Студентски дебюти

Националистите са силни, но победими

Отминалите избори в Холандия и Франция ясно показаха, че въпреки силните си позиции и завидна електорална подкрепа, анти-европейските партии нямат потенциала да постигнат решителен успех. Независимо от това, нашият пример с „Oбединените патриоти“ показа, че в България такава партия успя дори да влезе в коалиция и да участва в управлението. Като балканска държава, в България съвсем нормално патриотизмът и чувството за идеализиране на нацията са силно застъпени. Може би трябва да потърсим отговор защо в България се дава път на такава партия да участва в управлението, докато в другите европейски държави това е все още немислимо. Както е видно, там тези партии не могат да стигнат директно до управленски места. Било поради анти-европейски позиции или заради отявления си популизъм, който намеква за отдалечаване от демокрация и равенство. В България нещата стоят по-различно.

След последните парламентарни избори движението на „Обединените патриоти“ намери място като коалиционен партньор в бъдещото правителство. В изказвания и действия преди изборите, те ясно демонстрираха своята националистическа идеология и успяха да си проправят път до властта. Ако сравним програмите на всички тези анти-европейски партии, които традиционните партии по принцип изолират, можем да намерим доста сходства. И френския „Национален фронт”, и холандската „Партия на свободата”, и българските „Обединени патриоти” (ВМРО, „Атака“ и НФСБ) се обединяват около няколко ключови точки и в много от случаите са радикални и стоят срещу основни човешки права. И трите партии имаха изключително крайни предложения по отношение на имигрантите и приемането на бежанци. Заговори се дори за затваряне на границите, което предвид договорните ни отношение е невъзможно. Прави впечатление, че и българските „патриоти“ и френския „Национален фронт“ залагат на национално ориентираната икономика. В предизборните им програми се говореше за протекционизъм на националното производство, за подобряване на БВП и дори патриотично ориентиран икономически сектор.

Ако погледнем хронологически обаче, парламентарните избори в Холандия бяха на практика сблъсък между популизма и проевропейските настроения. Можем да кажем, че те бяха първия тест за възхода на популизма в Европа. „Партията на свободата“ на Герт Вилдерс имаше сериозни подръжници и социолозите предвиждаха доста добри постижения за нея. Въпреки това партията на Вилдерс загуби на финалната права от дясно-либералната партия на Рюте. Основните идеи, които крайнодесните представиха, бяха Холандия да излезе от еврозоната, което дори по думите на Вилдерс щеше да е доста скъпо и рисковано. Страната е един от най-големите износители в Европейския съюз след  Германия и изоставянето на еврото или напускането на съюза биха довели до сериозни сътресения в нея и цяла Европа. Известен със своите радикални идеи и расистки изказвания и настроения, Вилдерс се обяви тотално срещу исляма и мюсюлманското население в Холандия. Заговори се за затваряне на границите, за отказ от убежище на бежанци, затваряне на джамиите и мюсюлманските училища. Според него, Холандия трябва пак да стане „господар в собствения си дом” и да се обяви против насилието и имигрантския терор. Както сами може да забележим, партията и програмата му за изборите се обявявиха срещу една цяла религия, което само по себе си носи сериозна опасност за цялостта на много държави, тъй като мюсюлмани живеят на доста места и са изградили вече една рутина на живот и отношения, които подобни националистически възгледи застрашават. Като член на Европейския съюз, Холандия е длъжна да се придържа към основните евроатлантически ценности, сред които е и толерантността и такива промени ясно показват намерението на партията на изведе Холандия по нов път от този на Европа. Избирателите все пак отхвърлиха тази политическа възможност.

Темата с тероризма и радикалния ислям е изключително актуална и политиците умело се възползват от това. Все повече се говори за затваряне на граници, за спиране на глобализацията и затваряне на държавите в собствените им орбити на развитие. На президентските избори във Франция също чухме подобни намерения. Най-ярък пример за крайнодясна партия в Европа е френският „Национален фронт“, чийто лидер, Марин Льо Пен, стигна до балотаж на отминалите скоро избори. Въпреки че с пълна сила се хвърли в битката и я води до край, французите предпочетоха проевропейски настроения кандидат – Еманюел Макрон. Едно от основните намерения на Марин Льо Пен, ако стане президент, беше да изкара Франция от Европейския съюз и от еврозоната, което прочетохме и в програмата на холандските националисти. Само по себе си това е достатъчно опасно не само за цялостта на съюза, но и за останалата част от Европа, защото Франция е една от ключовите държави в ЕС и дори държи част от неговия ядрен арсенал. Прави впечатление, че и тук сякаш програмата се концентрира само върху французите, върху подобряването на техните условия за живот и отделянето им от останалите малцинствени групи във Франция. Льо Пен се обяви за защита на правата на всички французи, намаляване на възрастта за пенсиониране, както и покачване на социалните помощи и достъп до безплатно образование. Такива неща обаче не са предвидени за чужденците. Имаше предложение дори техния доход да се облага с по-висок данък. Според Марин льо Пен, точно социалните придобивки привличат имигрантите в Европа и именно заради това процесът на глобализация трябва да бъде спрян. Идеята й, че Франция в съюз със САЩ и Русия може да се противопостави много по-сериозно на тероризма и надвисналата заплаха подкрепя мнението й, че Европейския съюз е „нож в сърцето на националния суверенитет на европейските държави”. Според нея, водената от нея партия и програмата, с която излязоха на президентските избори, имаха пълното основание да заложат на тези идеи, водени от патриотичните си нагласи и обоснования си протекционизъм. Но и тя в крайна сметка не успя.

