Статии

Краят на предсказуемостта?

Най-голямата грешка, която политици, изследователи и коментатори продължават да правят е приемането на електоралната реалност като изначално предвидима. Повечето десетилетия след края на втората световна война даваха достатъчно основания за това. Наличието на установени и стабилни социални класи, достатъчно налични авторитети, които обясняват света и го подреждат за своите избиратели, профсъюзи, които канализират поведението на потенциално най-недоволните или авторитетни национални медии, подреждащи света, сравнително стабилни и работещи икономики с добър капацитет да поемат размествания и шокове. Това са само част от причините за относителната социална и политическа стабилност, която правеше изборите достатъчно предвидими. Всеки един от тези фактори обаче се разклати през последните двайсетина години и признаците за нарастваща нестабилност и непредвидимост се увеличават. От година на година избирателите в западните общества стават все по-непредвидими, сменят по-бързо политическите си предпочитания и мнения, доверяват се все по-малко на партиите и не разчитат на добре познатите ни организации и авторитети за своята интерпретация на случващото се. Брекзит и вота за Доналд Тръмп са само последни индикации в тази посока.

Успоредно с това все повече се развива тезата за продължаващия и представян като неизбежен провал на социологическите проучвания да предсказват изборни резултати. Това е пресилено. Например, във Великобритания в месеците преди вота на референдума имаше немалко изследвания, които показваха паритет и предимство за тези, които искат страната да напусне. На практика всички изследвания показваха разлика в рамките на статистическата грешка. Отделно от това, постъпващата информация от качествените изследвания разкриваше много по-проблемна картина и по никакъв начин не подсказваше лесна победа за лагера на оставащите. Информацията, идваща от политическите партии, които правеха кампании „на терен“ също бе в тази посока. Прогнозите за току-що отминалите избори в САЩ също не могат да бъдат еднозначно обявени за провал. Хилъри Клинтън има вече над милион гласове преднина и окончателните данни ще й дадат предимство от около процент и половина. Това се доближава плътно до по-консервативните оценки за изхода на вота и е напълно в рамките на статистическата грешка. Същото важи за ключови щати, които тя загуби (Мичигън и Уисконсин). В тях обаче тя на практика не води кампания, а още на първичните избори (които Клинтън там загуби от Сандърс) имаше доказателства за непредвидим и „скрит“ вот, които очевидно са били пренебрегнати от нейните стратези.

В немалка степен засилването на тезата за аналитичен и прогностичен провал има друг произход. И на двата вота бяха правени някои презумции, които се оказват неоснователни и в немалка степен отиват отвъд професионалния анализ. Например, в британските дискусии бе съвсем осезаемо допускането на съществуването на „достатъчно здрав разум“, в случая дефиниран като трезва и рационална оценка на рисковете и оттам положителен вот в полза на оставането на страната в ЕС. В някакъв смисъл тук „скрития вот“ бе очакван в обратна посока, като неговото катализиране трябваше да се случи в самото навечерие на гласуването, дори в самия акт на пускане на бюлетината. В САЩ пък имаше друга презумция и тя беше свързана с оценката за недопустимост на радикалното вербално поведение на вече избрания президент. То следваше да направи невъзможна подкрепата за Донълд Тръмп в ключови демографски групи, най-вече жените. Тези два случая илюстрират вплитането на културни допускания и предпочитания в самия анализ и представянето на проекциите на коментираните изводи и очаквания. Това допълнително създаде усещане за предопределеност, която витаеше и при двата вота. Когато тя не се случи, вината вече можеше лесно да бъде прехвърлена върху социологическите изследвания.

