Статии

За китовете и българите

Учените все още не са установили кое тласка китовете към масови самоубийства. А последното е само отпреди дни: на плажа „Феъруел Спит“ в Нова Зеландия се хвърлиха 416 кита и една трета от тях почти моментално загинаха. За живота на останалите се борят стотици доброволци, като ги обливат с вода и копаят гигантски ями с надеждата приливите да ги отнесат обратно в океана. „С толкова много мъртви трябва да допуснем, че и останалите са в лоша ситуация. Така че се приготвяме за много травматичен период“, предупреди регионалният мениджър на Департамента по консервация Андрю Ламасон.

Трагедията се разиграла в залива Голдън Бей, където през последното десетилетие е имало девет такива излизания. Някои от самоубийците са се връщали на брега неколкократно, а най-заклетите рецидивисти в крайна сметка са били евтаназирани. От хуманни съображения, разбира се, да не се мъчат повече. Само дето мъките на новозеландските изследователи да разрешат загадката не свършват и не свършват. Същият Ламасон обяснява, че причината китовете да излизат на брега вероятно е свързано с местната география. „Ако искаш да измислиш нещо, което да улавя китове, заливът има перфектния дизайн – огромна „кука“ от пясък. Щом влязат тук, е много трудно да разберат как да излязат.“ Друга теза пък гласи, че ключов фактор е силната социална привързаност сред китовете със зъби – ако един от тях изплува, десетки и дори стотици могат да го последват, за да не бъде сам.

Каквито и да са причините, тези изключително интелигентни бозайници продължават да упорстват във възпроизвеждането на една и съща колективна трагедия. По това те приличат на други бозайници, макар че могат да се открият и някои разлики. Българите, например, са в състояние да се хвърлят масово на брега, стига в предизборния им период да обещаеш главозамайващо висока средна заплата и минимална пенсия. Те знаят, или поне инстинктивно усещат, че тая работа няма как да стане, но пак се хващат на „кука“ от пясък. Пред чий плаж е тя, има минимално значение – по-важното е, че изборът е сведен до една от много куки:

Първата предлага минимална пенсия от 300 лв., средна заплата от 1500 лева и безплатна винетка, като откровено заявява, че възнамерява да превърне страховете на българите в тяхна надежда. Тези страхове тя вече сбъдна два пъти, като нищо ще го направи за трети. На кука №1 е закачена думата „Стабилност“.

Втората е забучила друга примамка – нито един българин да не е на или под прага на бедността. Тук, естествено, пак се преизчисляват пенсии във възходящ порядък, но се ухажват и млади семейства с опрощаване на лихви за жилище. Българите са се закачали на кука № 2 вече безброй пъти, но самата тя сега се е накиприла с думата „Промяна“.

Третата е патриотична, оттам и направо неустоима. Видни наши учени като Божидар Димитров, но също така Божидар Димитров и не на последно място – Божидар Димитров, са единодушни, че патриотизмът е бездънна каца, от която винаги ще се гребе. На кука №3 виси със страшна сила думата „Българщина“.

Вдясно (условно казано) има по-широк набор от етикетирани куки – например с думите „Реформи“ и „Борба с корупцията“, но мятащите се на този плаж рецидивисти изглеждат силно разколебани. Е, все някой ще се бутне и в тия плитчини, само че с това делене и роене вече се върви към доброволна евтаназия.

А ето и кука №5, развяла знамето на популизма от самия морски бряг! Евтини лекарства и бензин, в комплект с Крумови закони и фантастични заплати, а над плажното капанче, за разкош, плесната и фирмата „Воля“. Човек веднага си представя как се излежава върху пясъка, докато от една страна му подават слънчогледови семки, а от другата – ледена бира. Българинът има силна воля за такъв живот, тук и солидарност никога липсва…

Впрочем наскоро имаше друг трагичен инцидент с кит, който няколко пъти засядал в плитчини край норвежките брегове в желанието да сложи край на живота си. Бил ужасно упорит и накрая морските служби решили да го застрелят. Като му направили аутопсия, те установили кое му е причинявало огромна болка: в стомаха му били открити 30 найлонови торбички с надписи на английски и датски език.

Представяте ли си обаче, ако бяха не пликчета, а предизборни програми на български? И не е ли по-щадящо да се натъпчеш с гаден полиетилен, отколкото с обещания?

От „империчен“ (по Десислава Атанасова) опит българинът е наясно с отговора. А най-голямата загадка – защо непрекъснато си причинява едно и също страдание, все ще има някакво обяснение. Напълно възможно е, например, природата да се е отнесла по-старателно към китовете, за които пише: „В процеса на създаването им не са пропуснали и най-дребните на пръв поглед детайли. Тези животни нямат козина, защото дебелият слой подкожни мазнини поддържа топлината в условията на ниски температури. А малките очи и практически пълната липса на обоняние също не причиняват на китовете проблеми, тъй като океанът най-напред е свят на звуци.“

На този фон българинът уж си има всичко – и уши, с които да чуе фалша, и очи, с които да го види, и чудесно обоняние да долови миризмата на развалено. Някои си имат и козина, какво ни е тогава?! Или ще излезе, че всичко опира до интелигентност да съберем трите заедно и най-сетне да стигнем до заключението, че се плацикаме в собствения си сос…

Ето защо ми хрумна идея: ако има доброволци, които обливат китовете с вода, сигурно ще се намерят и такива, които да спасяват българи. Като си свършат работата на плажа „Феъруел Спит“, веднага да пристигнат тук и да ни почват, че ни чака много травматичен период! Даже няма да им се наложи да копаят някакви гигански ями – поне тази работа успешно сме отметнали.

За китовете и българите

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top