Видно е, че въпреки добрите резултати на изборите, крайно националните партии не успяват да достигнат до първото място и да поемат властта. Причините може би се крият в това, че програмата и на двете, които разгледахме поставят държавите им в бъдеще на изолация, която би довела до отрицателни последици не само от политическа, но и икономическа гледна точка. Като едни от първите държави-основателки на Европейския съюз, Франция и Холандия едва ли лесно ще намерят път извън него и ще постигнат същите високи нива на икономически растеж, както до момента. Прави впечатление, че хора с по-висок образователен ценз рядко могат да повярват на подобни популистки обещания и може би и там се крие причината за провала им. Липсата на сигурност какво следва ако излязат от еврозоната и се изолират от случващото се около тях съвсем нормално не печели доверие. Две държави, които са в центъра на съюза, трудно биха заложили на самостоятелно развитие извън него.

България също премина през „филмът” избори. При нас борбата по избори винаги е жестока и средствата, които се използват достигат невиждани форми. На българската политическа сцена също имаше политически актьор, чиито идеи и нагласи могат да ни отведат към аналогия с холандската „Партия на свободата“ и френския „Национален фронт“. Обединението между ВМРО, НФСБ и Атака роди „Обединените патриоти“, които не само успяха да постигнат завиден резултат на изборите, но и си спечелиха място в управляващата коалиция. Програмата, с която излязоха на изборите, може да се определи като доста популистка. Имаше и сходства със разгледаните по-горе програми, част от предложенията бяха забравени и отпаднаха в преговорите за бъдещо правителство. Заставайки зад паравана на патриотичните си настроения, в програмата си те не се поколебаха да изложат обещания, свързани с най-основните проблеми на българите – бедност, безработици, престъпност. Макар че при другите две партии, които разгледахме, липсваха категорично икономически решения, то „патриотите“ имаха доста конкретни идеи – стимулиране на дребния бизнес, протекция на селското стопанство, данъчни облекчения за малките и средни предприятия, по-сериозна функция на държавата като регулатор, повишаване на минималната пенсия и минималната заплата, както и освобождаване на минималните доходи от данъци. Това са основно проблеми, които в България са крайно наболели и разрешаването им звучи доста примамливо за избирателите. И при тях станахме свидетели на явно нетолерантно отношение, което се изяви дори във физическа саморазправа. Сами се обявиха, че според тях решенията за външната политика на страната ни трябва да се взимат само в полза на националния интерес, а не да се диктуват от различни политически силни държави.

„Патриотите“ наблегнаха основно на отстраняването на Турция от българския политически живот. Според тях, ДПС трябва да се забрани изцяло като антисистемна партия, да се даде право на глас само на граждани, завършили поне средно образование и владеещи български език. За тях българските изселници в Турция нямат основание да гласуват за Парламент в България и сблъсъците по границата преди изборите го доказаха. Настроени са негативно и спрямо ромските малцинства в България. Основните причини, които изтъкват са, че престъпленията се извършват предимно от роми и държавата ни се нуждае от сериозна политика за намаляване на престъпността, на ранните бракове и раждаемостта от малолетни, на образованието. Според тях, християнството трябва да стане основна религия в България, а останалите да бъдат забранени. Главен акцент се слага и върху сигурността на държавата. Като идеи в програмата им залегнаха връщане на наборната военна служба, извеждането на българските войски от чужди територии, както и забраната за поставяне на чуждестранни бази в България. Държавата ни спешно се нуждае от силна собствена армия, а не да разчита на чуждите военни сили на НАТО и Европейския съюз да й помогнат. Въпреки радикалните си идеи, очевидно от ГЕРБ намериха път и видяха сигурен съюзник в тях. При изготвянето на програмата на бъдещото правителство, „патриотите“ се отказаха от някои свои обещания като по-високи пенсии, направиха компромис и с това България да продължи да се придържа към проевропейския си път на развитие и да се наблегне на бъдещото й председателство на ЕС, както и присъединяването й към еврозоната. Участието им във властта по някакъв начин нормализира идеите им и тези крайно примамливи предложения бяха доста смекчени и бързо забравени.

Въпреки това успехът за нашите „Обедини патриоти“ е не може да бъде оспорен. Приликите им с останалите националистически партии в Европа са видими, но у нас те намериха път към бъдещото правителство, макар и с важно отстъпване от първоначалните си позиции. Програмите като цяло и на трите партии представляваха път на една доста затворена политика, в която не се търсеше сътрудничество по важните въпроси и която отделяше страните, както от евроатлантически, така и общочовешки ценности. Националното се издигна в култ, а патриотизмът се използва като средство за привличане на избирателите като техният страх и несигурност ги правят по-податливи на подобни убеждения. Тези позиции получават сериозна изборна подкрепа из цяла Европа, но националистите са все още победими.

………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Националистите са силни, но победими

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top