Статии

Краварката натика кравата в ъгъла

(или как всъщност Музикаутор иска едни 340 000 лева от БНР за административни разходи)

„Музикант къща не храни…”

Народна поговорка

„…горко му, който го няма”

Фолклорно допълнение от УС на дружество

 за управление на авторски права

 

Че авторските права струват пари, а нарушаването им може да докара сериозни неприятности на „ползвателя” (това е термин от езика на пазителите на авторски права), по нашите земи се знае от век и половина почти. Преди 140 години пернатият в устата Христо Ботев предупреждава от страниците на вестника си „Знаме”, че подобна кражба е по-опасна от обикновената по следния начин: „Защото жената на Хайне ( б.а. – Хайнрих Хайне) е жива и е чифутка, та твърде лесно може да улови кражбата и да глоби крадецът, ако да би бил той не с пет литри мозък, а с цели 10 оки”.

Пари, глоби, кражба – още от края на 19-ти век за българите трябва да стане ясно, че при творците „мое” и „твое” са като синур между ниви, а идеалната цел на изкуството е като млякото или сиренето – има си цена.

И точно това бе причината ефирът на Българското национално радио от първите минути на новата година да зазвучи като от края на 19-ти век – салонна симфонична музика и протяжни фолклорни напеви от всички крайща на българското землище. Даже прословутото Дунавско хоро на Дико Илиев изчезна като мокра връв в натежалия от класика радиоефир в първите минути на Новата година. Заради неуредени авторски права. Хоро, хоро, ама и то…!

За да не изиграем хорото на Дико Илиев беше виновна неравноделната финансова ръченица, изтропана в последните дни на изминалата година от сдружението за колективно управление на авторски права Музикаутор. Стана ясно, че ако до този момент БНР е превеждало по сметките на Музикаутор средно по около над 400 000 лева на година за авторски права, сега от сдружението искат над четири пъти увеличение на сумата – 1 800 000 лева. БНР не ще. Музикаутор са нервни и дърпат шалтера. И защо ли?!

Ако надникнем в един от последните публични финансови отчети за дейността на Музикаутор, ще стане ясно, че в последните пет години бюджетната рамка на сдружението е около 5 милиона приходи от ползватели на права. В разходната част, обаче, почти една пета от тези пет милиона са вече административни разходи. Любопитна подробност при бюджетирането на Музикаутор е, че от всяка такса, платена от ползвател на права, предварително за дружеството се отчисляват малко над 19 процента „за издръжка”. Ето как е оформено нормативно това правило за разпределение на приходите в документите на една сродна на Музикаутор организация: Член 7. Преди да пристъпи към разпределение, (……….) има право да направи административна удръжка, включваща следните удръжки от всички събрани възнаграждения, от всички източници:

а) До 20% удръжка за разходи за административна дейност от всички събрани възнаграждения

От това следва, че материалният интерес на Музикаутор при зациклилите преговори с БНР е за едни около 340 000 лева. Означава ли това, че реалните административни разходи също са се увеличили толкова много. Едва ли. Просто поради факта, че при дружествата с нестопанска цел понятието печалба е понятие, което трябва да се избягва, то евфемизмът „административни разходи” би трябвало да скрие една от целите на твърдата позиция на Музикаутор към БНР.

Много по-сложен остава въпросът как със своята позиция на преразпределители на приходи от „ползватели” на права към „носители” на права сдружения като Музикаутор влияят на пазара на медиини услуги и на тенденциите в съвременната българска музика.

Един, може би неочакван, резултат е, че подобни такси към сдружението се оказват непосилни за малки регионални радиостанции. Точно те  най-често се сочат в отчетите на Музикаутор като некоректни платци. Коректните пък са принудени да „хлопнат кепенците” (след като свършат парите) или да бъдат купени на безценица от национални медии, които търсят разширяване на своето медийно портфолио. Да сте забелязали напоследък как двете най-големи частни телевизии рекламират своите нови регионални радиочестоти?! В една култова реплика от появилия се наскоро по екраните през 2016 г. американски игрален филм „Истината” героят-журналист, игран от великия Робърт Редфорд казва буквално следното: „Когато ТВ операторите взеха радиовълните беше с уговорката, че донякъде ще се ползват за доброто на хората. А това бяха новините. Новините бяха служба. Но всичко е минало.” Същото се случва сега и в България. Малките регионални радиостанции умират сами, но на кого ли в лъскавите софийски офиси му пука за това. Пък и, както става ясно, по-добре да уредиш вземанията си с един голям договор, отколкото със стотици малки – и то в отдалечени от столицата места. Нищо, че регионалните общности губят своите източници за местна информация и новини?!

Друг, също така необичаен резултат е, че принципите за отчисляване на приходи за права към популярна и налагана от частните медии музика, води до смущаваща тенденция. Класацията за ТОП 10 за 23. 12. 2016 г. на български песни, публикувана в сайта на Профон (подобно на Музикаутор сдружение) показва смущаваща еднотипност. Да не говорим, че половината от песните са на един музикален лейбъл, но впечатляващият микс ведно на рап-поп-латино-ърбан-чалга е тенденция, която залива радиоефира и със съдействието на сдруженията на защитниците на авторски права. Отделен въпрос е, че в управителните им съвети персонално се преплитат продуцентски, изпълнителски, разпространителски и какви ли не още интереси.

Защо при това положение БНР, което като особено форма на обществена медия последователно се придържа към представянето на други музикални форми и жанрове в ефира си, да става съпричастен и съучастен, плащайки повече за тази, меко казано, странна музикална тенденция. Между другото в част от форумите на информационни медии, които определено не могат да бъдат причислени към жълтия или пък развлекателен, новината за принудителната промяна на музиката в ефира на БНР бе приета дори с одобрение. Спокойно, класическо и джазово им ставало на хората. Е, едва ли това може да продължи дълго време. Двете спорещи страни се срещнаха със съдействието на СЕМ, след което стана ясно, че Музикаутор отново е отправи предложение към БНР и преговорите се възобновяват. Но един от нюансите в конфликта определено се проясни.

У нас по традиция в последните години най-предпочитан е бизнесът с бюджетни организации и институции. Някак най-сигурен, най-доходоносен, най-печеливш. На бюджета на публичните юридически лица (точно като БНР) се гледа като на онази спокойна и дащна крава от популярната реклама. Въпросът е да я докараш на тясно в ъгъла (може и с нечие любезно съдействие) и после си ти…краварке.

 

Краварката натика кравата в ъгъла

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top