Студентски дебюти

Малцинствата в съвременния свят

Съвременният свят познава еднонационалната държава само като рядко изключение.  Според формата си на държавно устройство 165 от 194-те международно признати държави са унитарни (еднонационални), но на практика единствените еднонационални държави са отделни островни страни. Последните прекроявания на европейските граници през 20 век оставят дялове от етническото население на държавите извън техните граници (българите в Сърбия и Македония, разпадането на Чехословакия и Югославия, въпросът за Косово). В рамките на почти всички държави има малцинствени групи от хора с етническо самосъзнание, което се различава от това на мнозинството. Това самосъзнание се формира на базата на общи исторически корени, културни, езикови, религиозни или расови признаци. Членовете на малцинството се стремят към запазване на спецификите му, възпроизвеждат своите обичаи и традиции, традиционно се женят за членове на същата група, а в някои случаи се капсулират, затварят се спрямо заобикалящите ги етноси. Те са граждани на страната, имащи статут на малцинство. Най-често тези групи са обект и на дискриминация, независимо дали съзнателна, несъзнателна или дори законодателна, т.е. членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в обществото, към което принадлежат.

За да се преодолеят част от причините за маргинализацията и капсулирането на малцинствата, се ползват някои механизми за компенсация на социални неравенства, като например позитивната дискриминация – тя най-често е под формата на квоти за представители на малцинствени групи (за образование, работа), както и предоставяне на програми за обучение по официалния език, тъй като малцинствата обикновено използват традиционния си език в ежедневието. Това от своя страна повдига един друг интересен дебат: трябва ли да се претопяват или да се развиват техните културни, етнически особености, чувстват ли се част от държавата или са изолирани. Изучаването на официалния език е право и задължение на всеки гражданин, но на него може да се погледне от различни страни: едната го приема като интеграционна политика, механизъм за включване на обособилите се малцинствени групи – дава им се инструмент, чрез който да вземат активно участие в гражданските процеси. Другата, обаче, би могла да го приеме като вид асимилационна политика.

И макар у нас да не стои толкова на дневен ред въпросът с позитивната дискриминация под формата на квоти, то ние ежедневно се сблъскваме с редица други проблеми на малцинствата в България. В страната цари скрит или по-скоро неосъзнат расизъм: на малцинствата се гледа през призмата на стереотипи и предразсъдъци на битово ниво, в медиите, от политиците. Изгражда се негативен образ на турското и ромското малцинство, всички представители се поставят под общ знаменател. Това от своя страна води до сегрегация спрямо малцинствените групи – те биват отбягвани, по-трудно биват назначавани на работа, аклиматизацията им в „български“ училища е сложна, произходът им пречи дори и в телевизионни формати за пеене. Макар да е културен признак живеенето им в обособени общности, кварталите или селата, които населяват, биват целенасочено отбягвани от хората (дори от органите на реда, линейки, представители и техници на ЕРП). Като цяло, достъпът на хората от малцинствата до трудовия пазар е ограничен – това е следствие не само на дискриминация, но и на ниската квалификация на представителите. Тя от своя страна се дължи на доброволен отказ от труд и липса на опит и мотивация, от една страна, и на неграмотността и липсата на образователна степен по-висока от началната, от друга.

Може би най-често повдиганият въпрос е този, свързан със стереотипа за „професия майка“ – високите нива на безработица са свързани с това, че нискоквалифицираният труд носи ниско заплащане и не е атрактивен. Системата за социално подпомагане в България е така устроена, обаче, че не във всеки случай взема предвид квалификация и опит, а помощите се разпределят на базата на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост; възрастта, и според ЗСП са механизъм за подкрепа за социално включване. Затова и за тези хора, чиято алтернатива е ниско платеният механичен труд, се оказва много по-изгодно да се издържат от държавата.

Проблем с интеграцията на малцинствата в България има, но обаче има и един много по-малко дискутиран казус – българските малцинства в чужбина и отношението на държавата спрямо тях. Институциите, които следва да имат непосредствена връзка с тези хора са ДАБЧ, посолствата, консулствата. Държавната агенция за българите в чужбина е координиращ орган на правителството за осъществяване на държавната политика спрямо сънародниците по света. Функциите й са ориентирани към съхраняването на българското етнокултурно пространство извън територията на страната. Но на практика повечето емигранти остават с впечатлението, че тя не изпълнява задачите си, и че за да се докоснат до парченце от родната култура, трябва да се самоорганизират и да търсят начини за провеждане на български културни мероприятия. Някои от тях дори са на мнение, че държавите, в които пребивават, са по-надеждни партньори в подобен тип занимания, което е обусловено и от различните им интеграционни политики.

Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях четири са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова, Украйна и Хърватия. Статистическите данни сочат за значителен брой българи в чужбина: по официални данни в страните – членки на Европейския съюз българските граждани са над половин милион, а тези в държави извън Европейския съюз са над 150 000. Национални  преброявания дават информация за броя на българите в отделните страни с „исторически” общности: през 2004 г. в Република Молдова българите са 65 662, а българите-гагаузи – 147 500; през 2001 г. в Украйна българите са 204 574; през 2011 г.  българите в Сърбия са 18 543, като 2 922 от тях са с придобито българско гражданство през периода 2001 – 2010 г.; В Албания 1 053 лица са с придобито българско гражданство през 2001 – 2010 г.; по данни на румънския Национален статистически институт от 2002 г. българите по произход в Румъния са 19 928.

Политиката към българите в чужбина се обуславя от държавните интереси на страната, интересите на българите в чужбина, високата степен и желание за съхраняване на национално съзнание сред българите в чужбина, изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина, тенденциите на мобилност  в глобален и регионален план, ползата за България от българските лобита в чужбина, потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения. Или поне така е на хартия.

И докато се сещаме да говорим за тези проблеми само когато избухне етнически конфликт и всевъзможни Динковци, рокери, футболни фенове и прочее патриоти се втурнат да пазят честта на Майка България, или когато настане време за избори и всички почнат да се карат кой е купил циганския и турския вот, и кой е по-обичан в чужбина, няма да се намерят категорични решения. Това, от което имаме нужда, за да се справим, е политическата воля. Волята за ефективна интеграционна политика, воля за защита интересите на всички български граждани – и тези от малцинствата, и тези в други страни.

………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

Малцинствата в съвременния свят

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top