Коментари

Ние, сапунените мехури

„Ние, производителите на саздърма и бахур, няма да оставиме културата и… бахура! Ние обичаме и културата, и бахура! И операта обичаме, и бахура! И театъра, и оперетата обичаме! И бахура!“

Гол до кръста, Къци Лафазанов е досущ като първообраза на човешко същество от епохата на палеолита. Епизодът е от „Улицата“ на режисьора Теди Москов и е сниман в годините, когато културата на бахура все още е някак свенлива. Или поне пробивите й в публичното пространство не са така масирани, че да разбишкат имунната система на българския организъм. Нахлуването ѝ изглежда стихийно, но не и планирано. Във всеки случай едва ли някой от зрителите на „Улицата“ по онова време предполага, че един ден „производителите на саздърма и бахур“ ще наложат вкуса си и дори ще го превърнат в запазена марка на българската култура.

Към днешна дата обаче героят на Къци е вече във вихъра си, което силно улеснява отговорите на следните задачи:

Въпрос: Ако разполагате с екран и огромно пространство в НДК за неговото поставяне, къде ще изберете да го закачите?

Отговор: Естествено, точно пред стенописа на художника Йоан Левиев! А като се вдигне шум, че това е безобразие, граничещо с абсолютно малоумие, просто ще обясним, че екранът не бил закован с дюбели и виси там временно.

Въпрос: Ако водещи културни институции и имена ви предложат проекти за представянето на страната по време на нейното европредседателство, дали ще ги одобрите?

Отговор: Не, разбира се, защото ще предпочетем сценично шоу със сапунени мехури за 5 хиляди лв. и „Жив килим от български рози под звуците на Балканите“ за още 38 700 лева! А като ни възразят, че това са пълни идиотщини, просто ще отвърнем, че проблемът на водещите имена и институции е отсъствието на „иновативност, надграждане или нови културни практики, а използване вече утвърдени такива“.

Въпрос: Ако някой е инотивен, смислен и толкова ярък, че няма как да не се вдигне скандал след отхвърлянето му, вие все пак ще му дадете ли шанс?

Отговор: Много ясно, че няма, понеже ще намерим начин как да отпадне още на първоначалния етап! А като някой ни се озъби, че дори не сме го допуснали до конкурса, ще изтъкнем чисто технически и административни критерии от рода на липсата на автобиография или печат „вярно с оригинала“…

Впрочем вкусът ни към културни демонстрации от този порядък си пролича още преди влизането ни в ЕС, когато за целта бяха похарчени 3 млн. лв. Само конкурсът за чуждестранни и местни кулинарни изделия „Авренски пай – английски тиквеник” по случай приемането ни глътна 5460 лева, а срещу 1347.84 лв. във Варна беше организиран конкурс за анекдоти и карикатури „Да влезем с хумор в Европа”. За сметка на това в община Главиница похарчиха 2000 лв. по проекта „С веселие и песни в Обединена Европа”, а в Габрово си направиха светлинно шоу за 20 800 лв. За да не остане по-назад, областната администрация в Хасково постави декоративно осветление в цветовете на ЕС върху сградата си за още 2500 лв. И т.н., и т.н.

Сега обаче тези глупости изглеждат направо невинно на фона на проекти за европредседателството, струващи по над 50 000 лева. Вярно, някои може и да са наистина изумителни, но щом „Столът като символ – влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България“ е сред одобрените 53 предложения и е получил 20 хил. лв., представяте ли си с какви причудливости се е кандидатствало, за да „вземем там едни пари“?

Колкото и обичайни съмнения да има в избора на комисията към Национален фонд „Култура“, самият факт, че са постъпили 485 проекта, е показателен колко българи са се захванали да обичат културата. И не само отделни лица, ами цели творчески колективи, в резултат на което получаваме килим от рози и провесен пред стенописа екран. Да го хване яд човек, както написа един приятел във Фейсбук, че не е кандидатствал нито като дизайнер по реновирането на Двореца на културата, нито с проект пред НФК да закичи с плазма Мадарския конник…

Понеже почти никой у нас не си е на мястото, а гледа да спечели пари по лесния начин, най-често се захваща с дейности, от които нищо не разбира. Но най-неприятното е, че вече и не става дума за обикновена халтура, колкото за неспособност да направим нещо „като хората“, дори за агресивен поход срещу вкуса. Явно толкова си можем ние, сапунените мехури на ЕС. И съвсем не е нужно да посрещнем гостите за европредседателството си голи до кръста – неспасяемата ни нелепост веднага бие на очи. Тя просто няма как да се скрие.

Ние, сапунените мехури

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top