Студентски дебюти

Президентският вот в Австрия: настъпват ли нови времена за Европа?

 

Австрия е страна, която заема важно място в Европа и не веднъж е играла ролята на мост между Изтока и Запада. Благодарение на своето геополитическо положение е запазила доста силен консерватизъм. През последните месеци станахме свидетели на едни от най-интересните, но и същевременно най-скандални избори в историята на австрийската традиция. Резултатите от вота през април и май изненадаха всички социолози и политолози, които очакваха новия президент да е представител на една от двете основни партии в страната, а именно Австрийската народна партия (АНП) и Австрийската социалдемократическата партия (АСДП). Това не се случи, дори представителите на двете сили останаха на четвърто и пето място. След първия тур,  убедителна преднина имаше Ноберт Хофер, представител на крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС),  която се идентифицира с национален консерватизъм, евро-скептицизъм, анти-имиграционна и анти-ислямистка политика. След него се нареди Александер ван дер Белен, кандидат на проевропейските сили и бивш лидер на Зелената партия в Австрия.

Това за пореден път показа, че има политическа трансформация в страната, а през изминалата година видяхме, че има промяна и в облика на политическата сцена по целия свят. Събитията, които доведоха до този извод са много: Brexit, изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ, президентските избори в Австрия, както и референдума в Италия, можем да включим и политическата обстановка в България след провелите се президентски избори, както и референдума за промяна на избирателната система. Тези събития помогнаха на десните да засилят популярността си. Тяхната сила идва не само от посланията, които отправят към хората, но и от слабостите на другите партии, които успешно са използвани срещу тях самите.

Това е един политически феномен, който е свързан с напредъка на крайното дясно. Неговите представители се опитват да привлекат все повече привърженици като използват страховете на хората, които са свързани с влошаващата се икономическа ситуация и успяват да ги убедят в това. Намират и виновниците, довели до тази ситуация в лицето на имигрантите, които взимат работните места и помощите, предназначени за гражданите на съответните страни. Религията, която изповядват също създава почва за нарастването на страха, който в последствие се превръща в омраза. Това е бунт срещу статуквото, срещу традиционната политика, която се справя зле в кризисните ситуации. Методите за излизане от тях са доста закостенели и имат нужда от промяна, която да доведе до развитие на обществата. Основният въпрос, който стои на дневен ред е дали ще успеят партиите да си върнат доверието на гражданите.

Успехът на АПС се свързва с непоклатимата позиция на Хофер по важни въпроси, а именно ограниченията спрямо мигрантите, независимостта от ЕС (в кампанията си на няколко пъти споменаваше, че не иска Австрия да напусне съюза, а да се съсредоточи в разрешаване на вътрешните си проблеми свързани с нарастването на безработицата), понижаване на жизнения стандарт на австрийските  граждани, борбата с бедността и др. Той настояваше и за промяна в положителна посока на самия съюз, която включва политика за неговата “децентрализация”, подобряването на защитата на националните интереси на всяка една от държавите-членки, отношенията с Русия, както и срещу влизането на Турция в ЕС. Видяхме, че тази непоклатимост имаше ефект. Може би точно тук се крие причината за тези резултати. Избирателите не само в Австрия, но и в други страни са силно разочаровани от нерешителните и непоследователни действия на управляващите, както и от неспазването на техните обещания. Те са водени главно от негативните настроения срещу статуквото, както от гняв към имиграцията, финансовата тежест, която предизвикват бежанците и мигрантите, които вземат помощи от  социалната система, както и от вълната терористични атаки в Европа, която непрекъснато расте.

Победата на Хофер на първи тур доведе до оставката на австрийския канцлер Вернер Файман, който излезе с аргумента, че не получава необходимата подкрепа от собствената си партия. Тази оставка беше доста странна и се случи непосредствено след вота, което още повече засили твърденията, че има нестабилност и разделение в АСДП, което разделение е свързано с това, че една част от членовете на партията са насочени към анти-имиграционна политика, а другата иска да се върне към традиционното ляво. Трябва да отбележим това, че централноевропейската държава е федерална полу-президентска република и президентът има ограничени правомощия, но може да  разпуска  парламента и да назначава федералния  канцлер. Тоест, въпреки  ограничените си правомощия заплахата от крайно-десния президент е реална, защото кандидата на АПС говореше за разпускане на кабинета, ако той не предприема твърди мерки спрямо имиграцията. Всички тези събития, които се случиха в рамките на един месец накараха ЕС да погледне по-сериозно към Австрия. Изведнъж президентските избори в Австрия от вътрешно политическо събитие се превърнаха във външно. Те приковаха международните погледи, защото това бе прецедент в нейната историята. Една напълно консервативна страна, която държи изключително много на традициите изведнъж се откъсва от същността на европейския континент и поема в друга посока.

