Студентски дебюти

Къде е проблемът – Грипен или ГЕРБ?

От 15 юли до 15 октомври 2017 г. Италия ще охранява нашето въздушно пространство съвместно с нашите ВВС. Така една от най-старите авиации с повече от век история и традиции беше принизена до това да не може да охранява собственото си небе. Не просто невъзможността да се водят пълноценни бойни операции, а неспособността небето на България да бъде патрулирано от български пилоти без помощ от съюзниците ни. Прецедент, който изглежда още по – нелеп на фона на две световни войни, както и Студената война, когато задачата е била изпълнявана без да се налага присъствието на военно-въздушни части на Русия или Германия. Този жалък факт повдига въпроса как се стигна до тази нелепа ситуация? Още по – важно, защо тя продължава при положение, че и ГЕРБ като управляваща партия и БСП като опозиция признават нуждата от закупуване на нов самолет?

В този анализ ще разгледам как ГЕРБ подхождат към ситуацията в публичните среди, защото като управляваща партия отговорността за закупуване на изтребител пада върху тях, а те от своя страна е необходимо да направят правилния избор за България. След обявяването на резултатите на междуведомствена комисия, посочващи предложението на СААБ, а именно самолета Грипен C/D като класиран първи измежду трите ни предложени самолета, ГЕРБ заляха публичното пространство със серия от критики, първоначално по адрес на класирането на Грипен и по – късно по адрес на президента Румен Радев. И докато критиката, особено ако е конструктивна, е полезна за публичния дискурс, то не може да се пренебрегне, че за пореден път (вече трето правителство) ГЕРБ забавя процеса за придобиване на необходимия ни нов изтребител. И докато кризата и справянето с нея бяха приемливо обяснение преди, днес поведението на ГЕРБ става  все по – трудно да се обясни с прагматични аргументи. Забавянето, което налагат все повече прилича на политическа атака срещу техен опонент под формата на много прикази и никакво действие. Този подход на партийни взаимоотношения в България е напълно в нормата, но никак не отива на държава от калибъра на България да жертва националната сигурност в междупартийна борба за надмощие. ГЕРБ твърдо отричат подобни обвинения, но техните действия и аргументи стъпват на все по – тънък лед, както се вижда в публичните им изказвания по темата, които ще изведа тук.

За да избегнем набиращите популярност мнения на “специалисти” от типа “Не съм експерт във военната авиация, но….” смятам, че анализа на ситуацията, в която се намираме изисква най – малкото рудиментарно запознаване със самолетите под въпрос. Също така не е тежко изискването на българската публичност човекът, претендиращ за уважително мнение по – въпроса да е запознат поне с фундаментите на материята, по която се изказва. И с цел да не попаднем в тази категория нека се запознаем с двата самолета, които вдигнаха тази “патардия” преди да осъждаме мнението на наши политици. С цел да не се отегчаваме и да не пишем цели новели, тази статия ще разгледа позициите на основни говорители на ГЕРБ по темата, понеже на тях се пада тежестта по избора на самолет и картината, която изграждат в публичната сфера ще ключов фактор в този процес.

