Статии

Из делниците на един луд (21-25 август)

Понеделник, 21 август

В хороскопа ми за неделя в „Монитор“ г-жа Неда Иванова ми е записала: „Следете кръвното, не се напъвайте излишно и не вдигайте тежко!“ Обаче не я послушах. И вдигах доста тежко! В момента на вдигането ми нямаше нищо, дори беше доста приятно. На един теферич, със страхотна скара… Дай, дай, ако нема, донеси… И стана голяма двойна под индиго… После настъпи някакво смесване на жанровете, ако ме разбирате. Защото докторът е последовател на Платон и като него смята, че най-добрите стомаси не са онези, които отказват да приемат всякакво питие… И чак на сутринта усетих, че никак не е леко да се вдига тежко. Ама как само го усетих. Ритало ли ви е магаре в главата. Мен ме е ритало. Същото е. Обаче, ако се бях  вслушал в препоръките да пия наноракийки по 25 грама, трябваше да връщам момчето 16 пъти, без да броим последните четири, които бяха за „една на крак за изпроводяк“.

Не ви се оплаквам, нито ви се хваля. Просто такъв е животът. Нали съм ви казвал, че съм чел баре 100 пъти Еклесиаст, за да му търся смисъла. Е нема смисъл! Всичко е суета и гонене на вятъра. А, когато става дума за гонене на вятъра, пийналият има много повече шансове от трезвеника. Помислете и ще видите!

И като че ли на рождения си ден човек най-ясно си дава сметка, че тоя живот е само гонене на Михаля. Такива мисли ни идват, когато прекалим с вдигането на тежко.

Пенсиите, нема да се плашите! Не е важно на колко сте, на 60, на 70… Дето вика Емо Чолаков, 70 обаче се усещат като 40! Това е важното. 70 е новото 40! И от тук нататък започва истинското състезание. По регламент е чрез елиминиране.  И знаете ли какво? В това състезание най-тъжно е за победителя. Казвам ви го от опит. Дядо ми беше победител. На 95 каза: Това е най-глупавото състезание, дори и да победиш, няма кой да ти ръкопляска.

Както и да е. Туй навярно са черни мисли, изпълзели от Сатурновата дупка.

Ясновидката Соня Щерева от Горна Оряховица, с която се съветвали известни политици, шоумени, общественици, вика, че след 2020-та България я чака възход.  Образованите ни в чужбина сънародници щели да започнат да се завръщат масово и да поемат управлението на страната. И да ни ръководят съгласно националния интерес. „Трябва още няколко години да потърпим само и хубавото ще се усети и у нас!“

Това, дето са образовани, е много добре. Но ме притеснява, че все пак са българи. А българинът е като бакъра. Не е важно само да го излъскаш, а и в каква среда ще го държиш. Сложиш ли го в неподходяща среда, веднага позеленява… Изобщо сам по себе си българинът е хубав човек, но трябва да се пази от българи. Щото в събраните на куп българи има нещо циганско…

И тази седмица ще мине под знака на голямата загадка – кой кого ще преебе накрая. Дали Борисов Пеефски, или Пеефски Борисов. Или пък двамата заедно ще го вдянат на ага Доган. Извинете за речника, но той е съобразен с предмета. (А също и с мястото, но това ще го разберете накрая на текста.) Рефер ще е Цацата. И ако е верно, че един много важен магистрат, не казвам, че е точно той, е вземал по 200 хил. евро на месец от Пеефски, мачът може и да е предрешен. Но може да има и изненади. Нали съм ви казвал за оня монах, дето продавал индулгенции – за минали, за настоящи, че и за бъдещи грехове. И един рицар си купил най-яката индулгенция за бъдещи грехове. След което пребил монаха и го ограбил. Та не бих се изненадал Цацата да се окаже такъв рицар. Всъщност, от притчата излиза, че точно продавачът на индулгенции трябва да изяде боя.

Не знам, ще чакаме и ще видим. Докторът ще продължи да чака на брега на Перловската река, пък каквото дойде.

Кан-чан.

Между другото, четох оня ден, че японска фармацевтична компания избрала за фирмен талисман пингвин, който удивително прилича на уред за клизма с извинение. Наричал се Кан-чан, от канчо, което било японската дума за клизма. Препредавам на доверие от агенция ЮПИ. На страницата на компанията в Туитър Кан-чан съобщава: „Планувам да посетя много места в бъдеще…”

И ще посети. Дано да не кара наред…

Вторник, 22 август

Шопите опищяха мрежата, че три дена немало да има топла вода в половината град. Ще кажеш, че се къпят ката ден и това ще им наруши хигиенните навици. Може и да е така, но тогава изниква въпросът откъде се вземат всичките тия некъпаните, дето пълнят рейсовете, трамваите и тролеите? Не може всичките да са от провинцията?

