Понеделник, 13 март
Видният гербер Димитър Главчев вика: „Бойко Борисов никога не е участвал в задкулисни машинации, никога!“
А ехото отговорило: кога… кога… кой, кой…
Айде да идва Нинова и да почваме на чисто. От Борисов ми се драйфа вече. Опознахме го по-добре отколкото ни се щеше. От 2002 г. сме го задъвкал и вече нямаме какво да кажем. Щото един политик може да повтаря простотиите по пет пъти и по десет, но анализаторът не може да повтаря коментарите. И колкото по-добре го е казал първия път, толкова по-зле. Хората запомнят и като рече да го каже втори път, почват да мрънкят – тоя взе да се повтаря. И се получава така, че за една и съща простотия на Борисов ние трябва да измисляме по десет различни коментара. Ей, ама ние не сме машина, бе!
Чета по медиите, че МОН щял да похарчи 25 млн. лв., за да обучава 10 хил. неграмотни или слабо грамотни лица над 16 г. по проект “Нов шанс за успех” на ОП “Наука и образование”. Сметката показва, че да се научи един циганин да чете ще струва 2500 лв. Не ми е жал, стига да се научи. Ама сме скептичен, щото си спомняме как през 2012 г. по тази програма в Дупница повечето от учениците не успяха да научат цялата азбука. Медиите писаха, че усвоили средно по 20 букви. Сега не знам дали им плащат, но тогава на учениците плащаха по 4лв. на ден. И ние изчислихме, че ни излиза по 65 лв. на буква само от надника им. Ама то не е само той. Ами учебни помагала и пособия, обучение по андрагогия на стотиците даскали, хонорари на екипа (в който освен преподавателите, влиза директорът на училището и счетоводител), пътни за учениците (до 50% от тях могат да са от друго населено място), пари за отопление, осветление…
И с какво ще се промени животът на един циганин ако научи 20 букви? Щото той ще си остане само с тях. В изискванията, които МОН поставя пред желаещите да се ограмотят, четем: „Да не са участвали в обучение за ограмотяване по проекти и програми, финансирани от ОП „Развитие на мовешките ресурси“, ФАР, държавния бюджет или от какъвто и да било друг публичен източник.” И къде ще научат останалите букви? Но най ме изуми друго изискване. От една страна право да се запишат имат само хора, които „не са посещавали училище или да са завършили само първи, втори или трети клас”. Обаче, от друга страна, за да бъдат приети, те трябва да „са заявили писмено своето желание за включване в обучение по проекта (заявление по образец)”. Ей, ама те нали не могат да пишат, бе! Как ще заявят писмено?!
Вторник, 14 март
Днес е денят на числото Пи. На тоя ден почитатели се събират да възхваляват съвършенство на туй число и да се състезават кой ще възпроизведе най-дълга поредица от цифри след запетайката. Отделни учени са стигнали до трилиони знаци и пак му се не види краят…
Ало, пенсиите, нали знаете как се получава числото Пи? Като разделите пенсията на дните в месеца и се получава 3.14… на ден.
Много отдавна сме го написал: „Става все по-наложително ние, българите, да го турим туй число на знамето, на бялата секция с черни букви. Щото именно числото Пи е в основата на кръга, а няма друг народ, който 18 г. да се върти в кръг като улав, не ли?“
Да! Десет години по-късно пак казваме да! И, ако сме жив след 20 години да го напишем пак, няма да е останал нито един българин, която да не се съгласи.
„Труд“ определено взе страната на Елена Йончева в скандала ѝ с Борисов. В днешния брой колегата Спахийски майсторски е иронизирал бившия премиер. Което е доста странно, за вестника на Петьо Блъсков, който иначе е на Делян Пеефски. Явно Блъсков и Йончева са си близки. Не знам как са си близки точно. Знам по принцип как Блъсков е бил близък с други известни жени. Когато работиш в една редакция виждаш и научаваш най-различни работи, които не са ти работа. Например имаш нужда от консултация с началника. Чукаш му на вратата – заключено. След малко излиза известната жена. Какъв е изводът? Напразно чукаш, няма да ти отвори. Но повтарям, че за Йончева нито знам, нито нещо подозирам. Учуден съм, че Блъсков за пръв път прави сечено на Борисов. Но то може и да е съвпадение. Просто палачинката вече да е почнала да се обръща. Кой не знае, че падналият няма приятели… журналисти?!
