Коментари

Мила Родино…

Кастингът за политици, организиран от Слави Трифонов, върви със страшна сила. Или поне това става ясно от писмо на самия шоумен, в което той се хвали, че вече са се явили над 2 хиляди души. „А процесът не е завършил“, заплашва още Слави, „защото всеки, който има желание, качества и възможности, би могъл да се включи.“

Не вярвам да послъгва, честно казано, особено що се отнася до желанието. Виж, за качествата и възможностите лекичко се съмнявам, макар в същото писмо да се твърди, че сред онези 2000 души имало българи, завършили престижни университети не само в страната, но и Йейл, Харвард и Кеймбридж. Трифонов също така добавя, че се е свързал със сънародници, постигнали „безусловни успехи“ навсякъде по света. С тях той щял да провежда събеседванията с кандидат-политиците по три основни теми – „Просперитетът на българина и просперитетът на българската нация“, „Образованието – най-важната част за възхода на нацията“ и „Съдебната система – основен проблем на държавата“.

Няма спор, да завършиш Харвард и да се върнеш тук, окрилен от стремежа да промениш българската политика, е наистина похвално. Но за какъв дявол ще го направиш, явявайки се на кастинг точно при Слави?! Това ще да означава, че или през последните 28 години не си живял в България и нямаш представа какво се случва в нея, или че си някой като Иваница Граматиков – „млад, образован, малко идеалист, повече мечтател, с любов в сърцето, с вяра в доброто, с надежда на бъдещето“.

Ако все пак допуснем, че става дума за второто, то тогава не е зле да припомня какво се случи с онзи наивен кандидат за народен представител в „Бай Ганьо прави избори“. Описан като „безгрижен до самозабравяне, непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна“, Иваница си въобразяваше, че има шанс срещу господата Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу. И, разбира се, „плувна в мечти за предстоящата деятелност в Народното събрание“, свикна „с мисълта, че работата е наред“ – до онзи момент, в който „и тръгнаха… избирателите!“

Понеже тук няма място за идеалисти, Алеко, който има личен опит от изборите през септември 1894 г., посвещава „този очерк на моя незабравим приятел Цветан Радославов“. През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, същият Радославов композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно ще се превърне в химн на държавата. „Мила Родино, ти си земен рай“ – пише той, отхвърляйки всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага, след като е защитил блестящо докторат при основоположника на съвременната научна психология Вилхелм Вунд. Връща се в земния рай, наема една малка мансарда на улица „Ангел Кънчев“, в която живее доста окаяно до самата си смърт. И искрено, с любов в сърцето и надежда на бъдещето се включва в строежа на нова България…

Естествено, в нова България изборите се правят от байганьовци и очеркът неслучайно завършва със смразяващото обяснение защо идеалистите в милата им родина са обречени: „Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразено в представителите му… Мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той няма една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони“. От същия този народ бай Ганьо изкопава (по Бочоолу) избиратели, за една мастика Гоговата тайфа е готова да избере и магаре, а останалите Данко Харсъзина пазари „по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене“. „Идеали? – ! – Суета, вятър!..“

Трябва да си действително доста наивен, за да си мислиш, че би могъл да промениш статуквото, връщайки се с диплома от Кеймбридж и изпълнен само с добри намерения. По-лошото: в случай, че не смяташ Слави за част от статуквото, а за негова същинска алтернатива, значи много си се объркал и обучението в престижни университети на Запад е отишло залудо. Да си успял по света, че и отгоре на всичко „безусловно“, и в същото време да припознаеш Трифонов като нова надежда на небосклона, звучи като виц, разказан в „Шоуто на Слави“. Доста тъпо, но за сметка на това не и забавно, нищо че платената публика ръкопляска по указания!

А иначе от явяването на Иваница Граматиков на кастинг става наистина чудесен скеч. Даже си го представям:

Иваница излиза на сцената под съпровода на „Ку-ку бенд“-а, който изпълнява неговата „Мила Родино…“ в такт седем осми. Показва дипломата си от Йейл на Шишо Бакшишо и започва да разсъждава по една от трите теми, например за образованието или съдебната система. Тук Слави мигом го прекъсва, за да разправя как самият той едвам завърши семестриално, а дипломата му беше връчена десетина години по-късно от министър на културата в… самото шоу. Следва десетминутен монолог, тъй че водещият обилно да го информира за себе си, сетне тръгва продължителен рекламен блок. Когато рекламите най-после приключват, камерата дава Граматиков в близък план. Той плаче, бършейки сълзите си с дипломата, ридае безутешно, а платената публика за пръв път се смее искрено, от сърце.

Най-хубаво обаче се смее онзи зад кулисите, предчувствайки, че като нищо пак ще ни изиграе и подиграе. Защото, мила Родино, българската глупост вярно няма край…

Мила Родино…

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top