Статии

Зад коремното, отвъд фукнята

В реклама на мазило срещу ставни болки Зуека прави превъртане на висилка. После уверено скача на земята и обявява: „Не ви се вярва, че съм аз, нали? Щото удариш ли петдесетака, я кръстът ще те сецне, я гърбът ще те заболи. Да не говорим, че колената почват да познават кога ще завали…“

За разлика от Зуека, 54-годишният президент на България явно няма проблеми със ставите. Нещо повече, той е в състояние да направи „коремно възлизане“, без дори да си свали сакото. Във всеки случай, хващайки се за една от висилките при посещението си в пловдивската бригада „Специални сили“, Румен Радев ловко се превъртя на 360 градуса и демонстрира отлична физическа форма. А „спонтанната реакция“, както пише в репортажите, „изуми присъстващите и обра аплодисментите им“.

Съмнително е дали става дума за спонтанност, но не може да се отрече, че президентът успя да превърти новините само с лост и опорна точка (по „Уебкафе“). Военнополевата импровизация почти напълно измести вниманието на публиката от видеото, в което руският патриарх малко нещо му се поскара, както и от по-важния въпрос – как е отговорил на срещата държавният ни глава. „Патриарх Кирил дойде в България като духовен водач, но избра да си тръгне като политик“, гласеше коментарът на Радев, докато междувременно от неговата администрация обясниха, че нямало стенограма. Добър отговор, след който дойде и превъртането, като така проблемът очевидно трябваше да се брои за приключил.

Е, може и да е случайно съвпадение, че два дни по-рано депутатът от ГЕРБ Емил Христов написа абсолютно същото в профила си във Фейсбук („Негово Светейшество Кирил Московски дойде в България като патриарх и си тръгна като политик“). Коремното възлизане обаче прилича на обмислен PR трик по известната формула „Една снимка казва повече от 1000 думи“, което не пречи да изглежда и смешно. Най-вече защото е съревнование по мъжкарство с първопроходеца в този жанр у нас, сниман още като главен секретар на МВР как се набира гол до кръста на тренажор. И е тревожен сигнал, че президентът, от когото се очаква доста повече от демонстрация на здрави мускули и стави, залита по толкова банален популистки наклон.

Какво следва след коремното – футбол, тенис, вдигане на щанги? Или може би реч за националната сигурност, докато виртуозно се изпълнява циганско колело? При това последното не е измишльотина – в книгата си „Политическото животно“ популярният водещ на Би Би Си Джеръми Паксман описва и подобни трикове. Ред британски политици се правят на маймуни, от което той тъжно заключава: „Съществуването на това, което понастоящем можем да окачествим като политическа секта, запушва интелектуалните артерии на всички участници в политическия процес и го превръща в пародия.“ Пародия, която присъства дори в най-безобидната сцена от една предизборна кампания:

“В мрачен ноемврийски следобед вали като из ведро, но под студения дъжд най-спокойно стои човек с руса перука и лопата в ръка, който се кани да сади фиданки. „Дъждът плющи по хълма и превръща перуката в сюрреалистичен шлем от захарен памук, полепнал по черепа му. Човекът, наметнат с одеяло, изтръсква малко пръст от лопатата и пита друг, застанал наблизо, дали е готов. После се ухилва. Проблясва светкавицата на фотоапарат. Човекът с перуката оставя лопатата и взема в ръка дъбова фиданка. Пак се усмихва. Блясък на светкавица. Междувременно, с жълтата коса, червендалестото си лице и подгизналия светлосин пуловер, човекът заприличва на самолетна снимка на остров в средата на карибска лагуна…”

В „Имало едно време избори“ пък френският рекламист Жак Сегела разказваше как Лех Валенса, още като лидер на „Солидарност”, постоянно залагал на един и същ номер:

