Статии

Свилена Сивова: Бедстващите в морето на популизма

Свилена Сивова е стажант в програмата на Редута.бг с ръководител Любослава Русева

Неправителствен кораб „Акуериъс“. Координати – Средиземно море, 35 морски мили от Италия и 27 морски мили от Малта. Пасажери – 629 „пирати“, щурмуващи просперитета и спокойствието на благоденстващите граждани на ЕС. Играчи – две страни, ангажирани в дипломатически престрелки (с хартиени ракетки от законови извадки), касаещи къде да акостира плавателният съд – Република Италия или Република Малта. Прогресът на кораба може да бъде следен от всеки телефон или компютър в реално време.

Не, не става въпрос за най-новата тактическа видео игра. Макар че много наподобява такава, без да се броят евентуалните жертви. Но в игрите, пък и в политиката, жертвите не са нищо повече от виртуално червено мастило.

За Република Италия играе Матео Салвини – лидер на крайнодясната антиимигрантска партия Лига и вътрешен министър на новосформирания италиански кабинет. Идеолог на предизборната платформа, която може да се синтезира в слогана „Италия на италианците, а чужденците да си ходят вкъщи.“ Той обеща на гласоподавателите твърда и последователна политика спрямо мигрантите, сякаш те са най-голямото национално зло, причината за кощунствените данъци, за безпрецедентно високия процент на младежката безработица, за изнасилванията по улицата и дори за жертвите на домашно насилие. Веднага встъпил в длъжност, лидерът на Лига се опита недвусмислено да онагледи решимостта на новия курс на политика по отношение на бежанците, така че да не остане и един неразбрал колко съвестно си изпълнява задълженията.

Тактика: Отказ и забрана на хуманитарния кораб „Акуериъс“, спасил шестстотинте плюс мигранти, плаващи в либийски води на надуваеми лодки, да акостира на сицилиански бряг. Прехвърляне на топката към Малта, която „не приема никого”. Позовавайки се на сравнение с Франция, която „оттласква хората от границата си“, и на Испания, която „брани границата си с оръжие“, Салвини каза „баста“ от името и с благословията на италианския народ. Нещо повече, той заяви, че ще се предприемат конкретни стъпки в посока забързване на процеса по репатрирането на половин милион нелегални мигранти.

Вътрешни въстания: Непослушните кметове на южна Италия обаче не прегърнаха крутите мерки на новосформираното италианско правителство и заплашиха да окажат неподчинение на решението на Салвини за затваряне на италианските брегове. Кметът на Палермо се позова на стародавната пристанищна слава на града и на кода на хуманността, които повеляват да се окаже помощ на кораб, който спасява човешки животи. Като разграничаващ се национален глас, той заяви, че министърът на вътрешните работи нарушава международното право. Към този глас, в един хор на човечността, се присъединиха и кметовете на Неапол, Месина и Реджо Калабрия.

Крилати фрази на играча Салвини: Хуманитарните кораби, качващи на борд мигрантите, са „taxi service“. „Сицилия трябва да спре да бъде бежанският лагер на Европа.“ „Достатъчно. Спасяването на животи е дълг, превръщането на Италия в бежански лагер не е. Италия приключи с изпълнението на заповеди, този път има някой, който да каже „не“.“ „Моята цел е да гарантирам мирен живот за тези младежи в Африка и за нашите деца в Италия. Ние ще затворим пристанищата.“ И накрая: „Победа! 629 имигранти на борда на кораба „Акуериъс“ в посока Испания, първата цел е постигната!“.

За Република Малта играе премиерът Джоузеф Мускат. Тактика: Аристократично безразличие и кратки официални прессъобщения, допълвани от постове в Туитър, издържани в същия лаконичен и несъпричастен стил. Мускат се захвана за закона като за единствен фар и ориентир в тази корабокрушенска история, твърдейки, че либийските води, откъдето са качени бежанците, са под италианска юрисдикция, тоест са предмет на спасителни операции от страна на Рим, Италия. Накратко, говорителят на правителството на Малта обобщи, че държавата не е „нито координиращият, нито компетентният авторитет“ във въпросната спасителна операция.

Международното право обаче гласи, че в подобна ситуация всеки един кораб, който бива уведомен за кризисна ситуация в морето, трябва да осъществи помощ, без значение от обстоятелствата. Действително, държавата, която е отговорна за операции в конкретната територия, носи главна отговорност за осъществяването на помощ. Но нека все пак се запитаме: когато някой се дави в морето, търсим старшинство кой да се втурне да помага на давещия се, или даваме приоритет на спасяването на живота?

Малка статистика: на борда на „Акуериъс“ има 629 мигранти, 123-ма от тях малолетни без придружител, 11 деца, 7 бременни жени. От началото на годината по пътя си към по-добър живот в либийски води са загинали 500 души. За 2017 г. цифрата е 2853 души. И всичко това – на фона на въпроса кой тръгва да се спасява от хубаво към една раздирана от икономически проблеми европейска държава. Кой се качва на надуваема лодка с ясната идея, че може и да не доживее достигането на чуждия бряг? И кой изпраща невръстното си дете само с дрехите на гърба му?

„Доброто сърце на Испания“, както гласи определението, дадено от италианска страна, и новият премиер на държавата Педро Санчез „спасиха положението“, подобно на една deus ex machina, като Испания заяви, че ще отвори границите си за мигрантите при Валенсия. Тук обаче математиката малко куца, защото в контекста на лошото здравословно състояние на част от тях, намаляващите хранителни провизии и брой на пасажерите, надвишаващ капацитета на кораба, обективно погледнато уравнението е следното: Валенсия е на около 3 дни път разстояние, докато Малта и Италия – на няколко часа. Метеорологичните условия също не саа благосклонни към хората, прекарали дни наред в морето. Всички тези фактори се равняват на мъчителен поход към Валенсия и опасност за живота на пасажерите.

