Коментари

Защо хлапето с различните очи спечели „Оскар”

Дъщерята на наши близки има проблем. С тоталитаризма. Не го разбира и това е! И написано по въпроса за тоталитаризма има, и преподавано за тоталитаризма има, и учител (най-вероятно с житейски опит от тоталитаризма) има. Неразбрана работа.

Дъщерята на нашите близки е прекрасно и умно момиче. В трети клас…

Няма да ревна гороломно срещу учебните програми и авторите на учебници. Аз съм от онези умните, дето умуват. Те пък са от другата част на поговорката. Просто ще продължа кратката история с неизбежната поука по-нататък.

Умното момиче с отличен успех и слабо разбиране на тоталитаризма се прибрало вкъщи, въздъхнало и погледнало безпомощно майка си и баща си. Те също въздъхнали и заразказвали за тоталитаризма. Сигурно и от собствен опит. В края на образователната вечер момичето отново въздъхнало и казало (изглежда повлияно и от краткия февруарски интерес на медиите към Васил Левски): „Разбрах. Тогава сме били в комунистическо робство.”

Някъде в последните години на деветнадесети век в Лондон пристига руски княз. Привлича вниманието на висшето английско общество и на един писател. Князът се казва Пьотр Кропоткин, а писателят Оскар Уайлд. От тази среща се ражда една от най-прекрасните приказки в нашия свят – „Щастливият принц”. Тази красива и тъжна история от момента на написването си и досега сигурно е направила от милиони малки момчета и момичета по-добри и отзивчиви за чуждата болка мъже и жени.

И кратко и необходимо уточнение. Княз Пьотр Кропоткин е един от идеолозите на анархизма. Само по себе си доста сложно за обяснение философско учение, идеология и политическа практика, ако някога решим да го въведем в учебната програма на третокласниците…

От около десет години забелязвам странна празнина в знанията на младите очи срещу мен. Въпросите за Андерсен, Уайлд, О’Хенри и други приятели на увлекателната кратка история увисват в тягостна безтегловност. Доста тревожно. Защото в едно от забележителните си есета „Кеведо” Борхес пише кратко и ясно: „Няма писател със световна слава, който да не е изсякъл паметен символ”. Точно като Грозното пате и Оловният войник на Андерсен, Щастливият принц на Уайлд, Подаръците на влъхвите на О’Хенри. Тези паметни символи на доброто, злото, изпитанието, саможертвата, грижата за близкия и непознатия, преодоляването, живота и смъртта са свършили за милиони деца повече работа от милионите сложни думи на милиони филолози, педагози, автори на учебници и учебни съдържания.

Дали обаче родителите, чели и слушали тези кратки истории все още искат и имат време да ги разкажат на децата си?!

И сигурно добре знаете – толкова кратки са тези истории, защото някога са писани за тесните страници на вестниците. Модерните медии от онова време на старите хартиени полета, та и до днес, могат да разказват увлекателни приказки за малки и големи. Дали обаче все още го искат?!

Може би, да! Преди седмица една кратка приказка без думи спечели онзи „Оскар”, който тук всички така чакахме да ни споходи. Най-приказното в състезанието на рисуваните приказки бе, че и Сляпата Вайша на Теодор Ушев и Свирчо на „Пиксар” са… с различни очи. Е, симпатичното пиле ги ококорва разногледо само в един от най-важните моменти на петминутната рисувана притча, но как само го прави?!

Гледайте задължително „Свирчо”! Нямате нужда от преводач. Там думи няма. Едва ли обаче по-добре може да обясните на едно дете глобалния проблем за срещата на различните култури, за емигрантите, за знанието, което другият може да ни даде и ни промени към добро. За това как преодолявайки детските си страхове и предразсъдъците на родителите си, можем да станем по-опитни и успешни от тях.

Гледайте задължително „Свирчо”! Имате нужда от припомнянето, че майсторската къса приказка е задължително знание за вас и децата ви. Затова – гледайте я заедно и поговорете за нея. А после се опитайте да им пробутате и нещо от Андерсен, Уайлд и О’Хенри, ако все още не сте го направили.

И накрая – без предубеждения и пристрастия. Кое помогна на „Свирчо” с различните очи да насочи предпочитанията към себе си и спечели „Оскар” пред момичето с различните очи. Отговорът е също така кратък. Това филмче е изпълнено от начало докрай само с едно – физика на радостта…

 

Защо хлапето с различните очи спечели „Оскар”

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top