Статии

Любопитна лятна картинка

Набезите на вицепремиера Валери Симеонов по българското Черноморие с основание предизвикаха толкова реакции. Някои се възмутиха на стила, но одобриха действията му. Други харесаха и двете. Трети не харесаха и двете. Четвърти се забавляваха от картинката на танцуващите из Слънчев бряг, които скандират „оставка“, само можем да гадаем колко от тях го правеха, когато идеше реч за малко по-важни и системни въпроси. Пети видяха началото на поход срещу мутрите, отдавна закъснял, но винаги добре дошъл независимо от недъзите на подход и стил. Всъщност, случващото се по морето се превърна в събитието на лятото и постепенно започна да оформя една доста любопитна картинка. Както винаги в България, големият въпрос е дали тя ще надживее джангъра по плажовете и летните жеги, в които хората обичат да приемат нещата една идея по-драматично. И както винаги в България, далеч по-вероятно е това да не се случи, разговорът да си остане единствено за шума, а дълбоките и неприятни теми да не бъдат разровени.

Едно от любопитните неща, които направи Симеонов е очертаването на нещо като морска карта на собствеността, в която са наредени всичките добре познати имена на българския ъндърграунд. Вярно е, че имаше няколко пропуснати имена, но да приемем, че идеята на задачата не е била изчерпателност, а илюстрация. Ако човек се замисли, подобно нещо отдавна не е правено от български политик. В прав текст, вицепремиерът изтипоса половината хора с прякори в публичното пространство като по този начин директно проблематизира цялостния модел на развитие на тези общини. Което не е някаква велика тайна, но направено от едно от най-овластените лица в страната изисква продължение. Или поне трябва да накара други политици, уж опозиция, да натискат за такова. Нещо повече, предложената любопитна карта би трябвало да е само прелюдия към много по-цялостни проверки на цялата подозрителна екосистема, която някои гордо наричат „туризъм“. Нейното разплитане обаче е особено трудна и непопулярна задача, която отсега е ясно, че няма да бъде свършена. Ако пък Симеонов реши да се захване с това, а не просто да се бори с шума, той почти сигурно внезапно ще се окаже съвсем сам. Към този момент, активността му ще е донесла някакви електорални позитиви и вече няма да изглежда особено атрактивна.

Морският калабалък извади на повърхността и други интересни неща. Например, внезапно активизиралата се върховна административна прокуратура излезе и обясни, че много от общините по Черноморието най-нахално са нарушили куп закони и са разрешили на някои заведения да си пускат музика на свобода цяла нощ. Става дума за Варна, Несебър, Шабла и Каварна. Отделно от това, местните политици са се вживели в ролята на законотворци, защото са си въвели напълно неправомерно собствено часово и пространствено разделение, за което да се прилагат различни норми и нива на шум. Ако институциите успеят да си задържат погледа и волята върху всичките тези проблеми, със сигурност ще започнат да излизат и други любопитни неща. Да видим дали някой ще се сети за проверки за евентуални нарушения на трудовото законодателство или пък да направи цялостна проверка на хотелите и заведенията по самите дюни. Въобще, след карта с имена е необходимо някой да направи карта с всичките институционални безобразия, които се случват от десетилетия по морето. Назад във времето, всичко, свързано с приватизация, разрешения за строеж или ползване, неправомерни смени на режимите за ползване на земята и така нататък, и така нататък. С други думи, след картата на собствеността ще трябва някой да очертае карта на институционалните безобразия, които направиха от Черноморието тъжната картинка, която то представлява днес. Карта на беззаконието, за което си шушукат хората и онези протестиращи, които обаче излизат на улицата не когато ги „мачка“ престъпността, а когато един превъзбуден вицепремиер се разшета.

Колкото и обаче човек да разказва за нарушени закони, погазени разпоредби или неработещи институции, трудно може да се измъкне от въпроса за политическите физиономии и действия, които стоят зад тях. На тази карта ще трябва да лъснат всички, които през годините са използвали легитимността и авторитета на публичните институции, за да заобикалят, интерпретират свободно или директно нарушават норми и закони. Защото е ясно, че бетонната морска вакханалия, хаос и беззаконие си има своите конкретни автори. Да видим, например, кой и каква отговорност от кметовете ще понесе за гордите разкрития на прокуратурата, изнесени преди няколко дни. Или пък да видим кой министър на МВР или регионален шеф ще понесе някаква отговорност за разните субстанции, които очевидно доста лесно могат да бъдат купени из „курортите“. Ще тръгне ли Симеонов или правителството в тази посока? Ами регионалните министри, които се занимават с плажовете, разрешителните и прочее. Подобна картинка е обаче много по-трудна за сглобяване от това да подмяташ имена от ъндърграунда и да си мислиш, че самият този акт те е вкарал в някаква специална категория на политическа смелост. Пък и евентуален подобен списък рискува да стане твърде дълъг и да засегне една доста голяма част от колегите на Симеонов.

Бойко Борисов и Цветан Цветанов с половин уста подкрепиха акциите на Валери Симеонов, а първият дори се зарече да пренеса цялата дискусия в Парламента и да се вземат решения кое да се запази и кое да се промени. Това обаче е доста лековат начин за омекотяване и потулване на всичките въпроси, които заслужават внимание около бетованото Черноморие. Както и при повечето други проблеми, тук въобще нещата не опират до пренаписване на закони или глуповати дебати във все по-нелепо изглеждащия български Парламент. Става дума за елементарно изпълнение на множество норми, които си съществуват на хартия, но които просто никой не желае на спазва. Затова и вдигането на темата на законотворческо ниво не е нищо повече от елементарно приплъзване на истински неприятните въпроси. Любопитни бяха и скандиранията на „протестиращите“ по адрес на Борисов и техните призиви да си овладее подчинения. Дори да приемем, че никой не им е подшушвал нещо за евентуални познанства на премиера с някои от изброяваните, те очевидно добре са се ориентирали, че Борисов не обича да слуша някой дълго да му вика под прозорците и обикновено бързо намира начин да спре калабалъка. Нямаме никакво основание да мислим, че сегашния случай ще е по-различен. Може би единствено стилът ще е по-различен. Вместо да си „посипва главата с пепел“, Симеонов тихомълком ще свие мащаба на това, което прави и нещата ще си дойдат на мястото, на добре познатото си място.

Освен това, съществуват далеч по-важни и значими съображения, които трябва да бъдат отчетени. Наистина, патриотично е да се бориш с шума и някоя местна мутра, но далеч по-патриотично е да откраднеш туристи от турците, да не заплашваш работните места на будните служители на морските „комплекси“, да осигуряваш пазар за хранителните боклуци и алкохол, с които захранват излъгалите си по морето. Затова и накрая май ще се случи най-патриотичното възможно нещо, да си преброиш летните политически дивиденти и да се прибереш „по живо, по здраво“ в София и да се върнеш към далеч по-отговорните теми. Пък, ако имаш късмет, отнякъде ще изскочи някой имигрант или бежанец и ще се върнеш към „старата плоча“. Защото сигурността на гражданите изисква тежка и неуморна работа, нали така? Най-много да остане някаква меланхолия по отминаващия зной. Ако пък случайно след година Симеонов го обземат някакви желания, все ще се намери някой, който да му прошушне: „още помня какво направи миналото лято.“

Любопитна лятна картинка

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top