Студентски дебюти

Затворът, наречен държавна „грижа“

Имате ли близък, приятел или познат, който по някаква причина живее в институция? Понеже се съмнявам, че имате, ми се иска да ви разкажа какво означава това да живееш в институция. Институциите, или така наречените „домове“, са онези места, на които живеят хората, за които никой не иска или не може да се грижи. Понякога тези хора дори не знаят какво е да имаш семейство. В такива случаи държавата, чрез отговорните си органи започва „да се грижи“ за тях. Вероятно, вече се чудите защо поставям думите дом и грижа в кавички. Според мен това е напълно оправдано. Тези места не са дом в пълния смисъл на тази дума. Хората, които живеят там не се чувстват като семейство, просто са събрани на подобни места, поради липсата на друг вариант.

Различни и събрани на едно място от безизходицата в живота си, те спазват правилата на общото си живеене, не защото искат, а заради липсата на алтернатива. Всичко е еднакво за всички – стаята, режимът, храната и всичко останало. Няма значение кой какво харесва. Всеки е длъжен да бъде като останалите, за да може да разчита на „грижата“ на системата. „Грижата“ е онова нещо, което създава доброто име и лице на подобни институции в медиите. Ако гледате репортаж за подобен „дом“, едва ли ще видите нещо различно от усмихнати хора, подкрепяни от други усмихнати и услужливи хора, които им помагат да се развиват и да се чувстват добре. В такива репортажи се вижда общото щастие от живота в институцията. Щастие, което в повечето случаи е единствено и само фасада – реалността е друга.

Може би някои от вас си спомнят филма „Изоставените деца на България“ за дома за деца с увреждания в село Могилино. Картината, на която станаха свидетели зрителите тогава е потресаваща – мизерни условия на живот, никакво отношение към децата, по-голямата част, от които не могат да правят нищо сами, масово недохранени и издаващи единствено нечленоразделни звуци. Шок и потрес, като за българските държавни органи, които отговарят за тези деца и тения живот, така и за хората, които просто станаха съпричастни като зрители. Филмът достигна широка аудитория, тъй като беше заснет и излъчен от BBC. След излъчването му „домът на ужасите“ бе закрит и много неща се промениха. Отговорните органи започнаха да се интересуват от превенция на изоставянето на деца и взетите мерки дават желания резултат. Какво, обаче, се случва с онези, попаднали в системата още в детството си, много преди правата на човека и новите европейски концепции за липса на институционална грижа?

Според изискванията и принципите на европейското законодателство, грижата е нужно да приеме нова форма. Така се появяват защитените жилища и центровете за настаняване от семеен тип. Концепциите за тези места са различни от разбирането за старите домове, в които са събрани много хора. В защитените жилища и центровете за настаняване от семеен тип би трябвало да се обръща внимание на индивидуалните потребности и развитието на всеки един от живеещите в тях. Цел е също така хората да могат да могат да живеят свой живот извън мястото, в което са настанени.

Контактът ми с хора, живеещи на такива места показва, че практика в България е друга. Всъщност, тук на такива места се продължава „традицията на „старите“ домове за деца. Някой налага правилата, а хората просто се съобразяват. Няма никаква следа от индивидуалност. Придобиването на умения го има, но то не е с цел да излязат от средата на грижа. Хората, чиято работа е да помагат за развитието на намиращите се на подобно място им обясняват, че това няма как да стане.

Лошото е, че когато цял живот се учиш да не си вярваш, ти сам се превръщаш в затворник на системата. Хората, израснали в такава среда нямат виждането за алтернатива. Те се страхуват от новото, защото не са се научили да се адаптират. Именно това води до доживотната присъда, наречена „институционална грижа“. Доживотна, защото хората, живеещи в институции често умират там. Да, това се случва в България, в двайсет и първи век.

……………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Затворът, наречен държавна „грижа“

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top