Статии

Из делниците на един луд (23-27 октомври)

Понеделник, 23 октомври

Корнелия Нинова обяснява, че искала да се свика извънреден конгрес, за да се изясни каква точно алтернатива ще бъде БСП. Защото досега била алтернатива по принцип, но това вече не било достатъчно.

Дано си изяснят. Според нас, за да станат алтернатива на властта, първо трябва да се заявят като опозиция. Наблюдаваме политическия живот от десетилетия и отговорно можем да кажем, че по-дискретна опозиция досега не сме имали. Рекламните специалисти да кажат дали сме прав, но ние намираме, че БСП прави „продуктово опозициониране“. За пред хората. По отделни проблеми е опозиция, по други не е опозиция… Което малко ще затрудни електората да ги възприеме като алтернатива.

Изглежда, че на Нинова ѝ се ще да поразкърши малко партията, да я пораздвижи, но ретроградите я дърпат надолу. Овчаров например. Обвинява я, че го била подкарала „през просото“. Само по изразните им средства ще разберете колко са изостанали, как ги е “подритнал векът“. Кой сее просо вече, бе, др. Овчаров?! Стига с тия азиатщини! И то във време, когато и на децата в детската градина вече дават чия. Чията е пет пъти по-калорична от просото, съдържа 30 пъти повече фибри, а гликемичният ѝ индекс (ГИ)  е 4.56, докато на просото е 71! Готов диабет тип 2.

Разбира се, у нас днес още никой не казва „през чията“, но все някой трябва да е пръв!

Георги Лозанов коментира в OFFNews скандала с холивудския продуцент Харви Уайнстийн: „Получаването на социални облаги срещу сексуални наслади е една от най-устойчивите форми на корупция и в общества, където иначе нивата й са ниски. Можем да си представяме какво се случва у нас, след като и корупцията, и мачизмът стигат до върха на скалата.“

Именно. А на върха на скалата е Той, Мачо нумеро уно! Първата шпага на републиката. Както писахме в „Прас-Прес“, другите му успехи може да са спорни, но успехите му на сексуалния фронт са безспорни. Или поне бяха. Напоследък отзивите не били еднопосочни. И то е логично, годините не прощават. Казано е в Библията, че туй, дето е било горе, ще стане долу, но туй, дето е долу, няма да стане горе.

Но въпреки това интересът към него не намалява. Георги Марков (агент Николай), който сега е в ролята на циганката, обяснява необяснимия чар на премиера: „Меркел, щом види Борисов, цъфва. Щом се капична с проблеми с кръвното, Меркел всеки ден му се обаждаше да го следи. Борисов е харизматичен. Млади майки с по две деца, като го видят в провинцията, оставят децата и тичат да го прегърнат. По възможност гледат да го пипнат под сакото, за да бъдат по-близо до него.“

Борисов затова не носи бяло. Щото пипат, цапат. Като оназ мома с черните сутиени… Ама и той, забележил сме, не е против, дори ги насърчава. Пипни ме тук и тук, и тук… Та онази работа, дето едно журналистка му пипала мускула, не е измислена. Пипала е, пипала…

Странно, но историята с холивудския продуцент развълнува и изненада много хора, да се чудиш защо. Отвсякъде изпълзяха тормозени и изнасилени булки. И в ЕП и ЕК се появиха и то не една и две, а десетки, да не кажа стотици. Мискини! Ние чакаме от тях да коват бъдещето на Европа, те се забавляват да се взаимопроникват…

И дали защото вестниците само за това пишат, но и в трамваите само за това говорят. Нема да ми повярвате, но вчера в №20 се качиха двама лачени цигани, явно мъж и жена. Ако ги срещнеш в Брюксел например, на оня смесен фон, никога няма да разбереш, че са цигани. И говореха приличен български, във всеки случай не по-лош от този, на гражданите от кварталите оттатък ускорителя. Докато се скараха за нещо. И тогава циганинът се извърна към нея и ѝ рече: „Ей, ще те правим да викаш MeToo, ма, ти кво си мислиш!“ Направо ми увисна чейнето! С каква скорост приемат новото, а?! И не просто го приемат, ами и веднага го прилагат.

И като сме започнали на културни теми. На днешния ден през 1920 г. в малкото градче Оменя в Северна Италия е роден Джани Родари. Израсли сме с неговите приказки и стихотворения. Той, понеже е бил комунист, та преди 1989 г. беше много на почит у нас. Любимо ми беше онова стихотворение за нулата. Беше ми любимо преди 1989 г., когато бяхме вдясно от една голяма нула, любимо ми е и сега.

