Статии

Проблемът на ЕС

Ако човек търси обяснение за проблемите на Европа през политически избори, този фокус става по-малко полезен след избирането на Емануел Макрон за президент. Еуфорията от победите на мейнстрийм кандидати и партии в Австрия, Холандия и Франция обхваща все повече политици и коментатори. В Германия не се очакват изненади и човек дори би се изкушил да каже, че политическата 2017-та на практика приключи още през май. И наистина, само допреди месеци се говореше за разпад, а „хибридните опорки“ за края на ЕС буквално извираха от най-различни медийни и политически места. На целия този фон, мнозина настояват, че една дълбока въздишка на облекчение е уместна. На съюзът му се размина и сега той вече може да се успокои, предричаните драми са избегнати. В неговата сърцевина обаче остава един все така трудно разрешим проблем, чието решение не се вижда на политическия хоризонт.

Утвърдените идеологии предлагат различни отговори на въпроса за фундаменталните недостатъци на ЕС. Социалдемократите обвиняват съюза, че е твърде либерален, заради единния пазар и конкурентната динамика във всички видове общи пространства, които създава. Липсата на амбициозно „социално измерение“ го прави небалансиран и от периферно значение за повечето европейци. Крайната левица директно нарича ЕС конспирация на глобалния капитал и не открива почти нищо смислено в него. Консерваторите пък го приемат като разрушител на традиционните ценности и често формулират обвинения за пряко промотиране на правата на хомосексуалистите например. В своето развитие съюзът отива твърде далеч и обезсилва националната държава. „Зелените“ пък от години критикуват неравномерните и недостатъчно амбициозни регулации и прекалената пазарна либерализация, която съюзът стимулира и допълнително провокира в самите страни-членки. Федералистите обвиняват всички в недостатъчна амбиция за решаване на проблемите чрез интеграция и виждат в последните години дори отстъпление и връщане на правомощия обратно към столиците. Въобще, сложната идеологическа карта на Европа от години предлага много и най-различни критики на ЕС.

В основата на функционирането му обаче има един структурен проблем, който ще продължи да създава много трудности. В него съществува асиметрия на правомощията и последствията, които генерира. Иначе казано, той често просто няма инструмент и ресурс, с които да управлява това, което причинява. Например, единния пазар и четирите му свободи, както и множеството споразумения за свободна търговия имат либерална динамика, която често води до размествания и удари по конкретни икономически сектори, фирми и региони. Самият съюз обаче няма обща социална политика (или други коригиращи политики като образователната), а единствено абстрактни общи принципи и минимални стандарти, които нямат съществен ефект в подобни случаи. С други думи, европейското в значителна степен причинява разместванията, но управлението на техните последствия е на практика оставено изцяло в ръцете на националните държави. Загубата на работни места може и да е в резултат на динамиката на единния пазар, но политиките и средствата за повторно наместване на губещите на пазара на труда си остава задача на националните правителства. Това е причината, поради която от години подобна връзка се приема като даденост от много европейци, например във Франция или Великобритания. Това е пример за асиметрия, която постоянно подкопава легитимността на съюза, но за която не се очертава никакво съществено решение. Социалните политики ще си останат предимно отговорност на отделните държави и те ще трябва да се справят с описаните размествания, независимо дали причината за тях е единствено ЕС или не.

Подобни асиметрии съществуват и в други ключови области на европейската интеграция. През последните месеци евро бюрократи и политици заговориха за „съюз на сигурността“ и дори го обявиха за една от големите дългосрочни цели на организацията. Под този политически „покрив“ трябва да влязат борбата с тероризма, организираната престъпност, нелегалната имиграция, различните видове трафик и т.н. Отвъд тази реторика обаче няма сериозна промяна в желанието им да дадат на съюза необходимите ресурси и правомощия. Например, Шенген и свободното движение на хора отваря пространства за всички тези негативни явления, но оставя повечето инструменти за реакция на ниво национални държави. Престъпността може и да е транс-национална, но срещу нея не стоят транс-национални следователи и прокурори. Хармонизацията на криминалното право далеч не може да компенсира тази ключова асиметрия, нито пък все по-интензивния обмен на информация, на който сме свидетели през последните години. Подобни дилеми съществуват и при движението на бежанци, макар тук да се очертават известни промени, които ще намалят рисковете. Политически същественото е, че и тук не се очертават значими корекции на тези асиметрии и подкопаването на авторитета и легитимността на съюза ще се задълбочава при всяка следваща криза.

Ако човек се вгледа в последните социологически проучвания би решил, че разсичането на този базов проблем е съвсем предстоящо. Само преди дни изследване на европейския Парламент откри огромни мнозинства в подкрепа на европейски решения именно по подобен тип въпроси. Например, 80% искат общи реакции и политики срещу тероризма, 78% срещу безработицата, 75% за защита на околната среда и т.н. В същото време обаче европейските избиратели подкрепят все повече партии, които ограничават съюза, не искат и да чуят за отдаване на повече правомощия и не желаят да изпращат нови пари в тази посока. Подобно мислене е познато от най-различни изследвания по всякакви въпроси, като цяло хората искат да са здрави, богати и щастливи, но трудно постигат съгласие как това да се случи. Подобни данни не могат да разклатят общата политическа динамика, която е видима от доста време. Съюзът има място и достатъчна подкрепа, от него се очакван приноси по всички щекотливи теми, но няма достатъчно гласове в полза на увеличение на неговите правомощия, финансови и институционални способности.

Липсващото звено в тази картина е политическото лидерство. Патовата ситуация може да бъде променена единствено чрез него, чрез открит, достъпен и аргументиран разговор за сегашните и бъдещи проблеми и начините за тяхното решаване. Без него тези асиметрии непрестанно ще създават ситуации, в които ЕС догонва събития и кризи и не може да предложи цялостни и пълноценни решения. Например, когато тръгнаха големите потоци имигранти и бежанци, организацията просто нямаше ресурсите и правомощията да ги управлява ефективно. Тя ги няма и сега, ако ситуацията се повтори. Разбира се, подобен дебат не е задължително да приключи с „повече Европа“. Но от него поне трябва да стане ясно кой за какво отговаря и какво може да постигне с наличните ресурси и правомощия. И всеки да си свърши неговите задачи. Съвсем друг въпрос е дали това ще реши трайно проблемите на самите европейци.

Проблемът на ЕС

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top