Пък премиерът Герджиков уволни медийния си съветник Иван Гарелов, задето не запази еквидистантност по отношение на участниците в скандала и зае страна, вероятно погрешната. Борисов сезирал Герджиков с SMS и на Гарелов му се наложило да попита накъде е вратата. Герджиков вика: „Няма значение дали Борисов ми е пратил SMS.“
Няма, но помага…
В живота винаги така става: Двама се карат, третият… го отнася. Дето се вика, ня там.
Сряда, 15 март
На 9 юли 1885 г. Захари Стоянов пише в пловдивския вестник „Борба”: „Да живей зетьо-шурьо-баджанакизмът! Той ще да принесе спасителни плодове на страната.“
И принесе, много принесе. Превърна се в основен принцип на партийното и държавното строителство у нас. След изключителните в това отношение успехи на ранната „Атака“, сега партията на Марешки „Воля“ е на път да вземе палмата на първенството. Там така са се навързали по роднински, че ти трябва цяла родословна гора, за да ги разплетеш. Всякакви връзки роднински. Само тъщи няма. Да мрат гадините, политически непредставени!
Начело на листите на „Воля“ в Бургас и Сливен е Гергана Стефанова, която ръководи аптечния бизнес на Марешки в Бургаски регион. Мъж ѝ е втори в листата в Благоевград и Кърджали. Баща ѝ води в Ямбол и Хасково, майка ѝ е втора във Враца, сестра ѝ е втора в Добрич, а мъжът на сестра ѝ – втори в 25-и МИР в София. Пък близкият сподвижник на Марешки Пламен Христов оглавява листата в Ловеч и в софийския 24-ти МИР. Жена му е водач в Плевен, а тъст му – във В. Търново.
В 23-и МИР-София и в София-област водач е лелята на Марешки. Втора е любовницата му Боряна Георгиева, на 25 г. И т.н. и т.н.
Младата жена, обича на казва д-р Филипов, укрепва физиката на мъжа и му съсипва психиката. Дано случаят не е такъв…
Първа частна партия. Тя всяка партия е малко или повече частна, но тая е изцяло.
Този подход е доста глупав, защото стеснява електоралната база. Правилното е да се взема по един от семейство. Така се дава място на един, а се получават 5-10 гласа. Като вкараш цялото семейство, не остава кой да гласува за тях.
Освен това от „Мошеникът“ на Стивън Канел съм запомнил, че лошото на това да се прави бизнес с роднини е, че всички те смятат, че им се полага някакво специално семейно намаление.
ДПС публикува на сайта си “Политическо послание на д-р Ахмед Доган”. В присъщия му висок наратив, изпъстрен със заедност, тематизация, процесинг, опредметяване на съзнанието, поливариантно моделиране, архетипната памет, таргети и т.н., агата пледира за „обединителен патриотизъм“, насочен към външния враг в лицето на Турция: „В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт… Всеки от нас трябва да се определи, като направи своя вътрешен избор. Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис. Иначе за състоянието „разкрачен стоеж“ се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред…“
Като става дума за неоосманизма, та се сещам, че когато през ноември 2015 г. в БАН представиха книгата на Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“, присъстваше и председателят на ДПС Лютви Местан. И не чухме тогава почетният председател Ахмед Доган да има нещо против.
Но то нямаше и как. Официална Анкара беше на път да коригира отношението си към ДПС. Преди парламентарните избори у нас през 2014 г. вицепремиерът Бюлент Арънч се беше срещнал в Бурса с лидерите на изселническите организации и ги беше призовал да подкрепят ДПС с думите: „ДПС е наша братска партия, трябва да я подкрепим. Турция заложи на друга партия, но направихме грешка…” Предстоеше Ердоган да се кандидатира за президент и гласовете на българските изселници му трябваха.