Имало една нула, кръгла като О, която не била сторила никому зло, но понеже нямала стойност горката, бягали от нея числата. Но веднъж Нулата срещнала числото Едно, което било без особена стойност и то. Но се наредила Нулата зад Единицата и се получила десетица…

И стана тъй, че оттогава

за Нулата потръгна слава,

всички цифри я канеха,

подир нея се кланяха

и я хвалеха гласно

и я слагаха вдясно

(защото тайно

беше ги страх,

да не мръдне случайно

на ляво от тях!)

и изобщо извадиха те заключение

че и малките нули имат свое значение.

Дума да няма, малките нули имат своето значение, когато пред тях има число, пък макар и то да е Едно.

Но мръдне ли нулата вляво,

и да сложим след нея милиони,

съмнение няма, затъваме здраво,

и като държава, и по региони…

Това вече не е по Родари, това е из нашия живот. В който нулите се събират с нули. И нула до нула стават две нули, което, казва Станислав Лец, вече значи нещо.

Това нещо ние наричаме родина.

А иначе днес е понеделник и е един разкошен ден за началото на есенната депресия. Заклопило се е отвсякъде, но още не вали, само плаши…

Вторник, 24 октомври

Вътрешният министър Радев вика по телевизора: “Оградата е като катинар. Може с една щанга да бъде разбит, но показва, че има някой от другата страна…”

Казах ли ви, че тоя е много къпан?! Целият ни опит, всичката ни логика крещи, че няма никой, но на, той казва, че има…

Само на портата на затвора, лудницата и още няколко подобни места за отдих катинарът показва, че вътре има някой. Но когато цял живот си гледал такива места, почваш да си мислиш, че всички места са такива. Професионални изкривявания.

И подмазвач, отгоре на всичко: “Миграционният натиск намаля благодарение на дипломацията ни. Благодарим на нашия премиер за добрите отношения с Ердоган.”

А, бе, чухте ли, че и Волен Сидеров каза буквално същото: „Премиерът направи неща, които не са се случвали от 1912 г. Той е балкански балансьор.” Какви ли процеси са протекли в неговите сложни душевности, та да измине пътя от „Бойко, курво!“ до „балкански балансьор?!

За министъра обаче е разбираемо. В МС си има протокол и още при встъпването си министрите се запознават с него. За да не стават недоразумения. През декември 2009 г. на заседание на МС се обсъждаше откриване на КПП Златоград – Ксанти. И Плевнелиев, тогава регионален министър, рече: „Това е исторически момент. Специално искам да благодаря на МВнР, на МВР, на МРРБ, които успяха да приоритизират този изключително важен ГКПП за целия регион. Разбира се, и президентът помогна изключително много…” И излезе, че единствено Борисов не е помогнал. И тогава Борисов им обясни за пръв и последен път: „Прави лошо впечатление, че не ме хвалите мен!? Така че ще ви моля, първо  да ме похвалвате мен и тогава да подреждате който и да било! Не бих допуснал изобщо да се коментира огромната ми заслуга. Не случайно направих тази изключително уместна забележка на министър Плевнелиев…”
Ако той не беше казал, че забележката е уместна, ние щяхме да го кажем. Ако чакаш другите сами да се сетят да те похвалят… Както е забелязал още Волтер, човекът е така устроен, че хвали само два вида хора – мъртвите и себе си, но никога своите съвременници, с изключение на домакина. Но първите министри на Борисов още не знаеха, че той е домакинът, въобразяваха си, че са равни…

Вчера драснахме едно коментарче за новия австрийски канцлер, който пътува със самолет в икономичната класа. Но сме направил една много неприятна грешчица с името. Вместо Курц, сме го изписал Курци. Няма оправдание, има само обяснение. Тоя пич за нас е нов. Така, де, не сме длъжен да знаем по име външните министри на къде 200 държави. Премиерите е достатъчно. И понеже ни е нов, трябваше да го запомним някак си. Най-лесно се помни чрез мнемоничния принцип. Мнемониката, ако случайно някой не знае, е техника за запаметяване чрез създаване на изкуствени асоциации. Например австриецът се казва Себастиан Курц. И за да го запомним го нарекохме Баси Курци. Мислехме си, че това нема как да го забравим. И верно не го забравихме. Ама забравихме другото. И стана като „Белогуев, подай ми меча…“

На тоя чалъм ни научи една колежка в „Монитор“ навремето. Хем е от Брезник, да ѝ се не надяваш… За да запомниш едно нещо, вика, трябва, да го свържеш с друго нещо, което ти е близко и добре познато. Например аз, вика, запомних японския режисьор Куросава от куро-става. И други подобни примери  даде със сексуални асоциации. И ние схванахме чалъма и от тогава го ползваме безпроблемно. До днес…

Сряда, 25 октомври

„Три жертви на наводненията в Бургаско“, съобщава „Монитор“. „Прокуратурата проверява причините за смъртта на загиналите…“

Причините са ясни – прекаляване с вода. А за водата е виновен Господ, че я е пуснал, и синоптиците, че не са го предвидили. Кметовете от тях чакали наставления как да действат.

