%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%be%d0%b4
Студентски дебюти

Какво да правим, когато „истината“ се окаже лъжа

Съществуват много начини за противопоставяне на заплахата на пост-фактите през идната година

В епохата на интернет нищо не пътува по-бързо от клишето, чийто момент е дошъл. Вече никоя реч не е цялостна без препратка към нашето време на „пост-истина“ – сякаш само до вчера чистата вода на истината е бликала неспирно от думите на политици и журналисти. И това без дори да споменаваме Джоузеф Гьобелс, Йозеф Сталин и тоталитарните лъжи, които Александър Солженицин и Джордж Оруел разсичаха толкова прецизно.

Новата опасност се описва по-добре чрез далеч по-скромното прилагателно „пост-факт“. Нещо повече, ‘postfaktisch’ бе току-що обявена за дума на годината в Германия. Същността на „пост-фактическата“ заплаха за демокрацията е в това, че изцяло грешни твърдения (например, че Папата подкрепя президентската кандидатура на Доналд Тръмп или че Барак Обама не е роден в САЩ), облечени в емоционално привлекателни наративи и непрестанно усилвани от затворените онлайн общности, сякаш са получили властта да убеждават значима част от избирателите.

Уютният наратив надделява над студения факт, чувството над разума. Дори когато г-н Обама публикува своя акт за раждане, г-н Тръмп обяви, че „много хора имат чувството, че това не е точния документ“ (акцентът е на автора). Сатиричната концепция на комика Стивън Колбърт за „истинност“ (truthiness) бе надцакана от Тръмп. ·

Няма обаче причина за отчаяние. Ако Оруел и Солженицин не са се предали пред лицето на заплахата на Гьобелс и Сталин ще е жалко ние да го направим сега. Съществуват много начини, чрез които да се противопоставим на заплахата на пост-фактите през 2017 година и да я направим година на анти-пост-факта.

Проверяването на фактите вече играе основна роля в отразяването на политическите новини – както и в ежедневната онлайн практика. Наскоро споделих на моята Туитър стена двойка фотографии на Камарата на общините, за които се предполагаше, че показват две събития. Първата показваше пълна зала по време на дебат за заплащането на депутатите, а на втората камарата бе празна по време на дискусии за хуманитарния ужас в Алепо. В рамките на минути читатели вече ми пишеха, за да ме информират че това са прословутите измислени новини и аз бързо постнах корекция в моя акаунт. Интернет грамотността, която стимулира подобна бърза и ефективна контра-реч трябва да стане част от учебната програма. Университетите  пък трябва да правят повече за разпространението на анализи, основаващи се на факти.

Има и филантропски фондации, които финансират сериозната разследваща журналистика и след като бизнес модела на повечето вестници отмира, ще ни е нужна повече подобна подкрепа. Доста установени журналистически брандове успяват да поддържат своите стандарти за достоверност и в своето онлайн присъствие, а това все повече се случва и с новите сайтове, които генерират информация по конкретни теми и въпроси.

Държавите, които имат обществени медии като ББС трябва да ги запазят на всяка цена. Технологичните компании могат и трябва да проследяват и филтрират масовото разпространяване на очевидно измислени новини, което се осъществява от Русия на Путин или от сайтовете за спам – известни като „ферми за разпространение“ – които просто го правят, за да получават пари от онлайн реклама.

Благодарение на впечатляващите възможности на интернет за обогатяване на познанието е всъщност по-лесно отвсякога да обръщаме внимание на гражданите да установяват фактите по повечето теми. Истинското предизвикателство за професионализма и бизнеса на журналистиката е да представи тези факти на хората, които са станали жертва на емоционално привлекателните популистки наративи – и които може дори да нямат особен интерес да научат скучната истина. Награда „Оруел“ трябва да получи всеки, който намери начин да направи фактите достъпни и интересни в таблоидна форма или в „еспресо размер“ форми, подходящи за Facebook и YouTube.

Не по-малко важно е да бъдат отбелязани обществените отговорности на тези, които наричам „частни суперсили“. Гугъл, Фейсбук и Туитър вече биват наричани ЧППП – частно притежавани публични пространства – но те правят доста повече отвъд предоставянето на „павиращите елементи“ на нашия глобален публичен площад. Алгоритмите на „нюз фийда“ на Фейсбук предопределя селекцията на новини, които стотици милиони виждат всеки ден. Това е невероятна власт. Изследвания на Филипо Менцер от университета на Индиана подсказват, че дезинформацията и точната информация имат подобна скорост на разпространение и затова ако основния критерий на алгоритъма е „харесванията на вашите приятели“, това няма да е особено полезно в борбата срещу измислените новини.

Доскоро интернет компаниите нямаха желание да приемат подобна отговорност. Предпочитаха да представят себе си като неутрални посредници, посветени единствено на предлагането на най-доброто „изживяване“ за тяхната „общност“. За щастие, това започва да се променя. Този месец г-н Цукърбъргър написа впечатляващ Фейсбук пост, в който заяви, че: „ние сме нов тип платформа за публично общуване – и това означава, че имаме нов тип отговорност да …. изградим пространство, в което хората да могат да се информират“.

По този начин потребителите вече могат да докладват измислени, според тях, новини и, ако трета страна, която проверява фактите се съгласи, те могат да бъдат обозначени като проблематични. Също така, Фейсбук ще се опита да предотврати използването на подобни новини за получаване на приход от реклама. Г-н Цукърбъргър добави и някои твърде общи ангажименти за леки промени в прословутия алгоритъм, за да намалеят измислените новини.

Но как можем да проверим работата на алгоритъма, ако единствено Фейсбук има достъп до всичките данни? Неговата голяма власт, като всяка подобна такава, следва да бъде подробно наблюдавана и държана отговорна. Все пак, трябва да внимаваме какво си пожелаваме. Г-н Цукърбъргър е прав, че Фейсбук не следва да бъде молен да се превърне в „арбитър на истината“, но той може да бъде неотменим партньор в борбата с очевидната измислица.

Отрезвени от десетилетия на тоталитарни лъжи, политически манипулации и сега пост-фактическото предизвикателство, вече не можем да споделяме изцяло великолепната самоувереност на великия английски поет Джон Милтън, който пишеше за Истината с главно И: „Нека тя и Лъжата се вкопчат една в друга; и който някога е познавал Истината, ако може да я надвие в честна и открита борба“.

Но на нас все още ни предстои да направим още, за да бъде тази схватка честна и открита.

Текстът е публикуван във вестник “Financial Times” на 23 декември 2016 г.

Превод Владимир Шопов

  • Думата е измислена от Колбърт и обозначава нещо, което звучи истинно, но без необходимото доказателство, а просто по интуиция или просто усещане. (бел. прев.)
Какво да правим, когато „истината“ се окаже лъжа

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top