И още един щрих към портрета, както би казал поетът… Лидерът на ДОСТ Лютви Местан сведе до нашето знание едно писмо, с което Ахмед Доган го изпратил на Четвъртия конгрес на партията на Ердоган през 2012 г. В документа, написан на турски език, Доган заявява, че ДПС е част от турската общност, а Турция е родината майка.
Доган патриот?! Индобългарите имат поговорка, че някои лъжи са по-правдоподобни от истината. Но тази определено не е от тях.
Четвъртък, 16 март
Бившият министър на правосъдието Екатерина Захариева вика, че ГЕРБ ще пише нова конституция. Което обяснява защо Борисов беше против реформите в правосъдието. Защото той не обича да се работи на парче. Щом трябва реформа, почваме от конституцията. Свиква се ВНС, намалява се броят на депутатите и отпада имунитетът им, намалява се парламентарната квота във ВСС, въвежда се мажоритарна система…
Голям таш… пардон, майтап. Борисов ще пише нова конституция. Борисов, който още не е чел старата. Е, как бе, батко ще пишеш точно ти конституция? С кой? С Цецко, с Цецка? Дали не е по-добре да оставите тази работа на някой, който знае как да я свърши?
Напълно сме съгласен с Христо Иванов. На Борисов му се пада вече да пише мемоари. В Банкя, под магнолията на чист въздух. Проблемът е, че не може да си го позволи. При него властта и свободата са така обвързани, както при никой друг. И може Горбачов да казва, че има живот след властта, но какъв живот е това?!
Но пък, дето се казва, и затворът е направен за хора. Оня ден гледах снимки как си живеят в Пазарджишкия… По-добре от 80% от свободните българи си живеят.
Опа, размечтахме се…
Водачът на Благоевградската листа на БСП Тома Томов вика: „В политиката съм по една единствена причина – ако не направим нещо, ние ще загубим страната. България се ръководи от една изключително корумпирана управляваща вихрушка, не повече от 200 семейства, които пет пари не дават за тази страна.“
С известно неудобство пред ерудицията на Тома Томов, ще му обърнем внимание, че още не е в политиката. Само кандидатства. А колкото до тези 200 семейства, не можем да се въздържим, да не кажем, че те в мнозинството си са от партията, на която той е кандидат. Тези семейства са същите, които щяха да управляват България, ако нямаше 10 ноември. И, ако искате да знаете, те анулираха социализма. На тях социализмът им пречеше повече. Защото какво искахме ние? Ние искахме свобода. И те ни дадоха свобода, но задържаха всичко останало. Така правят умните хора.
Само в поучителните приказки за деца героят отказва парите и избира свободата. В живота обаче героят винаги взема парите и с тях си купува толкова свобода, колкото му трябва.
Красимир Райдовски, подразнен от морализаторския уклон в думите на Томов, внесе известни уточнения. „През 1993 г. Томов ми отказа да бъде полезен медийно на тогавашния лидер на БСП Жан Виденов с мотива, че баща му е бил началник на затвора в Белене и „веднага ще го емнат от СДС“. Защо не се мотивира по същия начин и сега да откаже, когато го номинираха за депутат?“
Райдовски се прави, че не знае. Обаче знае. Сам казва, как години наред е крито досието на Томата. И той естествено си е помислил, че всичко е забравено.
„Да не говорим, продължава Райдовски, за това как през 1995 г. ме убеждаваше, че министър-председателят Виденов трябва да пусне за приватизация „Ефир 2“ и приватизатор да бъде той.“
Значи проблемът не е в двестате семейства, а защо не сме сред тях.
Когато в съда попитали известния американски обирджия Уили Сътън защо обира банки, той отговорил: „Because that’s where the money is.“ 95% от влезлите в политиката могат да отговорят по този начин и това ще бъде единственият честен отговор.