Самолетите

Техническата страна на проблема по избора на самолет за българските ВВС не страда от липса на литература. Като имаме предвид това, уговорката ще бъде, че за да не навлизаме в подробности тук ще бъдат споменати само основни моменти за добиването на бегла представа върху предложените ни машини. Също предложението на Италия за Еврофайтър ще си позволя да игнорирам, понеже не от него не произтича политическо разногласие. Единият от предложените ни самолети е американският F16 или по – точно F16A/B Block 15 (MLU – Mid Life Update). Тук характеризирам този модел на самолета, не по – модерните му вариации, защото това е техниката, която ни се предлага. Производството на F-16A/B Block 15 започва през ноември 1981 г., а самолетите, които ни предлагат са произведени през 1984 г. като преминават модернизация през 1998 г.  Конкурентът му SAAB, Gripen C/D, влиза в производство през 2002 г. като самолетите, които ни се предлагат ще са нови без предишна експлоатация и производството ще започне след евенуалното подписване на договора. И двата самолета са многоцеливи, еднодвигателни с предвиден ресурс от 8000 летателни часа при производството им. Проблемът е в това, че F16 е вече на най – малко 33 години.  Фактически предлаганият ни самолет е по – стар от нашите Миг – 29. Времето за доставка е 2020 г., което ще ги направи почти 40-годишни самолети. В рязък контраст с това СААБ предлага доставката им до 18 месеца като това включва производството им. Като вземем под внимание използвания вече ресурс на F16 излиза, че „Грипена“ ще може да бъде експлоатиран около два пъти по – дълго преди да се наложи закупуването на нов изтребител.

Към това добавяме и “шокиращия” факт, че поддръжката в боеспособно състояние на нов самолет е по – евтина от тази на 30-годишен такъв. Също така, СААБ отговарят за модернизацията на техният самолет, докато предлаганият ни F16 бива заменян и изкарван от въоръжение, което прави безсмислено поддържането му на приемливо модерно ниво от произвеждащата го компания, освен ако не сме готови да поемем целите разходи по това. Също така, Грипен има по – добри възможности за въздушен бой, а това е основното предназначение на самолета, който търсим. Като добавим, че в сделката с Швеция се добавят и преговори за индустриално сътрудничество нещо, което отсъства в предложението за F16. Резултатите от класирането на междуведомствената работна група, при които Грипен бе класиран твърдо на първо място са обосновани и, ако мога да отбележа, очаквани. Единственият начин на мислене, при който F-16 би излязъл по – изгоден за българския данъкоплатец е ако мислим само в непосредствено бъдеще и в без перспектива. Но нека бъдем честни, ако F16 бъде избран това ще демонстрира, че управляващите днес мислят изцяло в непосредствено бъдеще. В такъв случай, те не ще са първите и шансовете са, че не биха били последните, които правят политика на базата на своя мандат без мисъл за бъдещето. Така накратко може да се опишат техническите и финансови предимства на закупуването на Грипен. На базата на изтъкнатото досега ще си позволя да игнорирам критиките на техническа основа относно решението на независимата експертна група от страна на псевдо експерти по темата. Разбира се, тук нещата са очертани доста общо, но в медиите има достатъчно задълбочена литература по въпроса, която тук само обобщавам и която е достъпна за всеки. Сега след като се надявам съм предоставил прилична обосновка за неадекватността на атаки на техническа основа срещу възможността Грипен да бъде самолет на българските ВВС, нека да разгледаме подхода на президента, ГЕРБ и нейните говорители в публичната сфера по въпроса.

Президентът

Като главнокомандващ въоръжените сили, президентът на Република България е естествено да има позиция, колкото и да не се харесва това на някои политически среди в момента. Това, което се забравя е, че това важи в пълна сила не само за настоящия президент Румен Радев, но така и за предшественика му. И понеже предмет на този анализ се явява позицията, която демонстрира управляващата партия ГЕРБ няма как да не обърнем внимание на Росен Плевнелиев. Все още на фона на справяне с икономическата криза през 2012 г. на конференцията, посветена на 100 годишнината на българската авиация Росен Плевнелиев застана зад авиацията и нуждата тя да бъде модернизирана с цел България да е способна да изпълнява задачите, свързани с националната сигурност и задълженията към съюзниците ни от НАТО и ЕС. И независимо от позицията относно тези организации съм склонен да вярвам, че всеки българин ще се съгласи, че щом сме поели задължение е въпрос на чест да го изпълним по достоен за страната ни начин. На същата конференция президента заяви относно закупуването на нова техника: „Не просто само да купим техника, а да я сметнем за нейния цял жизнен цикъл”. Подкрепата на президента достигна до там, че заяви готовност да наложи вето над държавния бюджет, ако той не отговаря на ангажимента бюджета за отбрана да бъде на 1.33% от БВП. Като цяло по – време на мандата си Плевнелиев не демонстрира признаци на фаворизиране на който и да е от евентуалните кандидати. Това се промени рязко със победата на Р. Радев на президентските избори и задълбочилия се сблъсък между БСП и ГЕРБ, който е на път да превърне авиацията в поредната жертва на политически машинации.

