Статии

Радина Начева: Саудитска Арабия по „пътя на промените“

Радина Начева е стажант в програмата на Редута.бг, ръководител Владимир Шопов

Саудитска Арабия може и да е в голямата си част пустиня, но това не означава, че тя няма нужда от „спасителен пояс“. Става въпрос за „плаващите пясъци“, от които тя се опитва да излезе на повърхността, а тези опасни зони са свързани именно с нейния имидж. Ето защо т.нар. реформи на принц Мохамед бин Салман са „сламката“, за която може да се хване „удавника“. Дали обаче цялата тази истерия не е преувеличена и какво всъщност стои зад промените, които той стартира?

Изпълняваната „Визия 2030“ е насочена към икономически реформи, свързани основно с частния сектор – привличане на чуждестранни инвестиции (франчайзи), приватизация, туризъм. Това е отразено и в приетия наскоро бюджет на Кралството за 2018 г. Всъщност, Рияд просто е принуден да приоритизира едни сектори в икономиката спрямо други, ако иска да запази мястото си на богата страна след трайното падане на цените на петрола – този така важен и за съжаление, изчерпаем източник на енергия. Арабската държава се нуждае от финансови средства, от свежи пари, за да поддържа икономиката си на високо ниво, така че саудитците например да продължат да не плащат данъци върху доходите си. Това обаче се оказва непосилна задача, защото от началото на тази година вече бе въведен ДДС на ниво от 5% върху много стоки и услуги: храна, дрехи, електроника, енергийни ресурси, сметките за вода, ток и електричество, хотелски резервации. Успоредно с това бяха повишени и цените на тока и горивата, които едва ли ще се приеме особено добре от местните хора.

Промените обаче отиват отвъд чистата икономика. Отпадането на забраната на киносалони, даване на права на жените да шофират и да посещават футболни мачове и концерти (макар и в присъствието на своето семейство) действително е революционно за тази крайно консервативна страна. Само че така не се ли отвлича вниманието ни от действията на Рияд във военно отношение например? Какво да кажем за действията на Саудитска Арабия в Йемен, ръководени от същия този принц Мохамед бин Салман? Задочното съревнование с Иран на територията на Йемен и Сирия, а скоро може би и в Ливан, остава „петно“ върху репутацията на Рияд. Докато крал Салман приемаше българската делегация по-рано през декември – без съмнение паметно събитие за българската дипломация и не само, Европейският парламент гласува резолюция за военно ембарго над Саудитска Арабия във връзка с множеството продадени оръжия, които в последствие се използват на фронтовете в Сана и Дамаск. Откакто стана министър на войната през 2015 г., принц бин Салман инициира и блокада на Катар, която обаче до ден днешен не успя да прекъсне засилващите се връзки на Доха с Техеран. Неуспехите на международната сцена Рияд сякаш умело се опитва да компенсира във вътрешната си политика. Много е рано обаче да говорим за някаква по-обща демократична динамика на полуострова.

Резултат от промените ще има след поне едно поколение, а със самите тях не трябва да се прибързва, защото самото общество не е „узряло“ за своята „Арабска пролет“, ако можем изобщо да говорим за такава, имайки предвид, че тя би дошла „отвътре“. Освен това в свое интервю пред в. „Гардиън“, принц бин Салман твърди, че реформите целят завръщане към основите на Корана и поемане на курс към по-умерен ислям. Не трябва да очакваме, че продажбата на част от държавната петролна компания „Арамко“ на борсата автоматично означава, че предстои премахване на смъртното наказание, никаба и забраната жените да работят например. Мнозина анализатори изтъкват това, че реформите на принца срещат одобрението на младите хора в Саудитска Арабия. Доколко е важна обаче подкрепата на населението при подобна смяна на курса? Или това е опит да се „натрие носа“ на геронтокрацията – нейните синове и дъщери имат своя идол в лицето на принц Мохамед бин Салман: млад, неопитен, не е учил в чужбина за разлика от братята си, но за сметка на това смел, упорит и отстояващ принципите си, владеещ едновременно „меката и твърдата сила“.

Доказателство за това е антикорупционната акция, която влезе в световния медиен поток. Бин Салман дори беше включен в класацията на сп. „Тайм“ за личност на годината. На пръв поглед става въпрос за прочистване на елита от нечестни членове на голямото кралско семейство, съставено от няколко влиятелни фамилии. Техният „луксозен затвор“ предизвика смесени реакции, за каква прозрачност на управлението и сключените сделки можем да говорим в Саудитска Арабия, където кралското семейство и държавата са на практика едно цяло? Основната версия за тази постъпка на принца е че, подобна „чистка“ сред своите цели унищожаване на опозицията, което би било гарант за прокарването на реформите и по-лесна смяна на властта в обозримото бъдеще, след като крал Салман се оттегли (заради което Рияд е сравняван с „чистките“ в Китай). Но нима не можеше да се прокара закон за корупцията, макар уловката да е, че той би важал за всички, а не само за определени хора?! От друга страна, принцът сякаш умишлено си създава врагове, тъй като срещу самопризнание и определена сума пари арестуваните могат да си „откупят“ свободата. Да, техният имидж вече пострада, но няма нищо вечно. Освен това подобен „подкуп“ е много удачен начин за разчистване на сметки в една „некорумпирана“ държава като Саудитска Арабия, нали? Въпросът е какви лостове имат новоосвободените арестанти за влияние върху новия курс на Рияд и дали ще посмеят да му се противопоставят.

И ако досега фокусът бе върху спасяването на имиджа на Саудитска Арабия пред света чрез вътрешнополитически действия, съвсем скоро Рияд може да получи и адекватен външнополитически шанс „да блесне“. Израел предложи кралството да бъде посредник между Израел и Палестина за съдбата на Йерусалим. Като лидер на най-влиятелната арабска страна в региона крал Салман може да се нагърби с преговорите с Палестина, а принц Мохамед да поеме разговорите с Тел Авив. Израел никога в историята си не е воювал със Саудитска Арабия, а и имат общ враг в лицето на Иран. Изглежда Доналд Тръмп ще направи поредната услуга на Рияд, след като кралството не беше включено в забранителния списъка с държави с достъп до САЩ по подозрения в тероризъм, въпреки че атентаторите от 11 септември бяха предимно от Саудитска Арабия. Неотдавна бе сключена и най-голямата оръжейна сделка в историята на Вашингтон именно с Рияд, а преди броени дни не друг, а шефът на ЦРУ гостува на крал Салман. Дори обаче да бъдат запазени мирните, макар и конкурентни отношения с Иран, доминацията на Саудитска Арабия в Близкия Изток не е по никакъв начин гарантирана. Освен това страната трудно може да си позволи да пренасочи прекалено много средства към икономиката, защото това би отворило ново пространство за разпространение на шиитското влияние. Ясно е обаче, че предвидимостта на предходните времена в региона си отива и тепърва ще ставаме свидетели на нови размествания и конфликти.

Радина Начева: Саудитска Арабия по „пътя на промените“

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top