%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%be1
Статии

Политическото блоково бъдеще

Отиваме към политическа система, в която партийните блокове ще имат по-голяма роля. Различни динамики водят в тази посока, някои по-структурни (например, свиването на ГЕРБ до средно-голяма партия), други по-ситуативни (провалът на АБВ да измести „столетницата). Запазването на сегашната избирателна система (дори с модификации като задължителна преференция без праг или смесена система) и едновременната фрагментация и свиване на позициите на водещите партии създават допълнителни стимули за по-трайно и устойчиво коалиране на блоков принцип. Вече съществува и относително успешния пример на патриотичния блок, макар сериозните изпитания пред него да предстоят. Ще нарастват и обществените очаквания за относително стабилни и предвидими управления без непрестанни предсрочни избори, които така или иначе не раждат стабилни и смислени правителства. Разбира се, тези тенденции не водят автоматично до подобна промяна, а и партиите трябва да извървят своя мисловен и поведенчески път към нея.

Отделно от това и досега сме били свидетели на относително предвидими и реално случили се групирания. Тандемът БСП – ДПС има такива повърхностни характеристики, както и отношенията ГЕРБ – Реформаторски блок от последните години. Повечето хора имат известни интуиции кои коалиции са очаквани и възможни, макар в годините след делението БСП – СДС прагът на невъзможност да пада. Движението към блокова политика отива обаче отвъд това състояние и предполага по-висока степен на координация на политики, взаимна подкрепа на кандидати, по-формализирани ангажименти за коалиции и общо управление, постепенна промяна на нагласата за самодостатъчност на „центриращите“ партии и други. Подобна промяна няма да е нито бърза, нито еднозначна, но съществуват все повече условия за нея.

Влизането на ГЕРБ в подобна политическа логика няма да е лесен процес. Историята на партията e доминирана от хегемонната й позиция още от нейното възникване. От тяхна гледна точка, дългата поредица от изборни победи бе логична и наглед необратима, генерираща съответното количество арогантност и снизходителност спрямо останалите партии. Видяна така, БСП изглеждаше без обратен път към властта, особено след крушението Пеевски – Орешарски и със загубата на сериозна електорална социална периферия. Реформаторският блок бе ограничен до познатите от доста време граници като влияние и географско присъствие, удобен партньор без реалистични шансове за растеж. Бойко Борисов разчете нарастващата партийна фрагментация като поставяща него и партията му в достатъчно доминираща позиция, от която да бъдат управлявани останалите, цар с пешки около себе си. Тази нагласа се материализира в неговото второ премиерство, което бе толкова „консенсусно“ и преразпределящо във всички посоки, че накара мнозина да причислят почти всички парламентарни групи към „широката“, по-невидима ресурсна коалиция. Интересно е в каква степен Борисов все още разбира себе си като доминираща фигура, около която единствено се случват значимите събития и която позволява голяма вариативност на формати, на гласни и негласни договорки, сложна политическа геометрия на „раздавай и владей“.

Извън съмнение е, че и ГЕРБ като всички политически партии ще направи опит да използва институционални възможности и промени в правилата на „политическата игра“, за да овладее скоростта на загубата на влияние и максимално запазване на описаната „центрираща“ позиция. Две неща от президентския вот обаче ще направи това доста трудно и рисково. На първо място, в рамките на отминалата кампания срив имаше и в самото ниво на подкрепа за партията, а не просто за нейния кандидат. Сега въпросът е в каква степен това е невъзстановяема загуба. Напълно възможно е случилото се да е „отключващо събитие“, даващо форма на имплодирала подкрепа. Ако това е така, всъщност ГЕРБ в момента търси нова точка на стабилност, но със сигурност е на път да се превърне в средно-голяма партия. На второ място, президентските избори бяха нагледно осъществяване на широката анти-ГЕРБ електорална коалиция в действие. Най-разноцветни, с най-различни мотивации, някои с отколешни недоволства, други по-скоро водени от тактически съображения. В това изборно огледало видяхме най-реалистичния дотук сценарий за детронирането на Борисов. Вярно е, че всичко това трудно може да се възпроизведе в пълнота на парламентарни избори, но поне ясно подсказва необходимостта от политически действия на изграждане на сериозни отношения с партньор, изпълняващ сдържащи функции спрямо такъв сценарий, а не просто допълващ математически мнозинства.