На 06.05.2017 г. Росен Плевнелиев излезе и открито заяви, че подкрепя закупуването на F16. Сега смятам за необходимо да отбележа, че прави чест на президента да заеме отговорна и недвусмислена позиция по конфликта. Въпреки уважението ми към тази проява от която много други политици могат да се поучат, не може да бъде пренебрегнат факта, че това, което изтъкна не бе нищо повече от евтин лобизъм, който целеше подкопаване на експертната позиция за закупуване на Грипен. По време на своя апел, Плевнелиев изтъкна геополитически причини като основен фактор при закупуване на самолет. Основа на аргумента е така наречения от него „силен геополитически сигнал“, който представлява закупуването на самолет както и твърдението, че “ако се случи нещо по източния фланг на НАТО, от Полша до Румъния всички заедно трябва да защитят суверенитета и териториалната цялост на демократичния алианс. Всеки един от тях обаче има F-16, а не Gripen”. Този апел може би щеше да има повече кредабилност, ако в продължението на пет годишния си мандат на тези геополитически съображения бе обърнато каквото и да е внимание. Нещо повече, не само, че те се появиха отникъде, но и са в конфликт с негови предишни позиции и по – точно твърдението от 2012 г.: „Не просто само да купим техника, а да я сметнем за нейния цял жизнен цикъл”. При твърдението му от 2012 г., което дава приоритет на това българските ВВС да получат възможно най – добрия самолет на приемлива цена е в предимство на Грипен. На 30 юни тази година пред БТВ даже си позволи да коментари недоумението си как някои експерти били за F16 през 2012 г., а сега са за Грипен. За разлика от тяхната промяна на мнението, която може и вече обосновах със аргументация на техническа и финансова основа , геополитическите опасения породили промяната на позицията на самия Плевнелиев варират от спекулативни до лъжи (били те умишлени или не). Твърдението, че избора на самолет е „силен геополитически сигнал“ е вярно, но изобщо няма тежестта, която се влага в него. САЩ отчаяно очакват съюзниците им от НАТО да поемат все по – голяма тежест от финансовата тежест на отбраната.

Твърденията, че избора на самолет от Швеция означава САЩ или ЕС да променят отношенията си с България по какъвто и да е начин са смешни и несериозни. Освен ако политиката на САЩ и ЕС, основно място заема практиката де се рушат отношения, в чието изграждане са инвестирали крупни суми пари и години дипломатическа дейност. Глупаво е да се смята, че това би било изхвърлено на базата на 8 самолета при това купени един от основните им “конкуренти“, Швеция. И докато това твърдение е смешно, то второто твърдение на Плевнелиев е чисто и просто грешно. Твърдението, че на източният ни фланг всичките ни съюзници разполагат с F16 дори не е близо до истина. С F16 са въоръжени Полша, Румъния и Гърция като необходимо е да се отбележи, че само Румъния са с F16A/B Block 15, докато Полша и Гърция използват нови F16C/D Block 52. За сметка на това Чехия, Унгария, а много вероятно скоро и Словакия оперират с предлаганите ни Грипен C/D.  В лицето на тези лесни за проверка факти, позицията на Плевнелиев е или такава на непознаване на основни и елементарни геополитически фактори или просто е виновен в следване на партийни указания с цел забавяне процедурата на придобиване на самолет поради конфликт с БСП.  Тука е мястото да се вмъкне още един аргумент, който дори не е изказан от Плевнелиев в полза на F16. Придобиването на F16 дава възможността за съвместна експлоатация на самолетите с наши съюзници. Но като имаме в предвид разликата на моделите и факта, че от известно време, както ние така и Гърция, оперираме с транспортните самолети „Спартан“, а отникъде дори и дума не се е чула за съвместна експлоатация, може да заключим, че подобно нещо е далеч от приоритетите им, ако изобщо представлява някакъв интерес.

