Студентски дебюти

Какви въпроси се крият зад „Нова република”?

Несъмнено спектакълът на българската политическа сцена скоро не е бил толкова интересен, колкото през изминалите първи седмици  от 2017 година. Встъпването в длъжност на новоизбрания президент Румен Радев, назначаването от него на новия служебен кабинет, учредяването на нови политически формации разтърсват политическия живот в България. Думата „ново“ ще присъства постоянно в тази статия. Не е тавтология, просто ни се струва трудно да я избегнем. Ще я срещнем и край новите размествания в дясното пространство. Бившият правосъден министър Христо Иванов и председателят на Демократи за Силна България Радан Кънев обявиха своите идеи за нови политически организации. „Да, България” на Христо Иванов цели създаването на нова партия без конкретно идеологическо позициониране, която да проектира съдебна реформа и премахване на корупционните практики.

Надпартийната платформа “Нова република”, както Радан Кънев определя своето политическо начинание, прокламира десноцентристки схващания, следващи до известна степен идеите на ДСБ. Кандидатът за президент Трайчо Трайков, депутатът Мартин Димитров, членове на ДСБ и Гражданския съвет на Реформаторския блок застават зад новата инициатива на Кънев. Тя е партийно обединение между ДСБ, „Съюз за Пловдив” и „Българска демократична общност”. Лидерът е Радан Кънев, а политическият говорител – Трайчо Трайков. Платформата има стремеж да даде представителство на избирателите с десноцентристки възгледи. Трайчо Трайков обяви, че платформата е създадена с идеи за изграждането на по – силни институции, спазващи върховенството на закона, за борба с корупцията на всяко ниво в държавата и за промяна на изградената грешна представа за справедливост. “Образована нация, в която всеки се развива и успява според заслугите си, а не според партийното си членство; силни институции; върховенство на закона и война с корупцията до безусловна капитулация на мафията; малка, непартийна и работеща администрация”.

Главна цел, която си поставя „Нова република” е инициирането на избор за независим заместник – главен прокурор, който да води решителна борба с корупционните практики и промяна в съдебната система. Друга от основните идеи, които се застъпват в проектите на платформата, е за икономическо развитие. От досегашните изявления на членовете стана ясно, че обединението ще работи в посока подобряване качеството на образование. Мисли се за увеличаване на заплатите на преподавателите в училище и университетите, спрямо постиженията на обучаваните. Следващ аспект в намеренията на „Нова република” ще бъде премахването на т.нар. данък „уикенд” и забрана на рекламата на хазарт.

В представените идеи несъмнено се откриват основните принципи на дясната концепция за политика – справедливо правораздаване и запазване на човешките свободи чрез идеята за правосъдна реформа, която да се грижи за опазване на основни права на всеки гражданин. Предложения за осъществяване на десните икономически принципи, които гарантират ниски данъци, бяха заявени от Мартин Димитров на една от последните пресконференции на платформата. Според него е възможно политиките на „Нова република“ да доведат до ръст на българската икономика от порядъка на 6-7 % годишно.

Кънев заяви, че „Нова република” е забавила появата си на алтернатива на ГЕРБ, предлагаща типично дясна политика, която скоро не е присъствала в политическия спектър в България. Той твърди, че е нужно  възстановяване на консервативните идеи, които „са били разклатени” от управлението на ГЕРБ. Основните противници на обединението са БСП и ДПС, както самият той обяви. С други думи, ориентацията е към вписване в доминиращата напоследък по света и в Европа консервативна вълна, твърдо позициониране в дясно, оспорване на лидерската роля на ГЕРБ. Председателят отхвърля възможността да се коалира с Реформаторския блок, въпреки призивите на Петър Москов за връщане на ДСБ в блока. Предложението на Радан Кънев към „ДА, България” за съвместна работа в посока на предстоящите парламентарни избори беше отхвърлено от Христо Иванов.

Това е на равнище партии. На равнище гласоподаватели, „Нова република“ ще се цели в няколко посоки. От една страна, това ще са гласове от високообразовани граждани, търсещи промени в начина на управление. От друга страна, това може да бъдат избиратели, които досега са били привърженици на Реформаторския блок или някоя друга от десните партии. Именно заради това „Нова република” претендира да бъде коалиция, допускаща симпатизанти на различни формации, а не просто изява на ДСБ, което би могло да ги отблъсне. Друг път към по-широка електорална периферия и заявка за парламента не изглежда работещ. Ето защо коалирането в случая ще приема формата на покана към избиратели, а не толкова покана към партии. Все пак, сянката на марката ДСБ и името на Иван Костов не може изцяло да бъде загърбена. Съществува риск „Нова република“ да бъде възприета не като нов проект, а като модифициран елемент от системата, преоценил предизборно посланията си. Макар структурираният план с консервативни, типично десни идеи да изглежда добре на пръв поглед, избирателят може да се запита къде всъщност е новото, по какъв начин тези политици отговарят на общата нагласа за промяна.

Десните политически формации, макар и с различни предложения за реформи, се борят за един и същ електорат. Фрагментацията по-скоро ще им отнеме стари гласове, отколкото ще им спечели нови. „Нова република“ е твърде нова като марка, нищо че разчита на стари разпознаваеми лица. Така тя рискува да попадне в двойния капан – едни да не я припознаят, защото има дълги корени в миналото, други да я отминат, защото не е придобила ясен облик в новите условия. Вече се появиха социологически проучвания, които не звучат насърчително за потенциала на платформата. Парламентарните избори са близо, но не толкова близо, за да бъдем категорични в прогнозите. Ясно е само, че стартовата площадка не е висока.

С приближаването на предсрочните избори започнаха „да валят” всевъзможни конфигурации за участие в изборите – от учудващата коалиция на АБВ с „Движение 21” до очакваната на НФСБ, Атака и ВМРО („Обединените патриоти”). Предизборните кампании крият своите изненади. Не са много онези, които очакват „Нова република“ да бъде една от тях. Но нали изненадите затова са изненади, защото не отговарят на предварителните ни очаквания?

…………………….

„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

 

 

 

 

Какви въпроси се крият зад „Нова република”?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top