Около БСП също има немалко тенденции, които сочат в подобна посока. Под ръководството на Корнелия Нинова партията изглежда доста по-различно от времето на Михаил Миков. И не толкова заради генерационното обновяване, което е видимо, колкото поради промяната на цялостната реторика и присъствие на партията. Нинова със сигурност ще има поне едно „завъртане“ на отваряне на социалистите към близки партии и организации. Тя ще влезе в него от позиция на силата, защото наложи и успя с кандидатурата на Румен Радев, макар скептиците да бяха премного. Новият председател успя да надвие и майсторите на апаратните игрички от групата на Георги Първанов и не просто удари тяхното грандоманско самочувствие, но и поставя под съмнение парламентарното им присъствие. Истерията около мигрантската криза очевидно надхвърля приемливото и надали ще изкуши аудиторията, в която се цели, но поне столетницата дава признаци на политическа енергия, каквото напълно отсъстваше по време на несъстоятелния Миков. Коалициите с ДПС продължават да бъдат все така токсични, а и математически остават трудни. Непреодолимата политическа лакомия на етно-корпорацията пък отдавна изисква от „столетницата“ създаване на по-широк формат и възможни партньори за управление. Така постепенно и при БСП възникват стимули за блоково поведение, макар усещането за възвърната сила в момента сигурно да надделява.

Патриотичният блок може да се окаже прототип на такава система. Създаването на работещия модел „три в едно“ може да е тактическо постижение, а и разделенията между тримата лидери имат достатъчно дълга история. Продължават да висят съмнения за външна намеса в интегрирането им в относително единно формирование. Блокът обаче има потенциала да се превърне в новото ДПС. Различни процеси „наливат в тяхната мелница“ като някои ще го правят в по-дългосрочен план, например мигрантския и бежански натиск. Общата динамика на връщане към националните идентичности също може да им бъде от политическа полза, както и пълзящото, неоснователно, мърморене към транснационални организации като ЕС. Промяната на позициите на България и превръщането й в „първа линия на досег“ с толкова много рискове и заплахи със сигурност ще осигурява повече чуваемост за техните тези. Чисто позиционно, те наистина могат да поддържат равна дистанция от двете средно големи партии и да си търгуват позициите в зависимост от степента на тяхната отстъпчивост. Целият този набор от характеристики със сигурност е в полза на запазването на този политически блок.

Развитието на блокове ще бъде стимулирано и от продължаващата необходимост от външна легитимация, от която българските партии все още имат потребност. За ГЕРБ тя е важна още от самото начало на партийното развитие и поставя известни параметри, които например включват сътрудничество с останалите български партии в ЕНП. Разбира се, силата на тази връзка е отслабваща, но все пак е в състояние да моделира в немалка степен тяхното поведение. По същия начин и БСП е в подобна ситуация (макар тя да е по-склонна от ГЕРБ да я „балансира“ в руска посока например) и това ще й дава предимство спрямо други леви партньори, които нямат самостоятелна европейска легитимност. В този смисъл, двете блоково-центриращи партии носят потенциал за легитимация и спрямо други субекти, които имат известни стимули за по-структурирано сътрудничество. Това важи най-вече по отношение на нови партии с несигурна или проблематична идентичност и поведение и които биха спечелили от съществуване в „обща орбита“.

Блоковото бъдеще би било в унисон с някаква политическа нормалност, но прави няколко допускания, които може и да се окажат неоснователни. Те включват отсъствието на чисто мажоритарна система, политическото оцеляване на Реформаторския блок и АБВ, достатъчен капацитет за осмисляне на променящата се среда, овладяно свиване на електоралната тежест на ГЕРБ и отсъствие на „голяма коалиция“. Ако най-новите партийни „проекти“ (ала Марешки) са пълно ГМО, това също може да се окаже пречка. Независимо от това обаче имаме натрупване на условия, които могат да генерират блокова система с известна устойчивост.

Политическото блоково бъдеще

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top