%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d0%bf%d0%b0
Статии

Операция „Демонтаж”

На „Титаник” е имало всякакви пътници. Корабът вече потъвал, някои се сбогували с финес с живота, танцувайки под звуците на оркестъра, но други продължавали да се чудят дали да не изхвърлят в буйното море копринената кърпичка, подарени им от омразната леля.

На тези фокусирани в лелята пътници приличат депутатите, които двайсет и седем години след 10 ноември, шестнайсет години след приемане на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен и в навечерието на поредните предсрочни избори гласуваха законови поправки, според които общинските институции трябва да премахнат от своята територия надписи, паметници, символи и лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала.

Артефактите на социализма са болезнен спомен и дразнеща сетивата грандомания за мнозина. Истината обаче е, че на фона на проваления си живот, повечето българи вече не ги забелязват. А все повече от младите хора смятат, че на тях трябва да се гледа прагматично – могат например, да бъдат превърнати в туристическа атракция, при добра реклама и малко инвестиции. Годините на комунизма, с идеологията и естетиката си, стават все по-любопитни за западните туристи и новите поколения, които не знаят какво точно е било това. Разпалват фантазиите почти колкото „Игрите на глада”.

Приятел, който преподава физика в един американски университет, разказва интересен случай. Водел и вечерен курс, в който основно се записвали активно спортуващи студенти. Можете да си представите с какъв интерес изучавали законите на физиката. Повечето дремели, с вдигнати на чиновете крака, останалите нещо чатели по мобилните телефони. Най-дразнещи били тези, които, за да се разсънят, говорели помежду си. Всички опити на професора да фокусира вниманието им били безуспешни. Докато една вечер с тих глас им съобщил: „Какво си мислите, че правите? Няма да ме уплашите. Преживял съм комунизма, ще преживея и това.” Изведнъж студентите, будни и спящи, отворили широко очи. За първи път го погледнали така, сякаш го виждат. И започнали да си водят записки по лекцията от дебрите на физиката.

Архитекти споделят, че през последните години на много международни форуми има щандове с книги със снимки на соц-паметници, колегите им ги купували и коментирали въодушевено. Имала съм срещи с различни доброволци у нас по програма „Еразъм”. Едно от първите неща, което искат да видят в София, е Паметникът на съветската армия. Харесва им, че там тийнейджърите карат скейтове и влюбени двойки се прегръщат под фигурите. И да, знаят, че това  е паметник на окупатори, но са любопитни към всичко, създадено по времето на комунизма. Обичат да купуват сувенири от пазара за антики срещу столичната църква „Света София”, където най-продавани са вещите със символиката на соца – медали, ордени, шапки със знака „Сърп и чук” , табели „Образцов дом” и пр.

Кулинарният туризъм в соц-миналото също набира скорост. Книгата „Соц-гурме” на Албена Шкодрова –  изследване за храната, кулинарната култура и заведенията по времето на социализма, претърпя няколко издания, предстои премиера и на английски език. След дни ще излезе и друга подобна книга на журналистката Мариана Първанова: за бохемските заведения на соца. През последните години у нас се нароиха ресторанти, в чийто име и интериор присъстват символите на комунизма: бюстове на Ленин и Тодор Живков на витрините, обзавеждане в стилистиката на социализма, меню, напомнящо за кухнята от 70-те и 80-те години на миналия век. От таваните висят на шнурове стъклени крушки, масите са с мушами с червена петолъчка в средата, на кафявите секции са разположени като в музей вещи от социализма. Тези заведения се радват на огромен успех.

Според новите промени, собствениците им ще бъдат санкционирани: законът предвижда 200 лв. глоба за физически лица и 2000 – за юридически, ако експонират символите на комунизма. (В предварителното предложение на вносителите на поправките наказанието за подобно провинение бе по-драстично – до 3 години затвор и глоба от 3000 до 5000 лв.) Скулптурите, паметниците, картините и фотосите, които пресъздават образи, персонажи или събития от историята на БКП или от периода от 1944 до 1989 г. трябва вече да бъдат предоставяни на Музея на социалистическото изкуство. Или на всеки експонат да се постави надпис, че въпросният бюст или портрет е символ на обявения за престъпен комунистически режим.

Гласуваните поправки са пълни с недомислици и са поредното доказателство за половинчатата работа на законодателите. Да оставим настрана логиката, че забраненото винаги провокира повишен интерес. Първият по-важен въпрос е: кой и как ще събира глобите. Навремето Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен беше приет без заключителните си разпоредби, а сегашните промени се нуждаят от поясняващи наредби.

Ще се отвори доста работа за чиновниците. Трябва да се изготви наредба за приложение на закона – да се направи списък на въпросните символи, за които ще се налагат глоби, както и конкретен ценоразпис за санкциите. Но тъй като месеци наред няма да имаме действащо правителство и институции, изготвянето на тези наредби ще се отлага до безкрайност. Ще трябва да се обяви и обществена поръчка за фирми, които да изработват табелите, указващи, че недемонтираните паметници възхваляват престъпен. Като преди това трябва да има конкурс за дизайн на табелите. Пак поради липсата на политическа стабилност, конкурсите и поръчките ще чакат по-конюнктурно ясни времена.

Така могат да минат още 16 години.

Другият голям проблем е къде ще се съхранят демонтираните паметници. Разхищение и дори престъпление с историческата памет ще е да се претопят всички статуи от „червеното” време, за които се вземе решение, че няма как да минат метъра с указателни табели. Подземията на Партийния дом са пренаселени от бюстове на Ленин, портрети на Живков и семейството му. Музеят на социалистическото изкуство, открит в столицата преди 5 години, няма как да побере всички осиротели паметници. И сега е претъпкан с фигури от миналото, които, впрочем, се радват на засилващ се посетителски интерес.

Демонтажно-указателните операции във всички случаи ще струват скъпо. Вече имаме опит с взривяването на Мавзолея на Димитров в столицата – бяха инвестирани не малко народни средства, само за да се освободи място за поредния столичен паркинг. Прагматичният подход към соц-символите не бива да се отрича и заклеймява като непременно лош. Преди две години една току-що дипломирала се наша архитектка, Дора Иванова, се противопостави на унищожаването на знаците на комунизма и поде инициатива за консервирането на „летящата чиния” на връх Бузлуджа – Дом-паметника на БКП. Идеята й е този символ да се превърне в туристическа атракция, като не само се самоиздържа, но и генерира средства за държавата. Друга млада българка – студентката Ина Каназирева неотдавна спечели номинация от Кралския институт на британските архитекти за проекта й „Библиотека на бъдещето”, който е събирателна реплика на чинията на Бузлуджа и Националния дворец на културата.

Преди дни разбрахме, че НДК – най-мащабният артефакт на соца, пак ще погълне няколко милиона лева за реконструкция, която кабинетът на Борисов мотивира с предстоящото председателство на България на Съвета на Евросъюза през 2018 г. Това също е пример за прагматичен подход към знаците на миналото. Друг е въпросът, че ще е изключително интересно да поемем председателството в режим на демонтаж на соц-паметници, без ясна концепция какво да се прави както с тях, така и с освободените пространства.

Операция „Демонтаж”

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top