В градчето N започва митинг. Валенса се качва на трибуната, говори няколко минути, публиката въодушевено скандира неговото име. Точно тогава звукът от високоговорителите прекъсва, но гданският електротехник моли да му намерят отвертка и за броени секунди отстранява „повредата“. След което продължава речта си с репликата: „Всичко аз трябва да правя в тая държава!”. Шегичката действа безотказно – хората се засмиват и го аплодират още по-бурно…

Разбира се, популизмът изисква съответните саможертви, само че винаги съществува риск да се превърнеш в посмешище. Особено когато започнеш да се повтаряш в спортните изпълнения и голите сесии с поналята снага, каквато грешка прави премиерът. На него обаче някак му отива да се снима с внучето си пред щанга, след което да напише във Фейсбук: „Там вкъщи, в една стая, имам лежанка. Като поспортувам малко футбол или тенис, после малко щанги. И внучето, като реве, закарам го на щангата и то спре.“ Макар да е радостно, че президентът ни е в добра физическа форма, по-важната все пак е интелектуалната и той би трябвало да заложи на нея, нали?

Тъй като и Радев много иска да изглежда като човека с отвертката, следват и други въпроси. Заради факта, че още в първото си слово след встъпването в длъжност се тревожеше за „живота на вересия“, например е редно да бъде запитан какво лично той е предложил за преодоляването на безработицата и бедността. Едва преди ден обаче Радев с лекота подписа указ за обнародване на промените в Закона за трудовата миграция, които улесняват внасянето на работници от страни извън ЕС и по същество представляват социален дъмпинг. Тоест предупрежденията, че вносът на работници от по-бедни страни ще ограничи ръста на и без това ниските за европейските стандарти работни заплати, очевидно не трогнаха социално чувствителния ни държавен глава. Но по-странното е, че след като до последно даваше да се разбере, че обмисля налагането на вето, изведнъж се съгласи с промените, приети от същия парламент, когото преди месец и половина нарече заложник на изпълнителната власт. А най-странното е, че по време на кампанията си използваше антиимигрантската реторика на БСП срещу прословутото Постановление № 208, уреждащо статута на бежанците, докато днес е готов да отворим границите си за работници от трети страни.

Още: в края на януари Радев сериозно се засегна, че през главата му Борисов и канцлерът Меркел си позволяват да канят в България турския президент. Само че до момента от президенството няма и дума по последното изказване на Ердоган, че град Кърджали се намирал в душевните му граници. Към днешна дата няма и помен от позиция и по възникналата криза между Великобритания и Русия след отравянето на бившия двоен агент Скрипал, която вече доведе до много по-мащабен ответен удар срещу Москва. Не се разбра съгласен ли е президентът с написаното от външния министър Екатерина Захариева, че заставаме зад съюзника си Великобритания, още повече когато наскоро апелира за „открита, принципна и предвидима външна политика, която да печели приятели и партньори по света“. Или трябва да очакваме позиция след десетина дни, както се случи след караницата на руския патриарх и последвалата истерия в тамошните медии?

Дано поне този път тя не е съпроводена със съчетание на успоредка и прескачане на коза. Но и без тях подобно поведение не е сериозно, камо ли държавническо, колкото и на някои фенове да им се струва страшно симпатично. Популизмът в комплект с изчакване, което прилича по-скоро на снишаване и ослушване, не прави чест на т.нар. държавен глава. А като добавим и упоритото криене на стенограмата от срещата с патриарх Кирил, усещането за малодушие и гузност става още по-натрапчиво.

Уви, това прави от „коремното възлизане“ отчаян кризисен PR и пошъл опит за предизвикване на възторг с гимнастически хватки. Все за сметка на недоимъка на идеи и позиции. И не на последно място – на смелост, защото превъртането на лоста не е точно смелост, то е обикновена фукня. Стига да не става дума за мазило срещу ставни болки, от нея до пародията има само една малка крачка. А и в случая „колената не познават кога ще завали“…

Зад коремното, отвъд фукнята

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top