Първият тур доведе до паника сред привържениците на идеята за обединена Европа и притеснението бе основателно, защото не само Австрия, но и други европейски държави – Франция, Германия и Холандия ще избират новите си държавни ръководители на фона на влошаваща се политическа обстановка, свързана с отдръпването на гражданите от статуквото. Това още повече активизира радикално популистките десни партии и е основателна причина за тревога. На става въпрос само за Австрия. Ако погледнем политическата карта на Европа ще видим, че почти навсякъде радикално десните жънат успехи – Франция, Германия, Холандия, Унгария, дори в Швеция и Дания се забелязва техния подем. Въпросът е дали настъпват нови времена за Европа?

Възходът на крайнодесните е факт, а това трябва да накара Европа да се събуди и да помисли за случващото се. През 2019 г. предстоят европейски избори и възможността те да бъдат спечелени от националистически настроени партии е голяма. Въпреки че няма да постигнат абсолютно мнозинство, тяхното присъствие би означавало много. Тук идва и ролята на другите партии – християндемократи, либерали, както и социалдемократи трябва да се обединят около идеята за постигане на едно стабилно мнозинство в Европейския парламент, защото в противен случай можем да станем свидетели на промяната не само на съюза, но и на демокрацията като цяло. Именно затова всички с нетърпение очакваха втория тур, който се проведе на 22 май. Резултатите от гласуването на балотажа успокоиха еврофилите, но впоследствие бяха анулирани заради  грешки при обработването на бюлетините пуснати по пощата. Така в  период от 6-7 месеца австрийското общество имаше възможността да асимилира случилото се и да помисли за последствията след изборите.

На провелия се преди дни, втори балотаж, австрийците избраха новия си президент, Александер ван дер Белен, което попречи на водещия до последния момент кандидат Норберт Хофер да се превърне в първия крайнодесен президент на Австрия, а и в Европа като цяло, след Втората световна война. Има няколко причини, които доведоха до загубата на Хофер. На първо място е мобилизирането не само на последователите на Ван дер Белен, но и на другите партии. Периодът между двата балотажа даде възможност на традиционните партии да се обединят около борбата срещу национализма и популизма, а и около идеята за извеждането на страната от политическата криза, която се изразява в недоверието на гражданите. Разбира се, на второ място можем да отбележим и агресивността на Хофер в поредица от изказвания свързани с ЕС. Месец преди изборите той заговори за референдум за излизане на страната от съюза, изказване свързано преди всичко с резултатите от референдума във Великобритания. И по този въпрос имаше различни мнения, една част смятаха, че това би повлияло в полза на крайно-десния кандидат, защото още повече ще засили анти-системните настроения, а други твърдяха точно обратното, че последствията от този референдум ще покажат на австрийците, че отиват в грешната посока. Да, всичко това повлия на австрийския избирател и в крайна сметка последните се оказаха прави.

Колкото и странно да звучи, въпреки недоволството от миграционния натиск, австрийците гледат на съюза като на организация, която би могла да се справи с тези глобални проблеми. Икономическата нестабилност на страната при евентуално излизане от ЕС би се засилила, вместо да се преодолее, а и проблемите не биха свършили с това. Можем да добавим и възможността хората да са гласували не заради ляво-либералните ценности на Белен, а в протест срещу национализма. Това са причините, които доведоха до загубата на Хофер, но трябва да обърнем внимание и на опонента му. Да, Хофер до последния момент изглеждаше категоричен победител в тази игра между статуквото и анти-системността, което до голяма степен се дължи на влиянието, което имат медиите. В тях непрекъснато се тиражираше името на Хофер, а това на Белен по една или друга причина оставаше на заден план. Е, в деня на изборите се видя, че Белен обърна резултата в негова полза, което зарадва едни, но разочарова други. Изненадващото беше профила на избирателите, които са гласували за него – предимно младите, жените и по-образованата част от обществото. Това, което внушаваше Хофер даде ефект, но и това, което прокрадваше като идея, Белен също даде резултат – солидарност, равенство и свобода.

Изборите показаха, че въпреки случващото се в страната, австрийците са разбрали, че ЕС е по-ценен за тях. От друга страна това е и доказателство, че Европа не е тръгнала в грешната посока. В последната една година, всички про-европейски лидери тръпнеха в очакване да разберат дали австрийското общество се е откъснало от проевропейските си ценности и е поело в друга посока, тази на национализма и анти-европейския популизъм. Сега могат да въздъхнат с облекчение, защото това не се случи, но въпреки това не трябва да забравят, че има проблем в западните демокрации, а преднината на популизма започва все повече да се усеща.

……………………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Президентският вот в Австрия: настъпват ли нови времена за Европа?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top