Ама тия от топлото са си виновни, че съобщават. Трайте си, бе, балами! Половината от хората, дето ще им спрете водата, нямаше и да усетят, ако не бяхте съобщили. Другата половина щяха да усетят като я пуснете чак. Но с това съобщение се задействаха едни чисто психологически механизми. Човек, като има топла вода, знае, че може да се изкъпе когато си иска и затова не бърза. А като му я спреш, на него точно тогава му се приисква да се изкъпе. Затова постоянното наличие на топла вода е психологическо, а не физическо условие за комфорта на гражданите. Трябва или винаги  да имат, или винаги да нямат. И така няма да им се приисква да се изкъпят.

Мамалигите са се видели в чудо с националния си авиопревоздвач “Таром”. От 2007 г. до сега е натрупал 330 млн. евро загуби. Само за първата половина на 2017 г. е вътре с 22.7 млн. евро. Премиерът Михай Тудосе вика: “Това е национална компания, национален символ и няма да бъде закрита или продадена… Необходимо е да започне да печели и да я развиваме…”

Що, бе, продайте я! Така се прави. Ние поне така направихме. Ванчо Костов може да ви даде адреса на един изряден купувач, Гад Заеби май се казваше. И за без пари ще ви я вземе. Е, нема да почне да печели, но поне ще престане да губи.

Сряда, 23 август

„Нито един представител на държавната или местната власт не отбеляза Международния ден за почитане паметта на жертвите от тоталитарните комунистически, фашистки и нацистки режими“, пише Клуб Z. Нямало го дори онзи, дето ката ден ни занимаваше с дедо си, убит от комунистите в царевичака. Ех, гиди лицемерни антикомунисти! Но така е то: антикомунист може да се направи само от комунист, няма от какво друго… Или, както е казал известният учен, журналист и изявен колоездач д-р Филипов, народите с къса памет дълго ги управляват комунистите.

 „Тодор Живков е колос в българската история, времето ще го оцени по достойнство, убеден е главният секретар на МВР.“ Бойко Борисов пред в. „Земя“, 2005 г.

Оня ден четох, че затворили кръчмата на Маркс и Енгелс The Red Dragon (“Червеният дракон”). Късно е, чадо! Много късно. Още след „Немска идеология“ трябваше да им спрат пиенето. И друго щеше да разказва историята за последните 150 г.

Колчем си ида в Пазарджик и погледна етажерката с томовете на Марк и Енгелс (46 том, които никой не пожела да закупи, хем ги давах направо за без пари!) и дълбоко се усъмнявам във величието на хер Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг, ама много дълбоко! Книгите са далеч по-опасни от пушките. Книгите са наравно с вирусите!

Проф. Димитър Тадъръков с пламенна защита по телевизора на Доган. Децата, вика, не можаха да изядат Ахмед Доган. (И тоя много е чел!) Всичките напуснали ДПС – Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан – какво стана с тях? Изчезнаха. Тези хора не могат да изядат Доган.“

Та изводът е, че и Пеефски нямало да може!

И знаете ли защо? Защото Доган също много бил чел: „Един човек, който за 25 г. е прочел 23 000 тома литература от които 2000 тома само на руски език, този човек не може да бъде сломен и унищожен.“

Чел е, чел е едри банкноти… Едно време така са казвали, например Захари Стоянов. Като побегнел Алеко паша пешовете му щели да заемат хоризонтално положение, да четеш на тях едри пари…

23 000 тома! Тоя не се казва Доган, бе, тоя е Киндъл!

25 години по 365 дни равно на 9125 дни. 23 000 тома делено на 9125 дни равно на два и половина тома! Без почивен ден, без празници, без Байрям и Рамазан, без Нова година… И аз си мисля, че много чета с моите 2-3 книги седмично!

Добре де, той като чете толкова, кога пие? Ние например в неделя нищо не четохме, а в понеделник съвсем малко…

Като казах по-горе колоездач, та се сетих. От Генералния секретариат на Съвета на ЕС са изпратили препоръка до всички вътрешни министри на страните от съюза скоростта на булевардите, на които има велоалеи, да бъде ограничена на 30 км/час. Това нас май не ни засяга, ние велоалеи почти нямаме. Зам.-кметът по транспорта на столицата Евгени Крусев наскоро съобщи, че до края на 2019 г. ще има между 150-200 километра. Но сега нямат и 50 км. И, вика още Крусев, „общината има идея да бъдат свързани всички велоалеи в една мрежа“. Сега си са отделни – тук парче, там парче. И водят отникъде за никъде.

Много мозък се изисква да измислиш да свържеш алеите, та че и да го споделиш пред хората като откритие! Как не му стяга черепът с толкова мозък!

Намислил съм да се съберем веложурналистите и да разходим г-н Кесев из алеите, та да види за какво става „на въпрос“.