Матео Салвини окачестви отказа на Италия да приеме бежанците и последващия акт на поемане на ангажимента от Испания като „победа“. Но понятието „победа“ някак не е добра колокация на италианския кабинет в тази ситуация. Победа за хората на кораба, които се страхуват, че ще бъдат върнати в Либия? Хора, претърпели месеци на изтезания и насилие там, в критично психическо състояние. Красноречив беше съобщеният инцидент с мъж, опитал се да скочи през борда. Или победа за Испания, която трябва да поеме чужд ангажимент?

Министърът на вътрешните работи не пропусна да направи сравнението, че досега Италия е приютила 170 хиляди кандидати за убежище, а Испания – 16 хиляди.  Но вместо да надава вой за несправедливото разпределение на мигрантите в страните-членки, правителството трябваше да постави животите на тези изтерзани хора, оставени на милостта на вълните с дни, молещи за политическо убежище, като приоритет. Да, Италия успя да делегира задачата си другиму, проявявайки политическа воля, която застраши съществуването на стотици. Републиката посочи с пръст Малта и я обвини, че не спазва международните спогодби, но цифрите сочат друго. Според статистиката, островната държава е изпълнявала своите задължения по отношение на бежанските вълни. Излиза обаче, че докато едни страни-членки изнемогват в опитите си да се справят с наплива от мигранти (начело с Италия, Гърция, Испания), то други неглижират изпълнението на своя ангажимент – като Вишеградската четворка, например.

Отказът на Салвини не се запомни като единственото безпрецедентно в ситуацията. Само ден след като „Акуериъс“ беше пренасочен към Испания, италианският кораб на граничните патрули „Дичоти“ акостира на брега на Катания с над 900 мигранти на борда. Предполагам, че всички, които са следили как ще процедира правителството след случая „Акуериъс“, са били силно озадачени. В предшестващите дни кабинетът даде да се разбере, че Италия ще отстоява новата си политика за отказ от приемане на нови мигранти и настояване за справедливо разпределение на същите измежду страните-членки. Малко над 600 души не бяха приети, малко над 900 обаче – да. Математиката пак не става ясна. Едните са щастливците, които достигат италианските брегове, другите, сякаш на случаен принцип, биват оставени на жребия си и на едно ново пътуване, което дано преживеят.

Единственото логично обяснение за непоследователната политика на Италия в лицето на Салвини, е циничният популизъм. Жертвите на този популизъм се оказаха тези малко над 600 души. Едва встъпило в длъжност, правителството трябваше да покаже как чинно и твърдо изпълнява онова, за което италианският народ му гласува доверие. Титлата „победа“ обаче си остава само в чик-чириканията на Салвини в Туитър, защото нито международната общност, начело с Франция, която определи решението на кабинета като „цинично“ и „безотговорно“, нито социалните анализатори го окачествяват като такова. Но най-разочароващото е, че редовият италиански гражданин, който симпатизира на крайната десница, на „Европа на омразата“, който гласува за партия, чиято цел е да се справи с „имигрантския терор“, който мрази другия и различния, и най-после, който се страхува, защото това е ключовата дума – той именно се хвана на въдицата на този пиар. There’s a new man in town and he’s not fooling around…

Новото правителство на Италия, оглавявано от министър-председателя Джузепе Конти и вицепремиерите Матео Салвини (Лига) и Луиджи ди Майо (Движение Пет звезди) има вече артикулирана политическа реторика – тази на нова Европа, нова Италия, на хората с твърда и непреклонна политическа воля. Хората, които могат да казват „не“, лидерите, които поставят интересите на страната на първо място и т.н. В синхрон с речитативите на популизма, Луиджи ди Майо заяви в свой пост във Фейсбук: „В Италия има ново правителство и нищо няма да бъде както преди“. В предишна своя публикация, пак там, коментирайки кризата с „Акуериъс“, лидерът на Пет звезди находчиво успя да намери още един извинителен аргумент за отказа на кабинета да осигури убежище за бежанците на борда на кораба, като засвири на тънката струна, наречена бизнес с имиграция. Серия от публицистични разследвания в страната изкара наяве тази престъпна схема, която облагодетелства лицата, осигуряващи подслон и храна за мигрантите, прибирайки в своя джоб голям процент от европейските пари за издръжката им. Схема, за която се твърди, че е по-доходоносна и от продажбата на дрога.

Ди Майо заяви, че докато тези лица се облагодетелстват от имиграцията, италианското правителство харчи билиони евра на данъкоплатците, за да се справи с нестихващия поток от пристигащи мигранти. „В действителност ние искаме единствено да приложим разумни мерки, които ще са от полза както на италианците, така и на бежанците“. В този контекст заместник министър-председателят изведе като логично заключение, че забраната за акостиране на „Акуериъс“ на италианска земя е не друго, а борба с… нелегалната и неморална търговия с имиграцията. „Краят на имиграционния бизнес е в нашите двадесет точки. И днес ние поставихме първия камък“, патетично заключи Ди Майо.

А на нас не ни остава нищо друго, освен да вземем за чиста монета ролята на италианското правителство като поборник за човешките права на бежанците. И, разбира се, за възтържествуването на правдата, която да огрее небосклона на Европа. Наистина е цинично, дори прекалено, нали?

 

 

 

Свилена Сивова: Бедстващите в морето на популизма

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top