“Действията, които се предприемат от властите, са на база метрологичната прогноза за това, какво предстои да се случи, обясни Цветанов. – Вие бяхте свидетели как в САЩ една седмица преди бедствието се евакуираха хората, за да може да се избегнат жертвите, които биха могли да бъдат дадени. В цяла Европа също станахме свидетели. Не бих искал да бъде ползвано като оправдание, но кодът беше подаден жълт, а се изляха над 170 л на кв. м, на места – по 200…”

Наскоро и руските синоптици имаха ядове, задето проспаха урагана в Москва. И руската прокуратура поиска да бъдат отстранени неточностите в прогнозите и препоръча на  ресорното министерството да засили контрола върху дейността им. Подобен случай, но с много по-тежки последици, имаше и в Северна Корея през 2014 г. Метеоролозите не успели да предвидят обилните дъждове и градушки, които нанесли огромни щети на земеделските култури. И Ким им заповяда веднага да оправят времето. Там поне е лесно – има проблем, няма синоптик…

Обърнете внимание как Ким е седнал, а метеоролозите му седят диван чапраз. Това се казва властта да се ползва с уважение…

Сигурно фактът, че се нареждаме до Русия и Корея, говори нещо. Но може и да бъркам…

Още малко внимание към Цецерон и това, което имаме като наратив при него. Многократно сме се опитвал да намерим определение за това, което Цецерон изходира. И всеки път нашите определения се оказват тесни за израстващия оратор. И „словесен волунтаризъм” (такава употреба на речта, при която си мислиш, че думите означават това, което ти си мислиш) му, умаля. Питат го пилотите протестират ли. Вика: „Тук искам да кажа, че говорим за тренировъчни полети. Вчерашното излизане на прессъобщение от прокуратурата показа, че няма умисъл в тези действия.“

„Вчерашното излизане на прессъобщение…“ Много яко, а?! А какво ще кажете за „няма умисъл“? Не ви ли прилича на „Параграф 22“? А Цветанов на вожда Бял Полуовес…*

Но и това още не е всичко: „Министерство на отбраната трябва да предприеме необходимите действия, за да може да изчисти тези неща, и да може действително да има сигурност за пилотите, че техниката, с която те излитат, е абсолютно годна да се пазят техния живот, да запазят скъпата техника, и същевременно да не застрашат живота на мирните граждани, които могат спокойно да се разхождат и да падне евентуален самолет…”

Туш!

Без ни най-малко да преувеличаваме блокираха ни констрикторите (constrictores pharyngis) при опита да глътнем тази фраза.

Биолозите твърдят, че в човешкия мозък има 80% вода. Само с 10% по-малко от краставицата. Но това е средно. В някои мозъци има по-малко, в други повече… И най-страшното знаете ли какво е? Според едни аржентински учени ДНК-то се запазвало десетки милиони години. Дано да не е вярно!

Няма как да не добавим и другия стрък иглика… Господин премиерът рекъл, че в Бургаско са паднали „120-150 кубически метра вода“.  Метра!

Не, бе, г-н премиер, литра! 120-150 кубически литра. Поне така написаха във Фейсбук очевидци. Ако бяха кубически метри Бургаско щеше да е отнесено някъде към Истанбул най-малко, барабар с любимия ви бургаски кмет.

Преди месец, по повод тайфуните в САЩ, Борисов направи друго едно от тези изказвания, които ние с известно притеснение наричаме идиотски: „Вижте в Щатите какво става. Трепят се по улиците. Страшно… И нито една шахта не поема вода. Там не трябва да остане един кмет. Тук шахтите работят.”

Работят,  работят… Просто там, където се изля водата, не е имало шахти.

И когато езикът на племето се задава от Цецерон и Борисов, няма защо да се учудваме, че дори интелигентни на пръв поглед хора като Мента Стоянова започват да бъбрят глупости. Нали я чухте? В бюджетната пица нямало да има месо, но щяла да бъде обилно поръсен с пармезан. Средата, братя, не прощава. В тази среда и ние изпростяваме, бавно и неусетно почти. И единственият ни шанс е да не изоставаме от общите процеси. Щото който изостане много ще страда.

