Студентски дебюти

Местните референдуми – нова надежда за демокрацията в

От Античността до днес на политическата сцена постоянно се сблъскват две противопоставящи се разбирания за демокрацията и начините, по които гражданите  могат да упражняват своите политически права – представителна срещу пряка демокрация. И без да влизам в конкретика за предимствата и недостатъците на единия или друг вид е видно, че заобикалящата ни среда и процедурите, с което сме свикнали са свързани с наши представители, избрани чрез партийни листи  и преференции, които обаче имат свободен мандат на действие, т.е. не са пряко обвързани с волята  на избралите ги и могат да следват свой собствен или партиен дневен ред. Освен това зависимостите между бизнеса и поликата са огромни и трудни за анализ  и отчитане, а всичко това води до огромно недоверие към системата.

И точно тук се намесва пряката демокрация с аргументите от времето на Жан-Жак Русо за пряко участие в управлението – чрез общи събрания и гласувания по всеки въпрос без посредници. Това, разбира се, е възможно и лесно за осъществяване в малките  общности и Атинския полис в Древна Гърция, но доста по-трудно в многомилионните градове, в които живеем днес. Да не говорим за времето, което ще отнеме личното участие и запознаване на всеки участник с решенията или за експертизата на неспециалисти по всяка тема. Независимо от утопичността на тези идеи има и други инструменти, свързани с пряката демокрация, които са намерили своята приложност и се прилагат с успех – референдумите  по важни за хората въпроси.

Разбира се, съвременните форми на пряка демокрация са отчетени в няколко важни национални документа като закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, закон за местното самоуправление и местната власт и др. В тях, освен националните и местни  референдуми, са описани петициите, общите събрание, местните, националните и европейските граждански инициативи. Неслучайно споменавам тези документи, защото изпускането дори на едно изискване води цяла инициатива към провал, а това се обяснява доста трудно на редовите  граждани и оттам често една добра идея може да бъде провалена.

България има своя исторически национален опит, с особен акцент в последните  няколко години: референдумът за ядрената енергетика и АЕЦ „Белене“ от 2013 г., за електронното гласуване от 2014 г., за промените в избирателната система (мажоритарно гласуване, задължително гласуване и партийните субсидии), организиран от „Шоуто на Слави“ през 2016 г., предизвикани спрямо желанието на различни групи от обществото да получат национална подкрепа по своите искания. Тези референдуми успяха да дадат своя принос за събуждането на гражданската енергия  и превъплъщаването й  в конкретни механизми за натиск срещу политическите партии и mainstream политиката, макар и при липса на достатъчно информиран избор и скритите последствия по някои от темите.

И все пак организацията на един национален референдум е сериозно изпитание за всяка организация, а необходимият брой  подписи за иницииране (по закон поне 400 000)  и последващият висок праг за легитимност (да са гласували поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори) ограничава участието до групи със сериозен финансов ресурс и намалява възможностите за изява на всички останали. За сметка на това, законът е дал възможност за местни референдуми по места, по предложение  на поне 1/10 от гражданите с подписка или с решение на общинския съвет. Местните референдуми се разглеждат от комисиите на съответния общински съвет и тогава се произвежда или не решение за референдума, аргументирано с мотиви.

Забележителното за досегашните местни референдуми като израз на пряката волеизява на гражданите е, че голяма част от тях са в полето на защитата на околната среда. Началото на активизацията на гражданското общество след 2010 г. прилича изключително на първите организирани протестни действия на гражданите от Русе срещу обгазяването им с хлор от румънско Гюргево през 1987 г. Отново става въпрос за опасност от замърсявания и за околната среда, което показва че това е първата голяма обединителна тема, която може да сбере зад себе си различни по разбирания граждански сили. По същата „зелена“ тематика се проведоха и местните референдуми в Поморие през 2009 г. и в Змейово през 2013 г. – първият възпря изграждането на нефтопровода „Бургас – Александруполис“ заради предполагаеми екорискове, а вторият беше насрочен, заради предполагаемото обгазяване на Стара Загора от военния полигон „Змейово“.

Темата с местните референдуми влезе и на столичните „жълти“ павета през 2016 г. с причина презастрояването на район „Младост“, откъдето  се стигна до масови протести и оставката на бившата кметица от ГЕРБ. Частичните избори за районен кмет на Младост доведоха до избирането на кмет от редиците на протестиращите, който от своя страна се обяви за авангард на протестите, опита се да наложи мораториум върху цялото строителство в района и накрая спомогна за организирането на подписка за инициирането на референдум. За съжаление, дяволът се оказа отново в детайлите и референдумът бе отхвърлен от всички общински комисии по аматьорски причини – оказа се, че подписката не е пълна, а въпросите бяха обявени за неточни и ориентирани към промени от трети институции. Въпреки обжалването на решението в съда, най-вероятно този референдум няма да се осъществи.

И въпреки всичко, все пак гражданската енергия срещу застрояването и замърсяването на въздуха ще възпроизведе един неочакван резултат – общософийски референдум по въпросите на презастрояването за това дали градинките да бъдат прехвърлени като отговорност на етажните собствености и съответно в тях да не се допускат строежи, както и по въпроса със замърсяването – дали да се ограничи достъпа на моторни превозни средства в центъра на София. Предложението беше направено от общинския съветник Симеон Славчев и се очаква да намери подкрепа и сред останалите политически сили в местния парламент. А оттам може би и един ден ще бъдат повдигнати и други големи теми – проблеми, които поне засега се решаваха по един или друг начин от представителната власт без директно участие на гражданите.

В заключение, не е обезателно референдумите да дават задължителен резултат, те придават легитимност на една политическа визия, с която определените  органи (в случая общински съвет и парламент) се съобразяват. И двата национални рефендума по изборното законодателство бяха законово незадължителни, но произведоха ефекти – парламентът прие законодателно решение за изборите след 2018 г. да бъдат с възможност за електронно гласуване, а референдумът на Слави повлия на управляващата партия ГЕРБ да внесе законопроект за мажоритарното гласуване, който в крайна сметка не беше подкрепен в Народното събрание.

Местните референдуми, от друга страна, постигнаха ефектите си дори при непокриването на критериите за валидност, липсата на добър обществен дебат по спорните теми или прецизирането на въпроси, които не са в правомощията на общините. Разбирането на гражданите за особената важност на тяхното овластяване по тези проблеми е един друг немалък по своята значимост ефект. И точно той може да върне надеждите в българската демокрация и осъзнатата истина, че от действията на всеки човек зависи твърде много и гласът на гражданското общество не остава нечут.

……………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

 

Местните референдуми – нова надежда за демокрацията в

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top