Статии

РАЗДУМКА С МИНКА

„Нищо не е по-чувствително от ухото на тирана.”

                                                                      Ювенал, „Сатири”

 

Преди много, много години един мъдрец поиска да узнае в името на какво всъщност са сторени всички онези велики и героични дела, за които авторите им претендират, че са ги извършили в името на Отечеството. Така и не научи – въпреки мъдростта си. За да разкрие човек това, трябва да има като една героиня на Светослав Минков рентгенови очи, да вижда невидимото зад видимото. А това предполага свръхестествени дарования.

За прикриването на скрити користни цели от всякакъв род по-надежден параван от Отечеството и народа няма. Булат Окуджава го изрече в прав текст:

„А эстли что не так, не наше дело –

           как говорится, родина видела!…”

От антични времена до ден днешен родината е удобно извинение за всичко. Ето, ако запитате (питал съм многократно – не само по родните медии) един по един всички високопоставени офицери и апаратчици от комунистическата Държавна сигурност за дейността им, всички те и един по един, и хорово ще ви отговорят, че, изпълнявайки професионалния си дълг, са служели единствено и само на Отечеството. При което, като на истински чекисти, окото им няма да мигне. А дали при това си вярват, или не, кой да ти каже? Струва ми се, че си вярват наполовина и наполовина не си вярват. Или по-точно шизоидното им съзнание е не раздвоено, а разтроено: една трета си вярват, една трета се съмняват и една трета не си вярват. Побрани в рамките на една-единствена личност, тези разнородни до несъвместимост третини усложняват неимоверно картината. Аз обаче като автор ще я опростя, заявявайки, че не им вярвам изобщо – нито на третина, нито на йота. Така фрагментите се обединяват в едно цяло, хомогенизират се, възвръщат си изначалното природно единство, а с монолитна материя се работи по-леко.

Подобни признания за раздвоено и разтроено съзнание бойците от Тихия фронт не са правили – може би само насаме и само след третото шише. Моята обаче е по-трудна – за разлика от тях като писател от мен се очаква да защитя и вярата, и съмнението, и неверието си. Докато от тях не се очаква нищо, освен декларативност – по примера на комунистическите си работодатели цяла една агентурна кариера, за разлика от литераторите, те са крачили не след човешки драми и вълнения, а след праволинейни принципи. Принципите обаче също могат да бъдат безидейни – кариерата на всяка цена, на цената на потъпканите морални норми, също е принцип. Докато обстоятелството, че никой нищо не очаква от тях – най-малко обществото – е според мен позорно обстоятелство, обстоятелство, което говори за безнравствеността на младата ни демокрация. Защото, макар и по силата на своята природа демокрацията да е по-справедлива от деспотизма, тя също може да бъде безнравствена. Надявам се опитът, който предприемам да обясня моето неверие в родолюбието на доблестните приемници на Железния Феликс, да илюстрира казаното.

Ще тръгна с отговора на друг един въпрос: Какво значи и какво не значи да обичаш родината си? Да обслужваш с пръст на спусъка един режим, който потъпква безогледно всички права и свободи на сънародниците ти, не значи да обичаш родината. Да служиш не на националната независимост, а на една чужда деспотична и колективистична империя, превърнала България в свой придатък, също не значи да обичаш родината. Да шпионираш ден и нощ съграждани, съседи, колеги, приятели, че и роднини, да проникваш със средствата на шпионажа в най-съкровените кътчета на личната им интимност, да ги пребиваш по милиционерските участъци за един прошепнат политически виц, да ги затваряш в следствени килии и наказателни лагери, само защото са дръзнали да си бъдат себесъщи, да ги разстрелваш по държавните граници, само защото са решили да сменят българското си местожителство с друго, по тяхна вярна или невярна преценка, по-удачно, също не значи да обичаш родината. Да обичаш родината си пък значи да се опиташ да я избавиш от тиранията – или с оръжие в ръка като горяните, или със словото людско и словото Божие на уста като писателите, хората на хуманитарните науки, народните трибуни и всички редови свободолюбиви граждани. Родолюбиво е да воюваш открито и честно с всяко мракобесие, не е родолюбиво обаче да биеш вързани хора. Така погледнато, обичат родината си по-скоро не преследвачите от Тихия фронт, а преследваните от тях. Колко много истински и измамни родолюбия, сбрани само в рамките на няколко деспотични десетилетия – само в годините на един човешки живот въплътени! Така че не родолюбци, не патриоти, не национални добротворци – национални предатели са всички онези палачи на собствените си съотечественици, които довчера диктатурата венцеславеше, а днес със същата готовност венцеслави демокрацията. След кратко историческо затишие от десетилетие-две, днес те се окопитиха и отново са на ход, кариерата им отново галопира стремително към държавническите върхове – личните състави и на новото ни правителство, и на новото ни президентство го илюстрират черно на бяло. А от трибуната на Народното събрание вият юначен глас от четвърт век насам. Боя се, че предстоящият ни парламент ще бъде още по-масово пренаселен с тях. И в този възроден марш към апогея на институциите агентурното им минало е не камък на шията, а криле на раменете им!

В първия български политически роман – „На завой” на Димитър Талев, един от многото жестоко преследвани наши писатели, четем: „Знаеш ли, Минке, последният правоверен комунист ще умре в България. И тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все още ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние!…” Наистина, какъв народ, какъв синхрон между управлявани и управляващи! В името на националната ни гибел – не на националния ни възход…

РАЗДУМКА С МИНКА

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top