Посланикът на Русия в Судан Маргаяс Ширински е открит мъртъв в басейна, съобщиха руските медии. От тамошното посолство на Русия обяснили, че се изключвала версията за покушение и вероятно става въпрос за инфаркт.

А, бе, Пеефски прибра ли се от Судан? Нали и той беше получил някакъв сърцетуп след среща от третия вид. Обаче май не беше в Судан. Но със сигурност беше след среща от третия вид. За непосветените ще кажа, че среща от първи вид е кога вземаш едни пари. От втори вид е когато връщаш едни пари. А от трети вид е когато си взел едни пари и не си ги върнал. И тогава идват едни хора, които ти гледат на ръка и ти предсказват бъдещето…

Четвъртък, 24 август

По телевизора разправят: „Маршрутът на президента Макрон се пази в абсолютна тайна, само знаменцата по булевардите показват откъде ще мине.” Лично не сме го чул, съобщи ни го Георги Младенов. Звучи като виц, вика, ама е верно.

„Облизаха Варна за визитата на Макрон“, заиква се „Монитор“. И този път не лъже. Очевидци разправят, че морската ни столица не е била толкова чиста от времето, когато идвал Брежнев в края на 60-те години. Весето Седларска напомни, че тогава така лъснали паметника на Горки, че се видяло, че всъщност е на Лермонтов. Освен да почнем да каним европейските лидери всяка седмица в един град… Щото ние българите много умеем да се покажем пред хората. И точно това ни качество трябва да се използва.

Варна е направо неразпознаваема, цялата окичена със знамената на ЕС, България и Франция. Но имаше нещо сбъркано с френското знаме и никой не можа да ми обясни. Турено е наобратно. Националният флаг на Франция, поне от 1830 г., е в същите цветове, но вертикално. Трябва да има някаква причина, не може да е турено така от невежество. Във Варна има и интелигентни хора все пак.

Нелко Начев твърди, че този лют дипломатически скандал бил забъркан от циганската монтажна бригада, наета да постави знамената по стълбовете из града. И това било отмъщение за изгонването на циганите от Франция през 2010-та. Възможно е. Циганите са отмъстителни. Нали помните как постъпиха с принц Чарлз? През 1998 г., като беше в България, Чарлз посети Столипиново и присъства на сватбата на Живка и Вълчо, които се ожениха специално заради него и кръстиха детето си Даяна. А той им обеща подарък. Обаче забрави да го прати. И те прекръстиха детето. На французите специално имат много поводи да си отмъщават. И за присъдата над царица Костадинка, съпругата на цар Киро, могат да гонят карез. Знаеш ли ги… Изобщо французите не се държат с циганите като нас. Затова ние имаме най-много цигани на глава от населението. Французите, ако и да стара демокрация, ги свалят с шамари от главата на населението. И изобщо из цяла Европа е така.

Е, тук-там и у нас се появяват наченки на европейско отношение. През миналата седмица в Сливен полицейски служители са се отзовавали на 66 сигнала за силна музика, 48 от които са били за проблеми в циганския квартал „Надежда“. Съставени са актове и предупредителни протоколи, иззети са музикални уредби. Но това са по-скоро отблясъци от фойерверките на Валери Симеонов по морето и бързо ще отшумят. Още повече, че Валери със сигурност няма интереси в Сливен. То какви ли интереси да имаш в Сливен…

Изгледах внимателно посрещането на френския президент на летището. Макрон слезе по стълбичката и се провикна: „Бойко, май френд“. А Монолингвистът отговари: „Добре, добре…“ Демек и аз те обичам… И после, когато Макрон се здрависа с Иво Христов, който явно беше извикан, за да го поздрави на сорбонски френси и да покаже че не всичките сме бълбуци, премиерът изтърси: „Казвам, че всички парле ву франсе.” И стана малко като оная приказка: Ма моля ви се, позволете и на народната милиция да знае френски.

Не мога да ви го обясня. Отдавна съм стигнал до извода, че простият човек е много сложно нещо.

Обаче не мога да не го поздравя за това как потисна някои геронтологични предразсъдъци и разцелува г-жа Макрон и по двете бузи…

От цялата ситуация ми стана едно Déjà vu… Помните ли Стефан Данаилов и Вероник Жано?

Аз съм от Твърдица, ти си от Париж

но една искрица, блесна в нас и виж…

Коман сава? Комси, комси, комса…

Ще те наричам мон амур, ще съм ти верен пур тужур…

Български не знаеш, с френския съм в мрак

На „Шанел“ ухаеш, аз на „Ален мак“…

Какво ли си е помислил Макрон за нас?! Имайте предвид, че французите робуват на някои предразсъдъци, наложени още от Волтер, който беше написал едни гадости за срещата на принцеса Кюнегонд с българите. И Борисов никак не допринесе за разсейването на тези предразсъдъци.

