Коментари

Какво има под капата?

„Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматоха изобщо не може да се разбере под коя капа какво има”. Красивото слово на Радичков едва ли трябва да бъде употребявано за суматохата около Европредседателството, но пасва много добре. Не бива, защото метафората на писателя е за по-съществени дела, които може би започват от по- малките, където са замесени безхаберие, обикновена тъпота, некадърие и корупция.  „Суматоха” ще го наричаме, за да се внесе поетичност в скуката на предвидимата несъстоятелност. Ще си говорим обаче за плочки, насипи, колчета. И без друго голямата кауза „Европредседателство” преминава и излиза през тесния отвор на фунията на говоренето във формата на една задача  –  ремонт.  Основните грижи в подготовката опряха до полагане на фаянс и изчервеното притеснение на домакините дали НДК-то ще е готово в срок. В цялата суетня се усети закалената в десетилетия соц немарливост здрава ръка на баш майстора, който където и да пипне, окепазява. Понякога ръката действа сама, друг път между нея и главата текат някакви връзки, но тъй като при суматоха не може да се разбере под коя капа какво има, резултатът е такъв, какъвто го виждаме.

Баш майсторът здраво е сипал пясък, та чак се е забравил, за да се подготви почвата на която да се качи постаментът на лъва, част от мемориала на загиналите войници. Човек има усещането, че възпитаниците на няколко общински детски градини са били заведени с кофички и лъжички, защото кой друг, освен детския ум, би изваял такъв пясъчник? Върху него е лъвът, за когото имаш съмнения, че всеки момент ще се капичне. Може би въпросът е да преседи няколко месеца, пък напролет с топенето на снеговете знае ли се къде ще отиде? Може да поеме по собствени пътища, тъй като башка му е дошло от ръчичките, които са го издигнали на мястото. Те са му сложили и оградка за всеки случай. Ще я прескочи, като му писне да гледа рекламата на „Макдоналдс” и  да е с гръб към най-големите събития, които ще бъдат в НДК. Предстояло възстановяването на Войнишкия мемориал уведомява ни табела. Докато дойде време за конкурс, избор на проект, обществени обсъждания, евентуални обжалвания и реализация ще минат месеци.

Дотогава тържественият лъв ще стои без мемориални плочи наоколо, въдворен в среда, в която не се вписва и изглежда довлечен по силата на някаква суматоха. Така изоставен сред соц средата на НДК, той прилича на реплика на стария зоопарк и не се разбира защо орелът, зебрата и тюленът нямат място в зелената площ  пред предстоящия център на Европредседателството. Пояснителният текст пред паметника уведомява за бъдещите намерения, но не обяснява защо постаментът е на тази височина, накъде гледа лъвът, какво е имало на това пространство. Привържениците на възстановяването на мемориала се радват, а противниците на събарянето на паметника „1300 години България” негодуват.  Вечерно време около лъва обикалят разхождащи се в парка и се снимат, както е присъщо за нова атракция. По същия начин хората се радваха на светлоочещия паметник на Самуил, предизвикал спорове, докато лека-полека не забравиха за съществуването му.  Българският лъв стои, взрян в рекламата на „Макдоналдс”, гордо  обърнал задница на НДК, може би и с право.

Не му е работа да вижда какво ще се случва там след ремонта и по време на Европредседателството, а би се повеселил доста, но няма да има как да надзърне. Гостите на конгресния център от вратите на централния вход ще стигат до посочените им места на задни части. Това предполага положения фаянс във фоайето, когато дойде времето на дъжд, сняг и киша. Настилката, лоша имитация на мрамор, би била срам за всеки плочкаджия и майстор на бани не само от Европейския съюз, но и от Евразия. Ремонтът обаче кипи отвън и отвътре, очаква се и големи резултати да бъдат отчетени. Какви ли може да са те? Нищо не предполага ремонтът отвън да е по-добър от този вътре. Реконструкцията в пространството пред НДК е поредната  в  статистиката, от която софиянци не очакват да е по-измайсторена от предишната. По прогнози, основани на опита, очакванията са за бързо скапване на плочките и газене в локви. Бива корупция, бива обществени поръчки, но все под някоя капа трябва да има нещо! Няма нищо оказва се, въпреки надеждите, че този път може би  друго ще се направи. Никакво желание поне веднъж да се демонстрира мисъл и умение две плочки да бъдат сложени така, че да не се налага да бъдат сменени или кърпени след година, пък и да стоят красиво в пространството, където са им намерили място.

НДК-то и околното му пространство ще заблести след напрегнато очакване преди началото на Председателството, а проблемите с ремонта ще лъснат или веднага, но гериочно пред чужденците ще затваряме очи и патриотично ще мълчим, или скоро след края му. Както отговаря чистачката на нашия вход на въпроса дали е видяла боклуците, които стоят в едно кьоше на стълбището: ”Ама, разбира се, трета седмица ги гледам!” Има да гледаме резултатите от суматохата още дълго. Като предпазните колчета на спирката в подлеза на НДК, които някой е поставил на зиг-заг, но по чия инвенция няма как да разберем. Може да е инсталация на прочут творец, но ако беше, щяхме да сме научили за нея. Пред еврогостите, за да браним  достойнството, можем да кажем, че всичко, което виждат, е изработено от ангажирани по социална програма, тъй като сме много социална държава и се грижим за хората в неравностойно положение. За капите ние си знаем! А как тези капи, които две читави плочки не могат да организират да бъдат поставени ще поемат Европредседателството е въпрос, на който ще получим някакъв отговор скоро.

 

 

Какво има под капата?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top