Статии

Сей омраза, вдигай рейтинг!

„Аз обичам Хитлер…“ , артикулира с видимо затруднение ужасно пияният Джон Галиано в парижко заведение. „Хора като вас щяха днес да бъдат мъртви. Шибано обгазени, шибано мъртви“ – обръща се той към двама евреи. Мъж и жена снимат позорната сцена с джиесемите си, по-късно качват видеото в интернет. Скандалът е оглушителен, с кариерата на британския моден дизайнер е приключено. Освен, че е е уволнен от „Диор“, Галиано е осъден да плати глоба в размер на 6000 евро.

Расистки изказвания изпращат на подсъдимата скамейка и мултимилионера Жан-Пол Герлен. Собственикът на парфюмерийната компания „Герлен“ дори бе заплашен със затвор от шест месеца след телевизионно участие, в което обясни, че в началото на кариерата си е работил „като негър“. В крайна сметка се отърва само с глоба, но междувременно заради думата „негър“, подхвърлена към тъмнокожия полузащитник на „Трабзонспор“ Дидие Зокора, турският футболист Емре Белозоглу получи условна присъда от два месеца и 15 дни.

По-леко се отърва италианският нападател на „Ливърпул“ Марио Балотели, когото Футболната асоциация на Англия наказа с три мача за расизъм и антисемитизъм. При това за невинна наглед шегичка с популярния видео герой Супер Марио, описан от футболиста като „италиански водопроводчик, измислен от японците, който говори на английски и изглежда като мексиканец, скача като чернокож и събира монети като евреин.“ Малко след обявяването на наказанието Балотели публично се извини в своя профил във Фейсбук.

И британският студент Лиъм Стейси се извини заради обидни коментари в Туитър, но това не му помогна да отърве ефективна присъда от 56 дни. След като отправи расистки реплики по адрес на звездата на „Болтън“ Фабрис Муамба, Стейси беше изключен и от университета в Суонси. Властите го арестуваха за нарушаване на обществения ред само ден след публикуването на туитовете, а прокурорът по делото каза: „Надяваме се този случай да послужи като предупреждение за всеки, който мисли, че подобни коментари, написани във форуми и социални мрежи, могат да останат над закона.“

Над закона не остана и популярният френски комик Диодоне, когото полицията арестува по подозрение в „защита на тероризма”. Диодоне вече бе осъждан за антисемитски изказвания, а след атентатите в Париж беше наложена забрана на негов спектакъл, насочен, по думите му, срещу „американо-ционистката система.“ В скандала тогава се намеси и министърът на вътрешните работи Манюел Валс, който обжалва анулирането на мярката от административния съд в Нант. Забраната предизвика ожесточени дебати за границите на свободата на словото, но дори най-големите почитатели на комика признаха, че тя не е абсолютна. Особено когато представлява заплаха за достойнството на конкретни личности и цели социални групи.

Впрочем езикът на омразата е криминализиран и в българския Наказателен кодекс, чийто чл. 162 (1) гласи: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.“ Този член обаче е „мъртъв“, доколкото осъден за расистки изказвания у нас доскоро беше само… един, на всичкото отгоре условно. Става дума за прословутия случай от 2011 г., когато след кървавите сблъсъци между футболни агитки и роми в село Катуница 23-годишният варненец Слав Жечев създаде Фейсбук групата „Клане на цигани”. Събитието беше насрочено за 28 септември и за броени часове участието си бяха потвърдили 76 потребители…

По същото време лидерът на „Атака“ обясняваше, че „циганската престъпност се е превърнала в геноцид“ и „ако циганите не се вземат в ръце – Индия е посоката, от която са тръгнали преди 3000 години.“ Заради поредица от далеч по-крайни изказвания Волен Сидеров отдавна трябваше да отнесе поне глоба, само че няма защо да си кривим душата – такова говорене не просто се смята за нормално от гледна точка на политическия профил на партията му, ами и въобще се харесва. Вдига рейтинг, буквално!, за което можем да съдим и по следния пример:

След като през ноември 2014 г. се изказа за „скотовете“, „дивите животни“ и „популацията“, рейтингът на тогавашния министър на здравеопазването д-р Петър Москов скочи с 13 процента. А кои бяха „скотовете“ ли? Много ясно – циганите, в чиито квартали министърът се закани да не пуска линейки, т.е. да отказва помощ на болен, приписвайки на етноса му колективна вина за побоищата над спешни екипи. Идеята показа начин на мислене, който надхвърля ксенофобията и пресича тънката граница между нея и фашизоидността. И, разбира се, ужасно много се понрави на озлобените лумпени, които обясняват собствената си мизерия с широк кръг от виновници, начело с „мангалите“.

