Студентски дебюти

Полското изпитание на Брюксел

Заобиколен от недоброжелатели и съмнителни съюзници, Европейският съюз е поставен пред екзистенциална криза, допълнително подсилвана от вътрешни противоречия. Докато дългогодишната опозиция на европеизацията и интеграцията, Великобритания, готви напускането си, един от уж лоялните членове на ЕС изглежда амбициран да гази демократичните му принципи – Полша, управлявана от „Право и Справедливост“ на Ярослав Качински.

След парламентарните избори през октомври 2015, „Право и Справедливост“ спечели достатъчно места, за да управлява самостоятелно – 235 (при нужни 231). Това е прецедент в модерната полска история – за първи път от колапса на комунистическия режим партия може сама да поеме управлението, без да ѝ трябват коалиционни партньори. В резултат, вече месеци наред наблюдаваме постоянни опити на правителството да подмени съществуващото положение и да наложи контрола си над всички сфери на обществения живот. За 14 месеца управление „Право и Справедливост“ смени управителите на държавните медии, отказа да назначи съдии, одобрени от предишния парламент и не пожела да се съобрази с решенията на Конституционния съд, а по-късно и с препоръките на Европейската комисия. Тези посегателства над демократичния правов ред разкриват, че истински проблематичните членове не са тези, които напускат, а тези, които отстояват мястото си в Европа, стъпвайки на недемократични и антилиберални ценности.

В последните месеци „Право и Справедливост“ извърши поредното покушение над демокрацията и либерализма като въведе забрана за абортите, ограничи достъпа на медиите до парламента и гласува бюджета на страната неформално, в отсъствието на опозицията. Първите два закона бяха отхвърлени след улични протести, същевременно започнаха да си проличават и пробойни в интегритета на самата партия. „Право и Справедливост“ загуби няколко незначителни гласувания. Това е първият случай, в който част от депутатите на управляващите не се съобразяват с партийната линия и говори за известна загуба на контрол на Качински над собствената му парламентарна група – било то в резултат от постоянния натиск от улицата или поради лични несъгласия с провежданата политика.

За да подсигури неоспоримостта на властта си, „Право и Справедливост“ прие закон, според който председателят на Конституционния съд няма да бъде избиран от членовете му, а ще бъде назначаван от президента. На 20-и декември изтече 9-годишният мандат на досегашния висш магистрат Андрей Жеплински – последната пречка пред амбициите на управляващите за още по-мащабна намеса в съдебната система. На негово място бе назначена Юлия Пжелебска от управляващата партия и промените станаха факт. Бяха приети закони, които ограничават правомощията на съда, а вместо съдиите избрани от предишния парламент бяха предложени нови, естествено, от „Право и Справедливост“.

А къде е Европа в тази криза на демократичността? Комисията отдавна  размахва пръст на Полша и управляващите, но без успех. Първоначално изход от кризата се търсеше чрез диалог. Той се оказа невъзможен след като полското правителство отхвърли всички предложения на Комисията и ѝ отправи критики, че надхвърля правомощията си и се набърква във вътрешната политика на страната. За сметка на това, управляващите потърсиха мнението на Венецианската комисия, но след като и тя се оказа критично настроена към законодателните промени, засягащи Конституционния съд, Полша просто спря да търси чужди съвети. Всичките закани, предложения и критики на наднационалните органи бяха посрещани с един и същ непукизъм и безразличие – с обичайното оправдание, че препоръките не са в интерес на полския народ.

„Право и Справедливост“ очевидно е поела по пътя към държавен и партиен контрол над всички сфери и няма намерения да се отклонява от него. В условията на растяща външна изолация и задълбочаващи се негативни икономически тенденции (непредвидено голям спад в растежа на БВП и намаляване на външните инвестиции), управляващите продължават да затягат хватката си над институциите. С последните развития, и най-вече след смяната на председателя на Конституционния съд, Европейската комисия започна да търси по-действени методи, за да повлияе на Варшава. Нейните нови предложения вече са придружени със заплахата, че ако курсът на бъде поправен ще последват съответните санкции. Възможно е Полша да бъде лишена от право на глас в Европейския съвет до отстраняването на проблемите, идентифицирани от Комисията. При условие, че се стигне до там, такова предложение най-вероятно ще бъде отхвърлено от близките ѝ съюзници – Великобритания и Унгария. Реалната заплаха за Полша ще дойде след това, когато ще е ред на страните членки да вземат позиция и евентуално да наложат свои собствени санкции. Европейските политици ще трябва да си зададат и да отговорят на въпроса – къде да теглим чертата, когато демократично избрани правителства подкопават основните на Европейския Съюз?

Последните месеци в Полша наблюдаваме постоянно нарастващо напрежение. Всеки нов законопроект минава под зоркия поглед на полското гражданско общество и то винаги е готово да покаже несъгласието си. Видяхме го както при забраната на абортите, така и при ограничаването на достъпа на медиите до парламента и недемократичното приемане на бюджета. Европейските институции трябва ясно да покажат на всички свои граждани, че не са сами в борбата си и че имат съюзник в лицето на Брюксел. Европейският съюз трябва да бъде готов да се притече на помощ и да гарантира принципите на демократичност, които изисква от всички свои страни членки (ако Полша кандидатстваше за членство в тази ситуация, тя едва ли щеше да бъде приета).

Примерът на сегашните взаимоотношения между Европейската комисия и Полша е израз на една от най-същностните и най-опасни черти на екзистенциалната криза на ЕС –  дали пътят напред ще бъде с единни ценности и правила или всяка страна ще избира към кои от тях да се придържа. За да докаже своята жизнеспособност, съюзът трябва да съумее да отстои и наложи основополагащите си принципи поне в собствените си рамки. Двойните стандарти и щраусовата политика плъзгат надолу към опасна пързалка. Конфликтът с Варшава е възможност, но и изпитание – ще успее ли Европа да защити своите граждани, да си върне тяхното доверие и да начертае нов път за своето бъдещо развитие или понятието „гражданин на ЕС“ ще остане само в учебниците по история.

……………………………..

Статиите, които се публикуват в рубриката „Студентски иновации” са по проекта на фондация „Редута.бг” и „Студентски клуб на политолога” към СУ „Св. Кл. Охридски” „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда.”   Проектът е финансиран от „Програма за подкрепа на студентските иновации” на Институт „Отворено общество”.

Полското изпитание на Брюксел

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top