Деси Радева се беше барнала яко за срещата със сем. Макрон. Но пак не успя да угоди на изисканата българска публика. Тоя път беше сложила сутиен, но пък беше забравила чорапогащника и беше обула сандали на бос крак.

Имам доста бележки към г-жа Радева, но една реплика във ФБ на Иван Стоименов, дългогодишен фотограф от в. „Дума“, ме смълча: „Представям си мъжът на Цецка как разхожда г-жа Макрон в ботаническата градина…“ Те, фотографите, са хора с богато въображение. Аз например не мога да си го представя.

Та, дето се казва, да сме доволни на това което сме получили, щото можеше да получим и това, което заслужаваме. На ръба беше.

Някои хора обаче започват да се осъзнават. На отделни места из родината започват да бият герберите. В Пловдив пребили 79-годишния Георги Димчев, защото носел тениска с лика на Бойко Борисов. В тоя каяфет влязъл в кръчмата. Един от клиентите нападнал политиката на Борисов, но ликоносецът се почувствал длъжен да го защити, поради което бил ударен с пластмасов стол в гърдите, точно където се падало челото на премиера.

Според шефа на МВР в Пловдив комисар Илков  пенсията наскоро била преглеждана в психиатричен кабинет. Но не е въдворявана в специализирана клиника. Вероятно е отишла на преглед без фланелката.

Петък, 25 август

Една народна приказка твърди, че жената не мисли за секс само когато минава по мост и я гони куче. Не твърдя, че е истина, но не съм готов и да го опровергая. Още повече, че е описано в класиката ни. Например спомням си за една от „Време разделно“: Беше жена, кажеш ли й: “Добър вечер” – тя ти казва: “Утре вечер”.

Не разбрах какво искаме да намекнем на франсетата с това, дето подарихме тоя роман на г-жа Макрон. Но ще разпитам и ще ви обадя. Трябва да има някакъв дълбок подтекст.

Та на въпроса, де. Една госпожа се похвали във ФБ: „Имам чушка“. Написах: „И аз.“ И тя ми написа: „Простак!“

И защо така ще ми рече?! Та аз имам пет корена рибки на балкона и петте цъфтят и връзват и оня ден видях първата чушка. Е, да, не го споделих във Фейсбук и там ми беше грешката, но нали сме приятели, трябва да си имаме доверие.

Пък  друга една ФБ-приятелка се завайкала, че не е пак млада, но със сегашния си акъл. Да пази Господ! Мислил съм какво щеше да стане, ако на 20 години бях със сегашния си акъл. И знаете ли какво щеше да стане? Нищо. Щяхме да си седим и да мислим: Дали да направим това и това? Има някои плюсове, но има и минуси… Дали да направим другото… Третото… И щяхме да си седим и да умуваме, докато другите се налудуват… Не, Господ добре го е измислил. Всяка възраст да си върви с акъла. Младите да бутат напред, старите да дърпат назад…

P.S. Вчера, събота, с Владо Йончев направихме един тур с колела из Пернишко. Извъртяхме 85 км. из баирите. Но не ви го разправям да се хваля, макар че е добре да имате доказателства, когато наричаме доктора изявен колоездач.

Моят приятел Виктор Папазов ми предложи този екип за колоездене. Как мислите, дали ще ми отива? Много е секси. С него ще направя фурор из Пернишко. Може и некой винкел да ми подарят…

Та за друго го разправям. Минахме през село Светля, на 3 км. от Сирищник. Някога селото се е наричало Празноглавци. Може да сте го чували покрай сурвакарската им група, една от най-добрите, разправят. Оказа се, че има празник, събора на селото. В центъра дънеше чалга, естествено, печаха кебапчета. И понеже не е бивало докторът да подмине добра скара, та спряхме за по едно кебапче с три бири. Покрай нас на масите мъже, жени, деца… По едно време се заслушах в музиката. И никога нямаше да повярвам, ако не го бях чул с ушите си. От тонколоните дънеше некой си Влади Марков, простете невежеството ми:

Ой Велико, Велико, меси ми зелнико

направи я баница, дейба твойта мамица

Припев:

Грам *ичка, кило *ур, сто кила *ашаци

айде на рамене леле твоите баджаци…

Припевът се повтаря поне 20 пъти. Има и други подобни акценти в текста, но ще ви ги спестя.

Та казвам, че съм оптимист за тоя народ, дума да няма. Дето викаше бай Мирон Иванов, „наистина ние сме тръгнали заникъде и сме пристигнали вече.“

Там сме, просто не го знаем още.

„Уви – рече Кандид – оптимизмът е един вид бяс, бесът да поддържаш, че всичко върви добре, когато всичко върви зле.“

 

To be continued

 

 

Из делниците на един луд (21-25 август)

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top