Статии

За Цветан, Григор, тенисът като философия и обратно

На 7-ми февруари в Париж почина философът Цветан Тодоров. Всички големи световни агенции съобщиха новината.

На 12-ти февруари в София тенисистът Григор Димитров спечели турнир от сериите АТР. Всички големи световни агенции съобщиха новината.

Първата си ракета за тенис далеч назад във времето купих от магазин , който носеше напълно естественото за тогавашната българска социална действителност име „Спортмаг”. Ракетата беше дървена и китайска. Съчетание от обстоятелства, което я превръщаше в най-непредвидимия спортен уред по тези географски ширини. С елегантност на тупалка за килими и също толкова тежка.

Става ясно защо, когато няколко години по-късно по волята на съдбата и „Балкантурист” попаднах в кипърското пристанище Лимасол, първото място, в което влязох не бе исторически музей. Вълнението от срещата с марковата, лъскава и безкрайна редица от тенис ракети може да се сравни само с екстаза на кръстоносец, видял в маранята стените на Йерусалим. И издъхнал пред тях. Социалистическият реализъм под формата на 15 законни долара в джоба на всеки български турист правеше любовта от пръв поглед невъзможна.

В годините преди 1989 тенисът бе поглед към забранения Запад и блян за простосмъртните. Извън дипломатическите клубове и партийните почивни станции, с него се занимаваха единствено странници, дисиденти и арменци, което много често бе едно и също. Затова повечето случващо се в българския тенис по това време бе като сюжет на налудна фантастична повест. В далечното от жълтите павета Хасково (където предстоеше логично по-късно да се роди Григор Димитров) д-р Пюзант Касабян построи тенис кортове и постави началото на бадминтона, а Юлия Берберян поведе трите си тенис-дъщери далече към Запад и спортната слава. И, ако искате вярвайте, на тенис кортовете в… Бяла Слатина пристигна за участие в юношески турнир слаб дългуч, записан в схемата под името Иван Лендъл. Силно се надявам неизменно мрачната му физиономия в ложата на Анди Мъри да не е трайно последствие от това приключение.

Както и да е. Казват, че тенисът се играе с глава и много мислене. Това просто правило сигурно и точно обяснява липсата на тенис ракети и кортове в тоталитарните общества. И на успели тенисисти. И философи, всъщност…

Първата книга на отдавна емигриралия в Париж философ Цветан Тодоров купих в една книжарница в Белград, където бях попаднал по волята на съдбата и рехавия културен обмен между България и всичко друго на запад от Калотина. Четеше го целия образован  и свободен свят – не и ние неговите сънародници. По това време книгите му за нас – отсамните българи –  бяха нещо средно между НЛО и Йети. Всички говореха за тях, но никой не ги беше виждал, а камо ли да ги преведе от френски на български. В родните книжарници тогава човек спокойно можеше да види и си купи например книга със заглавие „Мъдрата власт на колектива” от съветския педагог В. А. Сухомлински (фамилия, която в превод би трябвало да означава сух хляб) С риск да се отклоня от основната тема тук трябва да добавя, че за децата съветските педагози се оказаха по-опасни от американските педофили. Жертви на първите бяха милиони, а състоянието на днешния български политически елит е ярко доказателство за подобно твърдение. Но да се върнем на темата.

Белградската книжарница беше като пещерата на Аладин. Огромна, цветна и пълна със забранените съкровища на свободната човешка мисъл. И тогава ги намерих – цели две книги с неговото име – „Поетика” и „Увод във фантастичната литература” на Цветан Тодоров. Този път онези задължителни и законни туристически 15 долара се оказаха достатъчни. Така за пръв път в живота си прочетох френския философ с български произход на сръбски език.

Сега си мисля, че добрата тенис ракета и умната книга трябва да са достъпни за всяко едно дете. Не знам какво да си мисля за нашите поколения, за коите те се оказаха недостъпна мечта или закъсняла среща. Но съм убеден – общото между тях е, че са ключ към умението да се научиш да мислиш и вземаш самостоятелни решения. Самотните часове на зазоряване или по здрач на тенис корта или над страниците са част от индивидуалните усилия на самоусъвършенстването. И е странно, че жестът на насочения към челото показалец на световно известния български тенисист Григор Димитров означава не друго, а: „Човече, мисли с главата си!” Нещо, на което с тихата си усмивка искаше (и все още иска) да ни научи и световноизвестният български философ Цветан Тодоров.

Затова. Не вярвайте на хора, които вярват на хора, забранявали ни някога умните книги и добрите тенис ракети. Мислете с главите си!

 

За Цветан, Григор, тенисът като философия и обратно

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top