Статии

Мила родна картинка

Кметът на Елин Пелин не знаел, че на територията на града има хоспис за възрастни хора. Самият той често минавал оттам, но нямал представа какво се случва зад оградата на някогашния мотел. Едва след разследването на Нова телевизия Ивайло Симеонов се сети, че „на база смъртните актове, издадени от общината, сградата е съществувала като хоспис от повече от година“. А за тази една година, забележете, смъртните случаи са девет…

Всъщност въпросният кмет е донякъде прав – нещото, етикетирано като хоспис, функционира като предприятие за умъртвяване на самотни старци. В него те са държани под ключ, връзвани и упоявани, за да прехвърлят имотите си при нотариус в напълно безпомощно състояние. Схемата, в която са собственичката на дома и полицай от 9-то районно управление, е можела да продължи и безкрайно, ако един от настанените в дома не се беше обадил на телефон 112.

Колко още са накачулените по веригата, тепърва ще се установява, но думата ми е за друго: нито на кмета, нито на някого от жителите на Елин Пелин е направило впечатление, че в дома се случва нещо нередно. А това са все бдителни хора, като се има предвид, че в началото на февруари те не допуснаха в града им да се настани сирийско семейство със статут на бежанци. Тогава бранеха със зъби, буквално!, българщината, а кметът разправяше, че няма да позволи някой „да нарушава мира на моите съграждани“. Иначе на тях, по думите му, не липсвала хуманност, нищо че един се беше заканил да ги покръсти „в гьола, надолу с главите“. Така я пазеха тази българщина, така трепереха над нея, че семейство Джабер два месеца стоя без лични документи, понеже елинпелинчани се страхували след тях да не дойдат „млади и здрави мъже, които са държали оръжие и знаят какво е смърт.“

Е, ето им смърт, при това на конвейер!

Тихо обаче, без да им се нарушава мирът. Мила родна картинка, както би я описал онзи, чието име носи градчето, понеже в нея се оглеждат всичката простотия и цялата лошотия на погражданения селяк. Същият този е бил абсолютно наясно какво се причинява на старците в ошмуления бивш мотел – в това не бива да има съмнение, защото селището е малко и нищо не може да остане скрито-покрито. Но си е траел, разбира се, а най-вероятно дори го е хващало яд, че и той не се е сетил да спретне някоя далавера по схемата „имот срещу човешки живот“. Да бяха католически свещеници – да им драсне клечката на хосписа и да ги изгони с ритници, а то нашенски тарикати, чистокръвни българи и православни християни, та направо да им завидиш, че така са си опекли работата с беззащитните старци…

Тъжната ирония е, че докато тези нещастници са били умъртвявани зад стените на дома, кметът на Елин Пелин забранил празнуването на Хелоуин, вместо да го обяви за празник на града. И този неуместен, признавам, сарказъм даже бледнее пред обяснението му: „Ние като народ векове наред не сме се пречупвали. Сега всичко, за което са изстрадали будителите, се обезличава… Хелоуин няма място в читалищата и училищата. Ако от дете имаш слабост към чуждопоклоничество, то ще ти остане за цял живот. Всеки ден в учебните заведения в общината занятията започват с химна и физзарядка.“

Но да не си помислите, че Ивайло Симеонов е някакъв ретроград? Напротив, кметът е на 40 години и е преподавател по мениджмънт на високите технологии, иновации и предприемачество. В биографията му пише, че е дългогодишен съветник на ректора на Техническия университет, академичен наставник на клуб „Информационни и комуникационни технологии“ (спечелил първа награда на световното състезание NASA Space Apps Challenge 2015) и член на Съвета на директорите на Северноамериканско-българската търговска камара. В интервюта споделя, че в града скоро ще бъде изградено IT училище, а самият той е лидер на партия с хубавото име „Нова България“. На парламентарните избори през 2014 г. същата партия нашумя с купуването на лайкове в социалните мрежи, което се разбра от хвалбата, че само във Фейсбук е събрала 230 000 одобрения. Забележителен резултат, още повече на фона на резултата от вота, когато спечели едва 0,436%…

Впрочем името на кмета, пред което стои и научното звание доц. д-р, се прочу още в първите месеци на неговото градоначалничество:

