редута“ (изписвам името му така по негова молба) ми се обади няколко пъти, като първият беше точно за отказа на новата президентска администрация да разсекрети стенограмата. Нарече това фалстарт и ми заобяснява, че ако президентът Радев не й даде публичност, това окончателно ще срине очакванията за истинска борба срещу мафията. Някъде след месец ми се обади и с въпрос искам ли да ми прати една книга за историята на мафията, понеже забелязал, че от години се интересувам. И ето как тия дни получих ценен подарък – „Който не мълчи, ще умре“, изследване на Клаус Полкен и Хорст Шепоник отпреди 50 години. Наистина рядко издание, за което съм много благодарна на г-н Б., който пък щял да бъде изключително благодарен, ако напиша за него, „без да се помайвам“…

Помайвах се, вярно, но вече сядам да ви разкажа накратко тези 436 страници, от които много неща ми се изясниха:

Когато островът им е завладян от французите начело с принц Шарл Анжуйски, гордите сицилианци се вдигат на въстание. Сигналът за началото му (31 март 1282 г.) е даден със звъна на църковните камбани за вечерна литургия, а паролата е MAFIA. Става дума за кодирано съкращение на призива „Morte Alla Francia Italia Alena!“, което ще рече „Смъртта на Франция е въжделението на Италия!“

Разбира се, това е романтичната версия за създаването на мафията, на която тя самата много държи, за да изтъкне заслугите си за извоюването на независимост и промяна. Но има и друга:

Четири века по–късно в Палермо е създаден съюз на „просветените благородници“. Членовете на Onorata Societa, т.е. „Почтено братство“, се събират нощем, в пещера. Затова и повечето изследователи смятат, че думата „мафия“ е със съвсем различен произход – така в Сицилия наричали скалите, които служели на тайните съюзи за сбирки и подслон. Тоест това били местата, където те да обсъждат важни въпроси за бъдещето на острова и неговите жители, а ако някой попита какво са говорили – да обясняват, че по темите няма надделяващ обществен интерес.

Тъй или иначе, за пръв път думата „мафия“ се среща чак през 1869 г. в един италиански речник. Там тя се използва като синоним на camorra – върлуващите по онова време в Южна Италия разбойнически банди. Авторите се позовават на доклада на прокурора на Трапани Пиетро Улоа от 1838 г., в който пише: „В много села съществуват братства, състоящи се често от седем членове, които се наричат „партии“. Те действат независимо едни от други, но на места са обединени от един водач, на когото казват „президент“ или „първосвещеник“. Понякога се събират и на общи събрания“, с други думи – нещо като съвременните консултативни съвети. Пак Улоа разказва, че в братствата членуват адвокати, лекари, кметове – „все уважавани граждани, които иначе тайно печелят по системата на птичата човка, защото във всички области на живота братството потапя своята човка и богатее.“

Първоначално мафията, както вече споменах, изгражда мрежите си децентрализирано. Тя се състои от отделни фамилии, начело на които стои така нареченият „капо“. Когато една фамилия стане по-голяма, тя също се разделя, като всяка има подшеф. Така обаче се получават известни неравенства, защото един от всички трупа повече богатства, оттам се издига и по-високо в йерархията. Някой става и „капо ди тути капи“ – най-важната и стърчаща над всички останали капи, а това няма как да не подразни алчните и завистливи фамилии. Междуклановите битки стават ежедневие и Сицилия се превръща в бойно поле. През 1898 г. новоназначеният шеф на полицията в Палермо получава по пощата сведения за цели осем фамилии, които ръководят армия от 670 души!
Решението на проблема се оказва обединението. За да спрат кръвопролитните битки помежду си, шефовете на най-могъщите фамилии сядат на една маса, стискат си ръцете и разпределят териториите на влияние. Така се ражда Коза ностра (Наше дело) и фамилиите правят опит да изгладят недоразуменията си цивилизовано. Приемат Кодекс на честта, чийто девиз гласи: „Един за всички, всички за един!“ Неслучайно, защото всяко действие срещу отделен член се приема като предателство спрямо цялата Мафия и се наказва със съответната строгост.

В очите на мафиотите няма по-голямо престъпление от нарушаването на закона за мълчанието, известен като „омерта“ – дума, която по същество означава „скромност, смирение“. Който стане част от това благородно общество, не може да издава и запетайка от обсъжданите теми, защото как иначе останалите да говорят спокойно и да бъдат сигурни, че някои от аргументите и отговорните разговори ще останат в рамките на институцията? А тя си има име – „Върховен съвет”, към който се числят всички донове, глави на отделни фамилии. Там тъкмо се разрешават възникналите спорове и различия, които съдържат елементи на професионална тайна…

Това интересно изследване ме подсети и за книгата на Клеър Лонгбриг „Босът на босовете: Как Провенцано спаси мафията“, за написването на която допринася откровеността на самия Бернардо Провенцано. Пред Лонгбриг някогашният капо ди тути капи даже се хвали: „Многовековната ни история е свидетелство, че никоя държава не си е взимала поука от нашите ръководни принципи за заедност и етичност и точно по тази причина сме така непобедими.“

Въпреки фукните му обаче, неговата собствена съдба го опровергава – през 2006 г. емблематичният бос на „Коза ностра“ най-сетне е заловен, след като се укрива …43 години. През това време той ръководи сицилианската мафия чрез кодирани съобщения до босовете Пиетро Бадаляка и Нино Ротоло, но единият от двамата все пак се разприказва. Докато никой високопоставен участник на заседанието на КСНС от юни 2014 г. не е проговорил как се стигна до фалита на КТБ, при мафията ръководните принципи за заедност и етичност отиват на кино. И още нещо: нито един от виновните за този скандален роден грабеж не е в затвора, при положение че дори най-страшният бос сред босовете в Сицилия – Тото (Животното) Риина, попада в строго охраняван пандиз, а от съображения за сигурност присъдата е произнесена в бункера на миланския затвор „Сан Виторе“. Впоследствие къщата му край селцето Корлеоне е дадена за ползване на социалния кооператив „Пио Ла Торре Либера Терра“, който развива в нея селски туризъм, а тук изпържените вложители на КТБ просто пиха по една студена вода…

Обадих се на г-н Б., казах му го и той с готовност се съгласи, че аналогиите не са в полза на Провенцано и „на мафията като цяло“. Още повече, че точно през юни 2014 г. папа Франциск обяви мафиотите за отлъчени от църквата, защото „мафията е обладана от злото и презира общото благо.“ Негови бяха и думите, че „това зло трябва да бъде победено, прогонено“, и изобщо за нея настанаха едни по-тежки дни.

Е, колко да са по-тежки, не знам, но във всеки случай рахат като тукашния – да бъде пазена от най-високите върхове на държавата, тя няма да види. Както пък ние с вас никога няма да видим стенограмата за КТБ, пак по същата причина. Чудесно описана в девиза „Един за всички, всички за един!“, но непременно с добавката за наистина пълното презрение към общото благо.

Един за всички, всички за един!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top