Министрите на отбраната

На 28 април в ефира на БТВ, бившият заместник-министър на отбраната в първото правителство на Борисов напада избора на Грипен. В интервюто освен, че намекна за спекулативната по – голяма сигурност, която биха ни осигурили закупуването на многобройните 8 самолета казва, че през 2012 г. е бил избран F16. Това твърдение впоследствие след проверка на списание “Аеро” се оказва грешно. В интервюто с Борисов от същата година премиера ясно заявява, че решението е било тогавашния министър на отбраната Аню Ангелов да започне неангажиращи преговори с потенциални доставчици и спрямо допитванията му към 1 март 2013 г. да бъде предложен инвестиционен проект. Този проект така и не се осъществява, а за избор на определен самолет в публичното пространство и дума няма. Ако такъв е бил избран, то е било зад закрити врати без никаква форма на публичен дебат. Отзвука от тази поредна насмешлива ситуация води до това Валентин Радев няколко дни по – късно в ефира на БНР да заяви, че няма проблеми с Грипен, а с бързината, с която е внесено решението от служебното правителство на Герджиков.

Най-новата вълна от дебати за нуждата от нов самолет е от 2012 г. и дори не е първата. Също така, вече споменатото изказване на В. Радев дава основи на съмнение, че още през 2012 г. е било взето някакво решение при много по – мъгляви и скрити обстоятелства и вече пет години то не е оповестявано до сегашното му изказване. Поне така никой няма как да го обвини в прибързаност. Друг основен проблем в изказването му е, че правителството на Герджиков не е взимало решение. Служебното правителство просто приема завършения доклад на експертната комисия, а така нареченото фаворитизиране на Грипен е нищо повече от обявяване кой самолет е класиран първи. Същинското решение си беше оставено на коалиционното правителство, ръководено от ГЕРБ. Отново заключенията, които могат да се изведат тук варират между това Валентин Радев просто да следва партийната кампания за конфронтация с опозицията или просто няма идея какво говори. По-смислен начин за обяснение на неподправената дезинформация, която представя няма.

След приключването на тази тирада, дойде ред и на бившия министър на отбраната Бойко Ноев. Той изложи съмнения в корупция, свързани с Грипен (самолет, продаван на ниво държавни глави от една от най – некорумпираните страни в света). Както и няколко много забавни изказвания от рода на „аз не лобирам за никой самолет, но от F-16 са произведени повече от 4000 изтребителя, а от “Грипен” са произведени 250. “ Това твърдение бе последвано от поредната атака по адрес на Румен Радев, хвърляща поредното съмнение дали изобщо някой го интересуват тези самолети, но самото твърдение за самолетите е достатъчно забавно. Като изключим разликата, произтичаща от това колко по – нов е Грипен, изказването на Ноев ни предлага при почти еднакви цени да купим „Лада“ вместо „Мерцедес“, защото от нея има повече бройки. Защото ако ни е научила нещо историята, това е, че да пестиш от качеството е сигурен път към загубата. Също така, отново бе демонстрира груба неинформираност с твърдението му, че Грипен е спрян от производство. На фона на неговите изказвания дори СААБ се видяха принудени да отговорят на тази серия от подвеждащи и фактически неверни твърдения. (http://aeropress-bg.com/news/bulgaria/4572).