В интерес на истината тогава беше регистрирано и известно възмущение от страна на правозащитници и либералната интелигенция, БСП поиска оставката му, ДПС дори заплаши с вот на недоверие. Последното обаче съвсем не спря „смелостта на Москов да каже истината“ (по една от четирите Фейсбук групи в негова защита); самият той още повече навири гребенчето. Поизвини се ужким, но вече беше късно – думите му, че „ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв“, отприщиха зловещи антицигански настроения. Дни наред Фейсбук преливаше от обидни и крайно примитивни постове, а директорката на Дома на хумора и сатирата в Габрово Татяна Цанкова сериозно обясни защо ромите не заслужават пощада: „Това хора ли са? Според мене не са! И никакви европейски програми за облагородяване няма да имат ефект – генно увреждане!“  В социалните мрежи беше организиран и протест под мотото „Да запалим ромската махала“ в бургаското село Дебелт, където ром деветокласник изнасили петокласник. Заради опасността от кървав етнически сблъсък, в селото се наложи да влезе жандармерия, която спря погрома с пиратки и камъни на придошлите от Бургас футболни агитки.

Впоследствие истерията се разрастна и с решителната намеса на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който даде всичко от себе си в името на популярността сред лумпениата. Щом видя, че му измъкват под носа антициганската „кауза“, той бързо-бързо скочи на парламентарната трибуна, откъдето отговорно обяви ромския етнос за „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи болници по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки.“ И след това изявление той все още си беше депутат в българското Народно събрание, даже председател на парламентарна група и част от управляващото мнозинство! Нещо повече, понастоящем е вицепремиер и председател на Националния съвет за сътрудничество по… етническите и интеграционните въпроси.

Е, поне сега справедливостта възтържествува: лидерът на НФСБ беше осъден от Бургаския районен съд за разпространяване на антиромска реч на омразата. Делото за това изказване бе заведено от журналистите от ромски произход Кремена Будинова и Огнян Исаев, които бяха представлявани пред съда от Българския хелзинкски комитет. Двамата ищци обаче не поискали обезщетение, така че наказанието, и без това дошло с тригодишно закъснение, е единствено морално. А най-нелепото е, че предписанието на съда „да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от подобни приказки“ може да се обжалва пред по-горна инстанция. Тоест решението за „тормоз“ по смисъла на Закона за защита от дискриминация току-виж отпаднало и Симеонов продължил да тормози…

Въпреки всичко това, след подобна санкция на съда е нормално вицепремиерът да си подаде оставката. Но ние си знаем, че у нас нормално е тъкмо обратното – да не я си подаде. Далеч по-големият проблем обаче е друг и ще го опиша през реакциите на форумни активисти, повечето от които защитават думите му от 2014 г.:

Laluger: Осъден или не, истината е точно такава и твърдението му е още по-актуално. Достатъчно е човек да прочете криминалната хроника от последната седмица.

VBA: Вицето не си е измислял нищо невярно. Че циганите са мангали, е истина. Това го потвърди и Франция, като разруши гетата на българските и румънски циганета и ги изгони от държавата. Я си минал нощно време през циганска махала, излизаш от там, бит, ебан, окървавен и ограбен.

Банда: Държавата е виновна дотолкова, че нехае, вместо да ги вкара в пътя, и да ги цивилизова, ако ще и с най-брутални способи. Щат не щат.

Mura: Вбесяват ме, че не учат и се плодят на по 15-16 години, като зайци.
Вбесяват ме, че вместо да положат някакви усилия, смятат всички останали за длъжници.

Хашлак: Мангалите са опасни за живота!

И така нататък, и така нататък – мнения все в тоя дух. Един етнос по същество се нахвърля срещу друг, иска да го вкара в пътя, „ако ще с най-брутални способи“. От това да му спре водата и тока, да го лиши от медицинска помощ, до онова да го обяви за генно увреден, негоден и „опасен за живота“…

Ясно е обаче, че след като сме оставили едни хора на самотек, буквално в дупката, ще трябва да си понесем и последствията. Отхвърлянето е лесно, а тъкмо враждата и омразата са в основата на все по-радикалното отчуждение между изолираните, обеднелите, неуспелите и така наречения политически елит. Омразата увлича, тя „стопля сърцата на всички от едната страна на разделителната линия и може да мобилизира една група от хора да дискриминира милиони други: цяла нация, етническа група, хора с различен цвят на кожата или хора, които говорят на различен език.“

Хубаво го е написал Умберто Уко, по-добре не може да се каже. А на едно място в романа си „Пражкото гробище“ той пише и друго:

„За да дадеш надежда на народа, ти трябва враг. Не помня кой казва, че патриотизмът е последното убежище на негодниците: като нямаш морални принципи, развяваш някое знаме, а мръсниците винаги се позовават на чистотата на расата си. Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст, като любов дори. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета.“

Точно на това е разчитал бъдещият вицепремиер Валери Симеонов, но неслучайно припомних и кое всъщност провокира изказването му. Защото ако неговите приказки са били „тормоз“, това в еднаква степен трябваше да важи и за обидите на д-р Москов, нали? Иначе двойният стандарт боде очите и някак излиза, че правозащитниците дебнат за езика на омразата твърде избирателно. А като добавим към този факт и разтягането на клишетата за интеграция и „включване“, започвам да се чудя дали това също не представлява тормоз (особено над жертвите на циганската престъпност). В едно съм сигурна обаче – след тази „присъда“ рейтингът на вицепремиера патриот неминуемо ще се вдигне. По една съвсем проста причина: езикът на лицемерието е също толкова противен и „шибано мъртъв“, както би казал клетият Галиано.

Сей омраза, вдигай рейтинг!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top