Статии

Островиада

„О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои,

тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,

пир за грабливите птици. Тъй волята Зевсова стана,

след като в свада жестока се скараха и се разделиха

мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.

Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?“

Песен първа от „Илиада“ на Омир

 

В нашия случай безсмъртните нямат вина, ако не броим, разбира се, един отговор на Бойко Борисов от есента на 2008 г. Когато от списание Мах го попитаха дали го е страх от смъртта, все още бъдещият премиер на България отвърна: „Надявам се в последния момент нещо да направя. Така си мисля.” А щом човек смята, че може да измами даже Онази с косата, значи или действително се има за безсмъртен, или допуска, че тя няма да дойде според естествените природни закони. (Чукам на дърво да не чуе Сретен Йосич, извинете!, дяволът…)

Така или иначе, Борисов все още е от плът и кръв, а съдейки по последното му футболно постижение, когато отборът му „Витоша Бистрица“ би с 6:3 „Нефтохимик Бургас“ в сблъсъка за титлата в първенството при ветераните, дори може да се каже, че е в отлична физическа форма. Нещо повече, в това се увериха и понеслите го на ръце фенове и фенки, като за всеки случай  и едните, и другите здравата го опипаха. И понеже, бидейки тъкмо човек, и на него не му е чуждо нищо човешко, Борисов грееше от щастие, макар че хеттрикът му беше малко нещо нагласен.

Близо месец радостта от извоюваната с измама победа поддържаше премиера в приповдигнато настроение, което не бе помрачено нито от факта, че му се наложи да се яви на парламентарен контрол, където хич не обича да ходи, нито от вота на недоверие. По едно време даже изглеждаше, че нищо вече не е в състояние да го ядоса, най-малкото пък Корнелия Нинова с въпроса си за мигрантите, докато изведнъж една новина предизвика гнева му, достоен за перото на Омир. Ама наистина гибелен гняв, досущ като онзи на богоравния Ахил Пелеев, все едно са го простреляли директно в сърцето! По-лошото: все едно не са му позволили да се чупи от европейска среща, за да гледа мач от Световното…

Впрочем изказването му, което ще цитирам по-долу, е добро начало за епическа поема, стига да приемем, че е кажи-речи издържано в Омировия хекзаметър. Тъй като в този стихотворен размер първите пет стъпки са дактили (три срички, като първата е дълга), а последната е хорей или спондей (две срички – дълга и къса; две дълги срички), това се забелязва с просто око:

„Гръмнали гръцките медии, че съм купил остров в Гърция!

Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници!

Сто души да повярват на това… Има в гръцка преса,

а ни остров, ни гявол… лъжа! Лъжа след лъжа!

Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“

Естествено, има още какво да се желае по отношение на размера, но да не бъдем придирчиви – изказването все пак беше спонтанно. Бойко Борисов избухна пред журналистите с този яростен монолог след оперативната среща в Брюксел по въпросите за миграцията и по нищо не личи да го е обмислял продължително. Вярно, публикацията, че си е купил гръцкия остров Фидониси, който се намира срещу Кавала, излезе цяла седмица по-рано в анонимен и съмнителен сайт, но точно по тази причина никой не й обърна внимание. Едва след като премиерът се разгневи, това изведнъж стана едва ли не водеща новина и предизвика лавина от коментари, а свалянето на предаването „Часът на Милен Цветков“ на тема „Какво накара премиера Борисов да се възмути от фалшивата новина, че е станал собственик на гръцки остров“ вече добави към изкуствения скандал и съвсем истински – за вилнеещата цензура. Но най-нелепото е, че сериозни медии моментално припомниха друга, значително по-достоверна информация: в не особено далечната 2016 г. руският сайт „Московский монитор” написа, че Борисов е получил подкуп от 50 млн. долара, за да не се намесва държавата, която има акции, в сделката с БТК. Новината беше препечатана от десетки руски издания, самият „Московский монитор” не е анонимен сайт, само че нашият Ахил Пелеев предпочете да си замълчи…

За какво ли му трябваше тогава да насочва вниманието към новина, която от самото начало се знаеше, че е абсолютно фалшива?

Едното обяснение е, че искрено се е засегнал точно защото му приписват Фидониси – необитаем остров, който има едно нищо и никакво пристанище, както и 3-4 малки плажа с плитки води. И, Боже Господи, струва едва 3 млн. евро, което изглежда направо обидно. В същото време обаче в сайта на Private Islands Inc., водеща световна компания в подобни покупко-продажби, в момента са обявени за продажба 13 гръцки острова, кой от кой по-прекрасен. Патроклос например е съвсем близо до Атина, а най-красивият – Дулихио, се предлага за малко над 44 млн. долара. Той се намира в Йонийско море и е с площ от 5400 дка. Рекламиран е, че има четири хиляди маслинени дървета и е с уникален червен цвят на почвата и големите скали. Скъп е, да, но пък за приличните 15 млн. евро човек може да си купи остров Свети Тома, до който се стига с ферибот от Коринт за около 20 минути. Неотдавна американският актьор Джони Деп се договори да придобие остров Стронгили в Егейско море поне за 4,2 милиона евро, нищо че и той е необитавано късче земя насред вълните с площ от жалките 0,2 квадратни километра.