Петък, 17 март
Корнелия яко захапа турската тема. Явно си дава сметка, че грубото вмешателство на Турция в изборите ни може да се превърне в основна тема на финалната права: “Днес въпросът на въпросите е за целостта и суверенитета на България и за сигурността на българския народ. Турция размахва пръст и заплашва цяла Европа. Турски министър призовава да се гласува за ДОСТ. Турски посланик участва в агитация за ДОСТ, а турски кмет иска повече гласове на изборите в България, за да се въведе турският език като официален у нас…“
А Борисов се ослушва като прасе кога пикае зад листник… Ако не броим турското мекере Местан, той единствен няма полезен ход в тази ситуация. Миналото го застига, няма как. И може да си позволи най-много да държи исото на Нинова и патриотите.
Досега не бях единодушен относно възможността ГЕРБ да загуби изборите, но вече съм. По някакви причини, за които е допустимо да се досещаме, Борисов не е в състояние да се репчи на Ердоган.
Христо Иванов не пита бадева Цацаров що е ходил в Турция и какво са му показали. Изобщо Иванов задава едни безотговорни въпроси за участието на „Булгартабак“ в контрабанден канал за цигари и дали двама потенциални премиери били замесени… Те си имат отговори, но не е Цацаров човекът, дето ще ни ги съобщи.
Най-странното е, че Борисов изглежда готов да загуби.
„Никога не се оставяй да те убият, Ник, защото това ще е краят на спокойствието ти.“
Тръмп отказал да се ръкува с фрау Меркел. И по този повод една госпожа пита във Фейсук „някой има ли идея от колко време насам хората си подават и стискат ръцете при среща?“
Попаднала сте на точния човек, госпожа. Всичко можем да ви обясним за ръкостискането. И етимологията, и настоящето и бъдещето. „Нашите мили прадеди искали само да се уверят, че в ръцете на дошлия няма някакъв камък или оръжие. И заради това те, разбира се, докосвали ръката. … Кой би могъл да помисли, че такъв един във висша степен благороден и донейде сантиментален жест – символ на културата и ръста на духа – има такова тежко минало!” (Зошченко)
Колкото до бъдещето на ръкостискането, “Дейли експрес” писа полани, позовавайки се на томошно проучване, че било на път да изчезне. Над 50% от запитаните споделили, че вече не се ръкуват, намират го нехигиенично. И то верно е нехигиенично. Като си помислиш какво ли е пипала отсрещната ръка… Друго британско изследване, за което сме ви осведомил своевременно, показа, че англичаните, пипайки разни неща, на ден се докосвали до 15 чужди пишки… (Извинете, че така направо, но искам да съм сигурен, че сте ме разбрали точно.) Англичаните! Дето уж и преди, и след тоалет си мият ръцете. Като знаете ние колко си ги мием, не мисля, че ще възразите, ако допусна, че докосваме поне по 50. 75% при ръкостискане.
Жалко, защото ръкостискането, ако е с непознат човек, дава една полезна изначална информация за него. Някои употребяват ръкостискане тип „умряла риба“. Подават ти пръстлетата и веднага си и ги дърпат, гаче хапеш. Това е присъщо на неуверените и слаби хора, или на неуместно горделивите и лицемерите. Други пък практикуват „менгеме“. Не те ръкостискат, ами направо те изстискват. Демек, скиваш ли къв съм мъжкар. Доде не ти размести безвъзвратно метакарпалните и проксималните фаланги не те оставят. Трети практикуват „водна помпа“. Хване ти ръката и клати, клати… Тия са най-лицемерните. Едни ръкостискат с длан, обърната надолу. Такъв иска да покаже превъзходство. Други ръкостискат с длан нагоре. Тия са мушмороци, колебливи, несигурни… И изобщо рядко са хората, особено сред българите, които знаят как да ръкостискат.
Пък утре било ден на Мозъка. Имен ден имат няколко български политици, най-известните сред които са Цветан Цветанов и Лъчезар Иванов. Казаха ми, не знам дали е истина, че в Банкя щели да се съберат тесен кръг почитатели на мисленето.
Имат много какво да мислят. Но да не ги мислим.
Ами това беше. До изборите остана една седмица. Ако сред вас има наивници, които си мислят, че след тях ще им стане по-добре, кажете им, че грешат. Няма да им стане по-добре. Просто ще им стане различно.
To be continued