Четвъртък, 26 октомври

Колегата Росен Босев от „Капитал“ забелязал интересно движение на илюстративния материал във в. „24 часа“. Те нали се гледат под лупа с вестниците на медийния империалист… Часовете написали дописка за мотивите на Пеефски да внесе (заедно с Ментата!) закон за/срещу ограбването на активите на КТБ. И я илюстрирали с онази хъшлашката снимка на Пеефски, на която е разгърден като селски ерген. Два часа по-късно свалили хъшлашката и турили официална, на която е барнат като на сгоден циганин брат му.

Явно някой се е обадил в редакцията и е обяснил, че не бива така да се злепоставя „нашият издател“. Горките… Как да им кажеш, че нема снимка, на която Пеевски може да изглежда красив? Той, естествено, не е виновен за това, че се е опра…, извинете, родил такъв. Как го беше казал Стивън Хокинг? „Физиологично предизвикан гений…“

Пеевски спасява от разграбване активите на КТБ! Чували ли сте напоследък по-смешно нещо? Трябва да си изключително нагъл и арогантен, за да пишеш с едната ръка закон, а с другата да се опитваш да заграбиш „Дунарит“ пред очите на цяла България. То да беше само „Дунарит“…

Цялата тази порнография има само едно логично обяснение. Пеефски смята активите на КТБ за нещо, което му принадлежи и по право, и по сила. Така, де, да сте чули Борисов или Цацаров да възразят?

Казаците имат една поговорка: „Да пази Господ от ненаказан крадец!“ Руснаците си ги познават поговорките и ги следват… Вероятно някакво такова предчувствие е накарало Маман да припка в руското  посолство.

Ех, братя… Проточи се тая работа. Лятото беше добре на брега на Перловската река, ама застудя. Дано да няма още много…

Споменахме Борисов, споменахме Пеевски, да споменем и третият Шишко, да не ревнува. На пресконференция в столицата гастролиращата у нас еврокомисарка по правосъдието Вера Йоурова рекла: „Всеки път, когато се срещна с г-н Цацаров, оставам с впечатление, че всичко в България е наред. След това виждам фактите, цифрите и резултатите и в мен се появяват съмнения относно това дали всичко е наистина прекрасно.”

Не сме единодушен, но май му казва, че послъгва.

Някои неща не могат да останат задълго тайна…

Петък, 27 октомври

Каква драма, дами и господа! Достойна за перото на Есхил, Софокъл и Еврипид. Един дедо Христо от котленското село Градец, на 74 години, получил присъда от 5 години затвор, защото пребил до смърт бабата с цепеница. Да ви въведа накратко в сюжета. Бабата била прекарала инсулт и от десетина години била парализирана. И дедо Христо се грижел за нея като за малко дете, с всичките там подробности като хранене с лъжичка, смяна на памперси и т.н. Една вечер обаче бабата изпаднала в убийствена откровеност. Взела, че му споделила, че не ѝ бил вторият мъж в живота, а чак четвъртият. И дедото превъртял, грабнал първото нещо, което му попаднало, а то било цепеница, и… Викнал ѝ линейка, но въпреки усилията на лекарите бабата издъхнала.

Как се менят времената, а с тях и нравите… В днешно време много малко мъже имат щастието да са едва четвърти, но някога да си чак четвърти си е било голям срам. И съдът явно е взел под внимание разочарованието на дядото, който е прекарал целия си живот с една жена, която е смятал за почтена по старомодния начин, а тя…

И докато сме на пенсионерска тематика, да ви кажа един действителен случай. Една позната срещнала една пенсия, неин комшия. И понеже тя е малко нещо Любезния лос, почнала да го разпитва. Не че много я интересува, ама така е прието. Питала го как е със здравето, кръвното в нормата ли е. Искала и за холестерола да го пита. Но нали когато не мислиш в това, дето питаш, стават грешки. И тя го попитала как е с хлорофила.

Ама то като се замисли човек, българските пенсии, с малки изключения, са вегетарианци. А вегетарианците, това е доказано медицински, нямат холестерол, а хлорофил. И не правят секс, а зеленчукане, но това съм ви го казвал.

Та те така.

……………

*Ситуацията, в която са поставени пилотите ни, не просто наподобява, а направо повтаря Параграф 22. Преценете сами: „Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят, но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети, но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети.“

 

To be continued

 

Из делниците на един луд (23-27 октомври)

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top