С две думи, Борисов е силно засегнат, задето са го набедили, че си е купил евтин остров, когато той е в състояние да си напазарува много по-скъп. А освен това защо ще купува такъв в съседна Гърция, при положение че Jewel Caye, остров в разкошния Белиз, върви в комплект с две къщи и с кей, върху който има трапезария и бар? Островът Pumpkin Key (колко му отива и името, нали?!) пък е оценен на 110 млн. долара, а се намира едва на 10 минути с хеликоптер от South Beach, California. И отгоре на всичко разполага с къща с 3 спални, тенис кортове и пътечки за разходка!

И все пак, възможно е да има и друго обяснение, изхождайки, да речем, от следния спомен:

През юни 2013 г. Волен Сидеров, по онова време „златен пръст“ на тогавашното парламентарно мнозинство, обяви, че със самолети на правителствения авиоотряд „са изнасяни огромни количества пари в кеш – въпросните потоци от пари, и са внасяни по банкови сметки в Ливан“. Това, каза още лидерът на „Атака“, „са го правили Цветанов и Борисов лично и чрез техни подставени лица – Пашата, Каратиста и други“. Борисов заведе дело срещу Сидеров в Софийски градски съд, който през януари 2015 г. постанови атакистът да му плати 50 000 лева. Но ищецът заведе и второ – за изказването му, че е „покровителствал и пряко се е облагодетелствал от канали за проститутки и наркотрафик и контрабанда“ и че в резултат на тези дейности е получил „поток от черни пари, които престъпната дейност осигурява.“ За всяко едно от тези четири твърдения Борисов поиска по 50 хил. лв., или общо 200 хил. лв.

За да не ви занимавам с подробности, ето какво се случи накратко: Спорът стигна до Софийския апелативен съд, където двете дела бяха обединени в едно. Първоначално присъдените на Борисов 205 хил. лв. бяха намалени на 70 хил. лв., като той трябваше да плати разноски от 14 963 лв., а Сидеров – 1850 лв. И двамата обаче обжалваха пред Върховния касационен съд, който реши, че обезщетението е силно завишено и лидерът на „Атака“ следва да плати само 3 хил. лв. А най-големият майтап е, че на Борисов му се наложи да даде 35 хил. лв. за разноски по делото, докато Сидеров – едва 900 лв.

Като теглим чертата, премиерът е не само на минус с 32 хиляди лева, ами сега Сидеров му е и коалиционен партньор. Тотал щета, както се казва, да не смее горкият да завежда други дела. И това е най-малкото, понеже коалиционният партньор явно поназнайва нещо, може и да го притиска, даже лекинко да му извива ръцете, от което се напрапва печалният извод, че на Борисов вече му се налага и да дели. Колкото и да е мечтал за остров, мечтата му се изплъзва като мираж под носа, остава единствено приказното видение, което му се явява насън с белите си плажни ивици, яхтите, потните коктейли на бара. Да умре от яд човек, да се пръсне на съставните си клетки от гняв, че мечтата му не става реалност, а точно тогава някакви анонимници го удрят право в слънчевия сплит, нещастни, долни лъжци жълти! А, и жалки. Че и мръсни…

Някои обаче подозират, че на Борисов му трябваше някоя фалшива новина, за да отклони вниманието от по-голям, по-важен и най-вече истински скандал, което звучи напълно логично. Както пише Ноам Чомски в книгата си „Тихо оръжие за тихи войни“, в която се занимава тъкмо с техниките за манипулация, това се нарича „Разсейване“. „Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение, гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.“

От обстоятелството, че глупостите, които се тиражират, са изпращани тъкмо от управляващия страната политически и икономически кръг, пък можем да стигнем даже до заключението, че Борисов… сам си е пуснал фалшивата новина. Във всеки случай това скоро предстои да се забележи, защото истината, по собствените му думи, „рано или късно излиза“. Но дано все пак да е рано, понеже истината за Гинка нещо доста се протака, захлупена от десетки все закъсняващи истини по важните за хората въпроси. И то такива, които по стара традиция ще се решат в техен ущърб, така че или да станат „плячка на стръвните псета“, или да направят „пир за грабливите птици“…

Ех, Омире, Омире, твоята „Илиада“ е с 15 703 хекзаметри, но поне има край!

Островиада

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top