Коментари

Претакането на зелето не спасява живот

От какво се вълнуваме тези дни? Пътниците на БДЖ разбрали, че са се качили на влак, който не съществува. Купили си билети от София до Копривщица, настанили се и малко преди да тръгнат ги свалили, защото такъв влак не съществувал по новото разписание. Може да ви се струва, уважаеми пътници, че седите в истинско купе, но според реалността на БДЖ влакът го няма. Преместили ги, макар и до Златица, макар и с влак, на който вече не му викали „бърз”, а другояче, стигнали до дестинацията. „Мащабна проверка по случая”, обещава БДЖ и се извинява на клиентите. На тях им остава да се чудят как са били във влак, който го няма. Делото за КТБ не тръгнало от първия път. Кой ли пък е очаквал? Щеше да е голяма изненада. Почти колкото загадката с несъществуващата композиция. Като не мине от първия път, живот и здраве, през 2057 година ще мине, дотогава всички, които помнят за какво става въпрос се предполага да са умрели. Може да се намери някой по-инатлив, но той надали ще е в съзнание. Коментаторите, които  анализират процеса, нямат излъчването на хора, които не са убедени, че ще доживеят този момент. Затова вероятно имат леко сенилно изражение. Какво да му обсъждаш?! По-добре да се развеселяваш с любопитни вести, тъй като животът ни клони между куриозното и маргиналното.

Димитър Недков от Асеновград измислил страхотно приложение на един продукт на компания за решения за автоматизация. Иновацията е на път да утрепе друга българска гордост – чушкопека. Чрез инвенцията на Недков може дистанционно да се контролира претакането на зелето в бидона посредством интернет. Тази новина е в състояние да разбуди всякаква сенилност и даже да предизвика оживление. Сметната палата подпукала кметицата на Долни Чифлик. Тя била пропуснала да декларира лекарската практика на мъжа си. Долночифликската остапбендеровка била дадена за проверка на данъчните заедно с още 274 души за несъответствие между  имуществени декларации и доходи, между които обаче не фигурирал Делян Пеевски. Можем  да се ухилим. Агенция „Ройтерс” съобщи, че България запорира имуществото на издател на независими медии. Дори и от чужбина да ни кажат, че май има някаква връзка между КОНПИ  и свободата на словото, едва ли ще се усетим. Важно е да се усмихваме, а това често пъти може да бъде объркано с  изражение на доволство.

Зимата започна и снегорините попиляха маркировката за велоалея на несекващите подобрения на дългоремонтирания булевард „Дондуков” в София. Освен да се разсмеем, какво друго? Да се замислим за бъдещето на Пирин? Трудно занимание. Какво да му мислим като за просперитета на туризма от години се грижат на най-високо ниво, напоследък патриотарско. Цеко Минев искал още пространство от Пирин, но отложили гласуването, поне да не е около празниците, не върви някакси, че на някого може да се развали настроението. Коледа не е време за лоши новини. Даже и протестиращите в защита на опазването на Пирин трябва да бъдат почерпени с малко отлагане. Нещо като бонусите за пенсионерите. Не спасяват, но стоплят сърцата. В Ловеч асфалтирали улица специално за посещението на министъра на образованието и науката. Като си тръгнал, фирмата –  изпълнител изкъртила току-що положената настилка. Логично обяснение трудно може да се намери, но пък Красимир Вълчев е посрещнат в кварталното училище с рецитация на стихотворението „Продавач на надежда” от Джани Родари. Полагането на  асфалт ще остане куриозно събитие за жителите на квартала, така както надеждата ще бъде рядко преживяване за болните след мораториума върху лекарствата.

Люшкани между комичните абсурдни новини и липсата на справедливост, реалността ни се струва все по-непоправима. През 2057 година, когато делото за КТБ най-после тръгне, нещата ще се подредят. Дотогава ще се развеселяваме с подигравки и ще се крием зад иронията, ще чакаме щастливата развръзка, която не зависи от нас и на която да се зарадваме искрено макар и малко сенилно, защото се предполага, че ще настъпи в далечно бъдеще. Покрай привидно неразрешимите абсурди на ежедневието ни, дойде и новината  за деветнайсетгодишното момиче, прегазено от камион на пешеходна пътека в центъра на Благоевград. Един случай, който щеше да потъне в общата неразбория, ако студентите от града не протестираха и не окупираха сградата на общината. Добре, че са те. Напомниха, че може да има настояване за спазване на правилата, че между прегазването на пешеходна пътека, делото за КТБ,мораториума върху лекарствата, свободата на медиите,  несъществуващия влак на БДЖ и съборените обозначения за велоалея има нещо общо.  Реалността може да бъде по-подредена и по-малко да застрашава живота. Само трябва да настояваме. С дистанционно управление на претакането на киселото зеле не става.

 

Претакането на зелето не спасява живот

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top