Статии

Ежедневният турбо популизъм

В свят, в който всеки ежедневно открива популистки изблици една фигура остава странно невинна. Ако Бойко Борисов има претендент за публично внимание, това със сигурност е омбудсманът Мая Манолова. Ако някой истински „прелива“ от медиите през последните дни, месеци и години, това е именно бившето партийно острие на социалистите. Тя буквално прелита от един обществен проблем на друг и успява да се прикачи към всяка една по-съществена драма, основателна или не, която се случва в държавата. Буквално разтвори вратите на институцията и покани в нея всеки, който се бори с безкрайните абсурди на българската администрация или пък просто търси начин да привлече публично внимание. Това не просто я трансформира в една от фигурите с най-висок рейтинг в републиката, но е на път да я превърне в основен потенциален претендент за далеч по-съществени политически позиции. Манолова все по-успешно успява да измести изтъркания и все по-отегчен от управлението „човек на народа“, чиято политическа кариера видимо върви към своя залез. Със своя ежедневен турбо популизъм, тя е лице и глас на всеки и всички, които имат от какво да се оплачат.

Метаморфозата на Мая Манолова е впечатляваща. Преди години политическата пробивност на младата социалистка стана пословична и тя бързо успя да си гарантира челно място в предпоследната вълна на подмладяване в бившата комунистическа партия. Нямаше колебания и задръжки да се впусне в „работа на терен“ и бързо превърна политическото си битие в непрестанна предизборна кампания. С това едновременно дразнеше и привличаше своите съпартийци. Нямаше особени скрупули и си подсигуряваше политически позиции чрез различни партньорства като това с прословутите братя Галеви, за което получи немалко критики. Сред доста безличната нова кохорта, тя бързо успя да се наложи, а реториката й в Парламента бе достатъчно пиперлива и привлекателна за българските пожълтели медии и публика. Самият Борисов сякаш изпитваше известно удоволствие от пререканията с нея преди окончателно да спре да посещава Народното събрание. Увереността й премина в откровена арогантност, когато и тя се нареди на барикадата да пази Делян Пеевски и злополучното правителство на Пламен Орешарски. В рамките на месеци се превърна в една от най-поляризиращи фигури в българската политика. Всъщност, отиването й в институцията на Омбудсмана бе най-хубавия политически подарък, който можеше да получи.

В известен смисъл, популярността на Омбудсмана е кодирана в самите правомощия на институцията. Тя е замислена като институционална „пряка пътека“, която позволява на гражданите да се обърнат там за помощ, информация и съчувствие. Поставена извън ежедневните институционални и политически битки, тя е чудесно позиционирана, защото може да е винаги на страната пострадалите без да носи особена отговорност относно минали и последващи действия. Построена по този начин, нейната видимост е по-скоро функция на стила на поведение на конкретния ръководител. За някои публичността е последния инструмент за влияние, такъв, например, бе подхода на Константин Пенчев. Гиньо Ганев пък акцентираше върху протокола и институционалната театралност на позицията. Видимо е, че Мая Манолова превърна поверената й структура в платформа за възраждане на публичното си присъствие, за неутрализиране на предходния й политически образ и биография и за подготовка на завръщане в българската политика. Дори най-беглия поглед към нейното ежедневие, избор на теми и реторика отчетливо подсказва нейния подход и намерение.

Извън съмнение е, че с нейното избиране институцията на Омбудсмана преживява мини Ренесанс. От официалните отчети е видно непрекъснатото нарастване на дейностите по всички параметри. Публичната активност на Манолова очевидно провокира вниманието на гражданите и броя на подадените жалби непрекъснато нараства. Например, през 2017 година в сравнение с предходната година с почти 30% се увеличава броя на гражданите, потърсили помощта на институцията. Общият брой на жалбите и сигналите нараства с почти 20%, както и проведените изнесени из страната приемни. Същото важи за различните национални кампании или законодателни предложения. Според официалната информация, подобна тенденция може да се констатира и при приключените проверки и „финализираните“ жалби. Организираните приемни далеч не са единствено в големите градове на страната, а през изминалата година такива са проведени в различни села (Хитрино и Братя Даскалови) и по-малки градове (Исперих, Гурково, Павел Баня, Раднево и други). Видимо нарастване на дейността има и при заместник-омбудсмана, в международната активност и т.н. Въобще, цялостното впечатление е за осезаемо активизиране на институцията и нарастване на обществената подкрепа за нея.

Къде тогава са проблемите? Нима не знаем всички, че в тази държава единствено шума, медийните камери и „Господари на ефира“ са в състояние да размърдат институциите?! Пък и в крайна сметка самата структура е създадена, за да притиска останалите. Основните проблеми в случващото се са няколко. Един от тях е самата реторика на Манолова. Тя все по-често звучи като политик на постоянна предизборна обиколка, патосът й е повече на човек, който усилва гласа на хората с проблеми, отколкото на човек, търсещ решения. Например, тя наскоро започна да дава оценки и инструкции къде и как да бъдат финансирани болниците из страната, обяви нуждата от реформи и заговори за политическа смелост те да бъдат направени. В един момент дори обясни каква трябва да е точната пропорция между медицински сестри и лекари. После започна да обяснява, че съществува картел между дистилериите за розов цвят и разясни икономическата логика на случващото се в този сектор. Подобно поведение е неуместно най-малкото, защото институцията няма експертиза за цялостни управленски предложения, а и такива не могат да бъдат сглобени от разнопосочните оплаквания на засегнати граждани. Друг проблем е видимата селективност в избираните от нея инструменти за намеса при различни констатирани проблеми. Например, нейната институция е най-малко склонна да се ангажира с посредничество за разрешаване на различните казуси. В огромното мнозинство от случаите нещата приключват със становище и засегнатите могат спокойно да си продължат лутането из институционалните лабиринти. Трети проблем е селективното използване на предоставените й правомощия. Например, прави впечатление отсъствието на дори един пример за сезиране на прокуратурата при данни за извършени престъпления от общ характер. Това е най-малкото странно на фона на състоянието на непрестанно възмущение, в което пребивава Манолова.

Ежедневният турбо популизъм на сегашния Омбудсман е натрапчив и все по-очевиден в своите намерения. Преправянето на имиджа на Манолова продължава с пълна сила и оставащите две години до края на нейния мандат очевидно ще бъдат посветени на това. Очертаната картина на дейността на институцията ще продължи да бъде валидна. Тя ще се опитва да озвучава всеки по-съществен проблем и да разширява социалните групи, на които обръща внимание и се опитва да осигурява макар и временно, илюзорно представителство. Пътуванията из страната ще продължат и ще обхващат все повече градове и села. Когато тази въртележка приключи, почти сигурно ще ни бъде представена новата „дама на народа“. Нейната достоверност се изгражда в момента, с всяка фалшива прегръдка на някой отчаян човек, с всяко кресчендо около нечия болка. Кой пък някога е твърдял, че популизмът е само мъжка работа?!

Ежедневният турбо популизъм

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top