Кои все пак бяха по-неочакваните елементи в поведението на избирателите? С риск за известно опростяване на картината, и в САЩ и Великобритания се случиха едновременно две неща: по-висока мобилизация на по-малко активни групи избиратели и по-ниска активност на предходно по-мобилизирани такива. Например, на британския референдум активността на хората над 65 години бе почти 90%, което е повече от 20% над средната при парламентарни избори. Нещо подобно се случи и при „сините якички“, които все по-малко гласуват, но сега решиха да го направят, при това игнорирайки позициите на партията, която най-често подкрепят (лейбъристите). В същото време, активността на по-младите беше повече от 10% под средната за самия вот. Тази комбинация от фактори бе достатъчна за окончателния резултат. Преди седмица в САЩ видяхме подобна динамика. Намалена активност и подкрепа сред малцинствата, на които демократите толкова разчитаха, но и сред жените, съчетана с повишена активност сред избирателите от мнозинството и най-вече тези без висше образование. При това разликата в подкрепа на Тръмп в тази последна група не е исторически безпрецедентна.

По-внимателен поглед заслужават малкото изследвания, които успяха да предскажат резултатите в двете страни. Първото е на компания в южна Африка, която предсказа изхода и на двата вота посредством анализ на социалните мрежи, но не просто чрез натрупвания на положителни или отрицателни мнения за кандидатите, а и измерване на дълбочината на ентусиазма за техния кандидат. Нещо повече, те дори са изработили карти на най-конкурентните щати именно по този критерий и така са „хванали“ високите нива на подкрепа за Тръмп в Мигичън, Уисконсин и т.н. Разбира се, и традиционните изследвания имат методология за измерване на ентусиазма за отделните кандидати и партии, но тя очевидно има нужда от допълващи инструменти. Втори подход е на английска компания за изследвания, която стига до същите прогнози, но без да разчита на big data, а на непредставителна извадка от около 450 души. Още по-специфичното тук е изричното желание на тези хора анонимно да дадат своето мнение чрез специална собствена регистрация, но и тяхната оценка за нагласите на хората около тях, роднини, колеги, приятели. Те са също така молени да дават своите собствени прогнози за крайните резултати, като данните са след това моделирани в над 100 000 симулации. Трети успешен подход е на американски университет и изследователска компания, които „хванаха“ високата подкрепа за Тръмп чрез няколко хиляден панел от постоянни респонденти. Всеки ден малка част от тях са питани за случващото се и намеренията им за гласуване и нейните автори настояват, че по този начин успешно са наблюдавали разместванията в нагласите.

Случилото се през тази година обаче показва и цената на подценяването на little data, дълбокото разбиране на контекста и динамиката на по-малки общности и региони, навлизането в нюансите и настроенията на по-малки групи хора и начините, по които те интерпретират света и решават да се активизират. Например, стратезите на Клинтън се фокусират изцяло върху Охайо, без да разберат в дълбочина, че случващото се там е индикатор за случващото се в целия, много по-широк Rust Belt. Уисконсин и Мичигън са напълно игнорирани, Клинтън така и не стъпва в първия щат след завършването на първичните избори през миналата пролет. Седмици преди вота кампанията й се оттегли от Вирджиния преди да промени решението си в резултат на намалената разлика. Всъщност, преди да стане политически, това е аналитичен провал. На практика нейната кампания не успява да улови в дълбочина дълбочината, географията и мащаба на недоволството на „сините якички“ и да формулира работещи стратегии как да реагира. В години на нарастващо недоволство и електорална нестабилност това се оказва фатална грешка.

Всички тези примери не подсказват, че е намерена някаква нова вълшебна формула за разбиране и проследяване на динамиката на общественото мнение във времена на социално-политическа нестабилност и силни социални мрежи. Но ясно показват необходимостта от по-добър микс между по-традиционни изследвания, съчетани с обработката на „големи данни“ и дълбокия контекст на „малките данни“. 2017 – та е отново година на важни избори и предизвикателствата с анализа на случващото се няма да са по-малко. Който обаче желае пълна картина и по-дълбоко разбиране ще трябва да се откаже от удобството да получи пълна представа единствено през бързото четене на количествени данни. Доколкото го е имало, това време отмина.

Краят на предсказуемостта?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top