Към момента на обявяването на изборните резултати в общината Ивайло Симеонов е управител и едноличен собственик на капитала на „Димар 88“ ЕООД, независимо че законът категорично му забранява извършването на търговска дейност. Нещо повече, той встъпва в длъжност на 13 ноември 2015 г., а прехвърля дяловете в дружеството чак на 28 декември, т.е. повече от месец след законоустановения срок. За да прикрие това нарушение, Симеонов внася в Търговския регистър документи, които най-вероятно са фалшиви, като данните за това са предоставени от прокуратурата и ДАНС на председателя на общинския съвет и на общинската избирателна комисия. Новоизбраният кмет обаче не е отстранен от длъжност, някъде потъва и собственото му обвинение, че подалият сигнала за нарушението негов бивш съветник го е изнудвал за 1 милион евро. За сметка на това излизат публикации как самият той се фука, че е масон, което му позволява да контролира прокуратурата…

Разбира се, в същото време доц.-докторът дава интервюта, в които с апломб обяснява как трябва „да премахнем двойния стандарт във всичко.“  Казва още: „Основата на всичките ни проблеми е това, че съдебната ни система не работи. Правосъдната система е несправедлива за всички. Мога да дам пример с всеки един сектор. Ако правораздавателната система работи правилно, няма да го има този двоен стандарт, от който се оплакваме.“ Цитира даже и Конфуций, който някога бил измъдрувал иносказателното: „Няма значение котката бяла ли е, черна ли е, важното е да лови мишки!“

Твърде съмнително е този човек да не е знаел за „хосписа“, но дори и да не е част от гнусната схема, най-малкото си е затварял очите. Вероятно улисан да прави „партия на всички онези, които са несъгласни със статуквото и със сегашния, днешния формат на политики във България“, е пропуснал да види какво се случва точно под носа му. Доста странно за амбициозен политик, който с гордост разказва как създал платформата „БГ вот“ – „апликация за мобилни телефони, която е уникална по рода си в цял свят, защото чрез нея всеки един българин, независимо къде живее, ще може да участва пряко в решенията на управлението на страната.“ А още повече за кмет, който сам обяснява: „Липсва ни прозрачност, която да даде възможност на експертите да си кажат мнението. Това ни липсва. Всичко се прави под масата. Всичко се прави на тъмно. Няма прозрачност. Ние създаваме една интернет карта на България, на която със всеки клик ще можеш да видиш целия наличен ресурс на всеки един, дори най-малък край на България.“

Какво ли тогава се случва в наистина затънтените краища на страната, щом при толкова дигитален градоначалник на близко до столицата й селище е развита цяла манифактура за мъчение на възрастни хора?

Въпросът е реторичен, хич не е трудно да си представим какви гадости се вършат по села и паланки. С най-слабите, с най-беззащитните, които и статут на бежанци не могат да получат в тази зверска държава. Да се чудиш на сирийците с какъв акъл са тръгнали да търсят убежище там, където няма капка уважение към старостта, състрадание към страдащия и милост за човешкото достойнство. Мила родна картинка, точно по Елин Пелин…

„Ширине, ниви, ливади. Пак ниви, пак ливади, пак поле. Сред полето бяло параклисче. Вътре скрит контрабанда тютюн. Вън кръст стърчи. На кръста кацнало невидимо ангелче, донесло божията благодат.

До параклисчето бунар. В бунара студена вода, извряла от сърцето на майката земя. Над бунара кобилица виси. Кофата от кобилицата открадната…

Вечният шоп, който ме кара с каручката, е безучастен като кобилите си, безучастен към околните красоти, както и към липсата на кофата.

— Украднали са я — каже. — Беше нова, та някой може да я е взел за употреба.

В тона на гласа му и в думите му нямаше ни възмущение, ни протест. Напротив, в тях звучеше някакво оправдание на стореното и малко завист към тоя, дето я е взел за употреба…

Ситни като врабчета дечурлига, полуголи, мръсни, немити, непрани, невчесани, се върдаляха из прахуляка. Те се разбягаха от тропота на каручката, застанаха отстрана на пътя и почнаха да хвърлят камъни по нас.

— Такъв им е обичаят по селата — обясни нане Митре. — Еднаж ми спукаха главата.

— Па нямат ли училище, учител да ги научи…

— Па и на това ли он ще ги учи. Чунким някой се е сетил. Оно си е така. Нали са деца… — оправда и това нещо нане Митре и го нареди в обикновените природни явления…“

Природно явление!

Да си обграден от красоти и светлина, а в душата ти да цари пълен мрак – такава ще да е самобитната ни човешка природа. Елин Пелин дори не ни е описал, той направо ни е фотографирал. Ето там е простотията, а зад нея лошотията – снимка на един безкраен Хелоуин. С тази разлика обаче, че отдавна няма нужда от маски, а само от телефон 112.

Мила родна картинка

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top