Премиерът

На фона на тази атака и може би най – ясно демонстрираща фактът, че целия конфликт е плод на партиен сблъсък е позицията на министър председателя Бойко Борисов. Борисов остава верен на метода “разделяй и владей”, който му печели вече трето правителство. Поведението му демонстрира, че проблема не в задвижването на проект за нов изтребител, а от това, че не бе задвижен от ГЕРБ и в нежелан за тях момент. След като две правителства на Борисов се ограничаваха само до приказки, поемането на инициативата от опозиционна партия не бе прието добре. Ако има нещо, което Борисов е демонстрирал отново и отново, то е че е способен да извлича позитиви от почти всяка сиуация.  В поредният чисто прагматичен ход с цел запазване на контрол започна политиката му на разединяване, като в нейно оръжие се превърна националната сигурност.  На 26 юни пред служители на МВР, Борисов обяви че няма как да бъдат вдигнати заплатите, поради различните разходи, включително и военните. Освен насаждането на конфликт между МВР и военните, също така магически се възроди дебата за модернизиране на сухопътните сили и флота, два проекта, които са също крайно наложителни, но също бяха игнорирани, докато не се отвори възможността за всяване на раздор в различните части на въоръжените сили.

В същото време, плъзнаха слуховете за разцепление в лагери на патриотите, поради ултиматума, който им е поставен да направят избор между пенсии и отбрана. С осем самолета, Борисов успя да се оправдае за пенсии, заплати, модернизиране на останалите части от въоръжените сили като в същото време нападна президентската институция и направи, така че все още да сме оставени само с приказки и без никакви действия. И тук няма спор, че България се нуждае както от повишаване на пенсиите, както и заплатите на служителите на МВР, така и от модернизация на флота, сухопътните сили и авиацията, но по твърденията на Борисов изглежда, че 8 самолета са глътнали целия бюджета на държавата. 200 милиона на година, колкото е разплащателния план не са извинение за всичко останало. Все още няма ясно твърдение защо щом е толкова необходима модернизацията и подобряването във всички тези сфери, правителството не ги подрежда по приоритети. Дори не се намеква за това. Просто изведнъж бяха форсирани и трите проекта след два кабинета на бездействие. На фона на всичките тези приказки остава опасността отново нищо да не се свърши и да бъдем оставени отново с бегли приказки. Също така, Борисов не просто изкуствено забавя проекта, но е виновен точно в това, в което обвинява противниците си. На 23 юни, още преди да започне своята офанзива в медиите на среща в Брюксел със премиера на Швеция, той заявява, че ще започнат разговори за придобиването на Грипен. Такава среща не се е състояла нито с представители на Италия, нито с такива на САЩ. Това „черно на бяло“ предопределяне на самолета се прави още преди да е взето официално решение. Така става все по-очевидно, че решението за нов самолет се държи като коз в партийната битка между управляващите и опозицията.

Въпросът дали наистина забавянето е поради самолета или поради политическите машинации на ГЕРБ не е натоварен с особено двусмислие. Борисов демонстрира уважение към експертната оценка на комисията и вече на няколко пъти заявява, че няма нищо против Грипен като самолет. Също така, вече има осъществен контакт на най – високо ниво със Швеция.  Единствената причина за забавяне на действията е успеха на БСП чрез Радев да монополизират идеята за задвижване на проекта за нов самолет и факта, че Борисов с изкуственото забавяне, което налага, желае да преодолее това и в същото време да извлече възможно най – много позитиви от ситуацията на раздора, породен от конфликта в различни публични сфери. Измежду всичките тези машинации обаче, не трябва да  забравяме, че независимо колко естествени ни изглеждат подобни политически рокади и маневри с цел спечелване на влияние, не бива да губим връзка с реалността. И тя е, че авиация с над век история е принизена и принудена да разчита на чужда помощ да патрулира собственото си небе. Факт, чиято абсурдност е необхдимо да бъде напомняна на политическите елити.

……………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Къде е проблемът – Грипен или ГЕРБ?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top