Статии

Избори с руски привкус

В България няма да откриете много желаещи да коментират нарастващата руска интервенция в политическите системи на натовските държави. Сегашният вицепрезидент директно обясни, че София просто преписва съюзнически документи с ясната импликация за изфабрикуване на руската заплаха. Министърът на отбраната пък си постави задача да премахне „големия брат“ от следващия годишен доклад за националната сигурност. Сякаш неговото включване там не е функция на поведението на Москва. Няма вероятност и да чуете нещо за кибер атаките срещу български избирателни институции през последните години. Темата е табу за българските политици, макар в някои от докладите на нашите институции да има немалко по тези въпроси. Руската намеса в избори из Европа не е новина, но все повече анализатори настояват, че последните години маркират нов етап на по-директна и агресивна интервенция. Случилото се през изминалата година по време на президентските избори в САЩ наистина дава достатъчно основания за подобни твърдения. На все повече места изборите имат все по-голям руски привкус.

Руската изборна намеса се осъществява на различни нива и с различни инструменти. Най-много внимание през последните месеци получава активността на нейните агенти и сътрудници в социалните мрежи и на ниво влияние върху информация и нагласи. Наскоро „Гугъл“ призна, че руски агенти са похарчили десетки хиляди долари в опит да повлияят върху резултата на президентските избори в САЩ. Това е правено чрез специално създадени видео материали, разпространявани по YouTube, както и реклами, пускани по Gmail, но и търсачката на компанията. Facebook също потвърди съществуването на подобна дейност, най-често в подкрепа на Бърни Сандърс и Джил Стайн с цел отцепване на гласове от основния опонент на Доналд Тръмп. Фалшивите постове и новини са създавани от Internet Research Agency, която е базирана в Санкт Петербург и свързана с руската държава. Представители на „Туитър“ и „Фейсбук“ предстои да дадат показания пред Конгреса в началото на идния месец, за да разкажат за пълния мащаб на руската интервенция. Отсега е ясно, че съдържанието е било насочвано към колебаещи се избиратели и т.н. “swing states”, които на практика решиха вота. Наскоро бе публикувано и изследване на Оксфордския университет, от което е видно, че новини и друго съдържание на тема теории на конспирацията са били насочвани към бивши американски военни и техните организации. Заедно с това се генерирани множество новини в подкрепа на Путин, както и съобщения с хаштагове #Iraq и #GoArmy, за да могат да стигнат по-лесно до различни мейнстрийм сайтове и източници.

Руската намеса обаче достига по-дълбоко в изборния процес. Става въпрос за преки атаки срещу сайтовете на политически партии и кандидати, както и успешни опити за тяхното хакване и добиване на различни видове информация, свързана с кандидати за офис, предизборни кампании и други. Много коментиран пример е прихващането на множество е-мейли на Хилъри Клинтън и публикуването им в различни, специално подбрани моменти от предизборната кампания. Миналата година бе хакнат и сайта на националния комитет на демократите като бяха откраднати големи масиви от данни от комуникация между неговите членове. Част от тях беше пуснати през „Уикилийкс“ точно в навечерието на конвенцията на демократите, за да стане видно, че мнозинството от партийните функционери предпочитат Клинтън пред Сандърс, независимо, че по устав следва да бъдат неутрални. След публикуването на данните, шефката на щаба на демократите е принудена за подаде оставка. Проведеното тогава разследване намери връзка между тази атака и кибер удари срещу Белия дом, Държавния департамент, германския Бундестаг и различни частни компании. Целта на атаката срещу демократите е била и придобиването на цялата събрана информация за опонента на Клинтън, Доналд Тръмп. Руските атаки са насочени и срещу шефа на предизборната кампания на Клинтън, Джон Подеста. В началото на октомври 2016-та са публикувани над 50 000 негови имейла, които имат пряко отношение към изборите.

Доскоро повечето наблюдатели спираха дотук в оценките за руската интервенция в изборните процеси на други държави. Постепенно обаче стана известно, че в случая със САЩ са правени опити и за нарушаване на интегритета на самата изборна инфраструктура. Политологът Даниел Стефанов наскоро публикува изследване, което обобщава и анализира този процес: „Външното влияние върху изборния процес – проблеми и възможни решения“, списание „Политически анализи“, брой 3, 2017 година, достъпно на https://politicalscience.nbu.bg/bg/political-analysis. В него той систематизира различните източници на тези намеси. Още през октомври 2016 година има потвърдена от американските институции информация за опити за проникване в различни избирателни структури на щатско ниво. Източникът е сървър на руска компания. Има доказателства за проникване в системите на изборната администрация. По време на изслушване в Конгреса са изнесени данни за кибер атаки срещу 39 щатски изборни администрации, атакувани са доставчици на изборен софтуер, има множество хакнати мейл акаунти, както и придобита информация за предоставения софтуер на множество изборни секции. В повечето случаи цел са регистрите от избиратели и най-вече премахването на определени хора в тях. На последните избори в САЩ има необичаен брой оплаквания от нередности именно в изборните регистри, макар още да няма точни данни за мащаба на проблема. Някои източници настояват, че около 20 милиона души не са могли да гласуват в резултат на тези проблеми, но няма достатъчно убедителни данни за случилото се. Често в регистрите има и доста лична информация. Например, в щата Илинойс освен имена има и рождени дати, пол, както и различни регистрационни номера. Руски атаки има и срещу бази данни за дарения и финансова подкрепа на различни политически кандидати.

Намесата на Русия в политическите процеси на различни държави не преминава единствено през интернет пространството, социалните мрежи и атаките на най-различни сайтове. Тя включва и добре познатите опити за влияние през политици, партии и медии, които биват смесвани в уникални пропорции, според съответните цели и пропускливост на местния терен. За разлика от България, много западни държави не просто анализират, но и реагират на случващото се. Някои поставят акцент върху укрепване на кибер сигурността, други се занимават повече с медийна регулация и дискусии с големите уеб компании за ограничаване на възможностите за подобни намеси, трети се фокусират върху работа с отделните партии. Етапът на констатиране и доказване на проблема вече приключи, малцина се тези, които могат да отрекат наличието на системни опити за политически интервенции от руска страна. Идва времето за реакция на тази нова политическа реалност, макар в София тишината да продължава да е проглушителна.

Избори с руски привкус

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top