Студентски дебюти

По следите на една оставка

Антон Стоянов

 

Ако не друго, новата българска история може да се похвали с много повратни точки. 13 ноември 2016 г. се очертава да бъде една от тях. Победата на Румен Радев в президентските избори разтърси естаблишмънта и предизвика третата поредна оставка на кабинет в последните няколко години. Две от тези три оставки са депозирани от правителства, водени от Бойко Борисов и излъчени от ПП ГЕРБ. Датата е повратна и в историята на самата партия по няколко причини. Това е първата изборна загуба, която ГЕРБ претърпява, но не и първия път, в който партията се отказва от властта, въпреки че е първа политическа сила.

Няма да преразказваме кампанията, но е редно да нахвърляме някои от нейните основни характеристики, за да добием обща представа за политическия климат в страната. Поява на нови популистки субекти с претенции за управление, рязко засилване на популистко-националистическа реторика, победа на идващ извън системата играч – все признаци за болен и разпадащ се политически модел и недоволни гласоподаватели. Сами по себе си тези фактори не биха могли да предизвикат тотален колапс на системата. Но ако новите политически актьори получат възможност да се възползват от набраната по време на изборите инерция, лавината ѝ може да коренно да измени политическата реалност. ПП ГЕРБ, в лицето на Бойко Борисов, можеше да попречи на тези деструктивни сили да се еманципират, но направи тъкмо обратното. Подаването на оставката на втория кабинет на Борисов отваря път към рязко задълбочаване на политическата криза.

Един кратък преглед на близкото минало, показва, че ГЕРБ е единствената партия побеждавала в три поредни парламентарни избора, но и единствената партия, чиито правителства два поредни пъти предпочитат да не завършат своите мандати. Оставките на Бойко Борисов и в двата случая не са предизвикани от отчаяние или изчерпване на управлението, напротив, те са подавани с ясна цел, по сходни причини и с еднакъв претекст. Изчерпване на народното доверие е удобното оправдание, което и в двата случая се разминава с реалността. През 2013 г. протестиращите искат точно обратното на оставка – повече активна намеса на правителството, и то най-вече в сферата на енергетиката. Министър-председателят се възползва от размириците по улиците, за да напусне властта и да не отговори на апелите. Подобен сценарий наблюдаваме и сега. Мажоритарният вот за Румен Радев може да се тълкува като недоволство от всичко, което наричаме „статукво“, но дори за предубеденото око е трудно да го интерпретира като вот на недоверие към изключително разнообразната управляваща коалиция. И отново – вместо Министерският съвет да използва градивно подадените от избирателя сигнали и да помисли за политики, които биха имали видим ефект върху икономиката, съдебната система и всички области, засягащи живота на гражданите, премиерът отново абдикира от властта. Вместо re-start, re-exit.

Очевиден е и паралелът между причините за оставките – спасение на политическия капитал чрез бягство от отговорност и некомфортни политически ситуации. През 2013 г. тълкуването на протестите като лична омраза към Борисов позволи на управляващите да се измъкнат от кризата, която може би не са могли да разрешат, без да нанесат щети на имиджа си. През 2016 г. този шанс им бе даден от загубата на Цецка Цачева на президентските избори, която отново беше изтълкувана според удобната за ГЕРБ стратегия, а не според реалното ѝ значение. Тя не беше възприета като несъгласие с президентската кандидатура на партията, а като несъгласие с управлението на кабинета. Този прочит даде зелена улица на ГЕРБ да се оттегли, съхранявайки част от своя кредит на доверие и същевременно отървавайки се от безкрайно неудобната за тях коалиция. Вместо партията да изпадне в дълбоки анализи на изборните резултати, ГЕРБ минава в настъпление. Ясно беше от самото начало, че коалиционният модел на управление не се харесва нито на Бойко Борисов, нито на партийната му структура, свикнала да поглъща цялата власт. Сблъсквайки се с неблагоприятния момент, ГЕРБ прави всичко възможно да спечели от него. Вместо defect, effect.

А сега малко за намеренията. Докато замисълът на първата оставка бе чисто и просто крачка назад – крачка напред към завръщане в управлението, то втората има много по-мащабна цел, която най-вероятно е започнала да се оформя в мисълта на висшите партийци в последните дни на кампанията. Втората оставка не само изважда ГЕРБ и Борисов от ощетяващата ги управленска конструкция, но и строи магистрала към модел, в който повторение на подобна ситуация няма място. Идващите предсрочни парламентарни избори ще позволят на всички нови политически субекти, появили се по време на президентската кампания и избори, да се еманципират и да участват в управлението на страната. Конфигурация на парламента, включваща ГЕРБ, носители на политическото послание на Слави Трифонов (в един или друг формат) и Веселин Марешки, е път към Велико Народно Събрание, което изменя Конституцията на България – било то към нова, по-революционна избирателна система (и всичките съпътстващи я промени), или президентска република. Или и двете, и още трети неща. Макар и възможна, коалиция между тези субекти не е наложителна – единственото наложително е събирането на подкрепа за свикване на Велико Народно Събрание в рамките на следващото Обикновено. И двата възможни варианта за промяна фокусират властта в ръцете на най-голямата и силна към момента партия, която според социологическите проучвания продължава да бъде ГЕРБ. Първата оставка на правителството на ГЕРБ започна политическа криза, която втората продължава и задълбочава. Със своите драматични абдикации от институционалния връх ГЕРБ и Бойко Борисов жертват стабилността на страната, за да запазят политическо бъдеще, отслабят противниците си и увеличат максимално шансовете си в следващите избори. Спектакълът в името на властта подменя властта в името на отговорността. Вместо statesmanship, showmanship.

Едва ли е твърде голяма изненада. Но този път май спектакълът иска да предложи по-мащабна кулминация от обикновено. 13 ноември, както отбелязахме, е повратна дата. Повратна заради Радев и повратна заради Борисов – но по различен начи и в различна степен. Докато победата на Румен Радев измени политическата ситуация, оставката на кабинета има потенциала да промени цялата система.

………………………………….

 

Статиите, които се публикуват в рубриката „Студентски иновации” са по проекта на фондация „Редута.бг” и „Студентски клуб на политолога” към СУ „Св. Кл. Охридски” „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда.”   Проектът е финансиран от „Програма за подкрепа на студентските иновации” на Институт „Отворено общество”.

По следите на една оставка

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top